Толкова много обичате малкото създание, че сте готова да жертвате всичко заради него. Дали това вече не е прекалено обсебване?! Ако от бебе го разглезите, какво можете да очаквате в бъдеще?


През първите три години от живота си детето много се променя. Вие го опознавате и се учите да общувате с него успоредно с динамичното му развитие. Скоро ще разберете, че това, което е било подходящо в определен етап, месеци по-късно вече не е. Детето ще преминава през малки "кризи", с които ще обяснявате особеното му поведение. Свикнете с мисълта, че не винаги ще успявате да го разбирате. Много често ще се чувствате объркана от реакциите му и ще сте безпомощна като майка. Това обаче няма да ви направи непълноценен родител...


От 0 до 5 месеца
Много нужди и малко памет. Глад, студ, колики, проблеми със съня… Адаптацията на бебето към живота извън корема на мама се съпътства от много трудности и безпокойства. През първите седмици бебето често плаче. Чели сте, че бебетата плачат по различен начин в зависимост от това, дали са гладни, дали пелената им е мокра, дали имат колики, или се нуждаят от ласки... В плача на вашето съкровище обаче вие не откривате никакви нюанси, които да ви ориентират за причината. В моментите, когато слушате измъчващото се мъниче, единственото, в което сте сигурна, е, че, сърцето ви се къса.
Какво да правите. Следвайте интуицията си и не се доверявайте на съветите на приятелки и близки. Отидете при плачещото бебе и приложете план "утешаване": вземете го на ръце, нахранете го, проверете дали е сухо, полюлейте го нежно… Нормално е чудото да стане – съкровището ви да се успокои. Ако планът обаче се окаже

неуспешен, върнете бебето в креватчето и го оставете да плаче. Може би единственото решение е то само да се успокои.
Добре е да помните, че вашето присъствие му дава сигурност. Затова всеки път, когато то има нужда от вас, плаче. Прави това, което е нормално за здравото бебе, а вие – това, което се очаква от любещата майка.
Ами ако и вие сте разстроена? Потърсете помощ от друг човек, а ако сте сама с бебето, сложете го в креватчето и се усамотете. Не се чувствайте виновна. Примирете се с факта, че няма съвършена майка.
Един прекрасен ден детето ще ви изненада с едва доловима по-скоро гримаса, отколкото усмивка. Към втория месец вече няма да имате никакво съмнение – то се усмихва, когато си играете с него. Разбира, че се отзовавате както на плача, така и на смеха му. Това е първият му основен опит. Към 4–5-ия месец паметта на бебето е много "къса". Важно е ситуацията със същите хора на същото място да се повтаря често, за да може малкото човече да я запечата в съзнанието си. При всяка смяна на обстановката то ще се чувства несигурно, както през първите дни.

От 6 до 8 месеца
Първи противоречия с мама. Не всички деца приемат с желание първите пюрета. Най-често храненето е причина и за първия конфликт между майката и детето.  Важно е то да свързва храната с нещо приятно, а това няма да стане, ако пълните устата му насила.
Какво да правите. Въвеждайте пюрето внимателно. В началото нека то да е от един зеленчук, после – от два (например картофи и моркови), като редувате с трети. Така ще може да установите какво детето не харесва. След няколко дни отново му поднесете отхвърленото ястие, но обезателно в малко количество. Може би този път то ще го хареса или пак ще го изплюе. Внимавайте за евентуален симптом на алергична реакция.

От 9 до 12 месеца
Свобода под контрол. Бебето започва да пълзи. Това събитие ще промени както неговия, така и вашия живот. Движението ще позволи на малкото човече да стига до всяко място, което желае да изследва. Пълното му нехайство за опасностите обаче го прави много уязвимо. Вие сте тази, която налага забраните. Приемете, че "Не пипай!" ще се превърне в най-често повтаряната фраза.
Какво да правите. Внимавайте! В този важен етап от развитието на детето свръхпокровителственото отношение означава разглезване. Ако с часове го държите седнало в столчето, за да избегнете инциденти, ако му забранявате да взема предмети или да ги хвърля, за да види как падат и дори как се чупят, ще го превърнете в страхливо, зависимо, тъжно и ревливо дете – типичния пример за разглезено дете.
Ако докато детето навърши три години, ограничавате рисковете за него вкъщи и на първо място въведете мерки за сигурност, ще поощрите неговата независимост. То ще е активно, любопитно и весело, постепенно ще се научи и да приема ограниченията, които му налагате.

От 12 до 18 месеца
Нарушаване на правилата. През този период детето е истински камикадзе. Постоянно ще се страхувате, че не ви достигат сетива да следите какво прави и как да го предпазвате от опасностите. Най-често употребяваната от вас дума вече ще е само една – "Не!"
В някой прекрасен ден обаче ще откриете, че малкото ви слънчице започва да прави разлика между забранено и разрешено. Е, то е много хитро и винаги когато може, ще се опитва да заобикаля правилата и да се възползва от вашата мекушавост, за да изпълните желанията му.
Какво да правите. Ако ролята на малкото дете е да нарушава нормите, вашата роля на майка, която не глези детето си, е да проявявате твърдост и да не се изкушавате постоянно да му угаждате. Ако сега не отстъпвате, ще ви е по-лесно да управлявате и да озаптявате порасналото дете, когато то се държи невъзпитано и арогантно. (Колкото и да не ви се вярва, това не е изключен сценарий...)

От 18 до 36 месеца
Сега То казва "Не!". Скоро ще чуете, че детето говори за себе си с името си. Показва и съзнава, че е човек със собствена воля. През този етап на "Отричам, значи съществувам" неведнъж то ще лази по нервите ви. Често няма да знаете как да реагирате пред неговите избухвания, плач и тръшкане по пода. Поведението му е съвсем естествено за възрастта – то показва по-малко или по-голямо непокорство.
За него ще е от полза, ако има ясни и твърди правила. Капризите и недоволството му ще са негови първи помощници, ако установи, че чрез тях може да постигне каквото пожелае.
Как да действате. Добре е да сте наясно, че малкият човек не умее да контролира емоциите си. На тази възраст не е в състояние да разграничи чувства като раздразнение, страх или тъга. Не познава ревността, разочарованието или завистта. Не може и да овладее вътрешната буря, която неговите чувства пораждат. Не може и да симпатизира – да се постави на мястото на другия. За да помогнете на детето си, в такива моменти му обяснявайте как то самото се чувства (например сърдиш се, защото мама е загасила телевизора, а ти не искаш…). Когато избухне, не му се ядосвайте, а му дайте време да се успокои. След това го прегърнете и му разтълкувайте случилото се. Скоро то ще се научи да контролира гнева си.

Соня Найденова
психолог