За дневника помогна мама Нина Иванова

За първи път Анджи празнува с мама и тати 1 юни – Деня на детето. Времето беше хубаво и ходихме на разходка. Разбира се, ние не пропуснахме да я зарадваме и с подаръци. Тя вече се заиграва с играчките и затова те никога не са й излишни. Както казва мечо Пух: ,,Колкото повече, толкова повече.” След разходката дойде време Анджи да поспи, после сладко си хапна и отидохме до един голям детски магазин. Там получи още играчки.



През този месец разходките бяха неразделна част от ежедневието ни. Все още Анджи спи навън в количката и не е проблем по всяко време да излезем. Наслаждавахме се на дълги слънчеви разходки. Често бяхме извън града. Използвахме дните за почивка на вилата. Въздухът там е по-чист, а и за Анджи престоят там е разнообразие. Тя обича да се вози в колата и вече не спи по пътя. Любопитката не иска нищо да пропуска.


През този месец режимът на спане се промени. Анджи започна да спи три пъти на ден по 40 мин.
и за няколко дни се отказа от третото спане през деня. Нощният й сън е 10–11 часа. Умишлено увеличих продължителността му, за да се навакса по-краткият сън през деня. Но заспиването вечер стана по-трудно. Анджи иска да я държим за ръката. През деня е по-лесно, защото навън я люшкам в количката, но тя спи най-много един час.


През осмия месец Анджи започна да се изправя в креватчето като се държи за решетките. Това беше и моментът, в който креватчето трябваше да бъде преобразено – матрачето да отиде на долното ниво, защото когато малката палавница се опитва да се изправи, може да падне. Има доста неща, които родителите се чудят кога точно да направят, но обикновено бебчо като че ли ги подсеща.
Така Анджи вече може спокойно да стои права в краветчето. Много е любопитна. Доста е палава през деня, а аз трябва да свърша някои неща. Затова, преди да изляза от стаята, й давам някоя любима играчка. Но интересът й трае 10 мин и след това тя отново започва да ме вика.

Анджи все още не може да седи сама но от миналия месец я слагам седнала в количката. Тя стои облегната и гледа наоколо. Четох, че когато е седнало в коша, бебето трябва да е обърнато напред, но малката сладурана не иска да е в това положение. Щом я обърна, започва да ме търси и да плаче. Значи още не е дошъл моментът за тази поза.

Откакто навърши четири месеца, Анджи много се лигави. Почти непрекъсното дрешките й отпред са мокри. Когато сме вкъщи, й слагам лигавниче, но за навън обличаме роклички, без лигавник. Мислех, че ще й растат зъбчета, но още ги няма, а вече е на осем месеца.

Анджи непрекъснато бърбори на нейния си език. Казва различни срички и нещо като ма-ма-ма.
Много е забавно да се слуша сладкото й гласче.

По време на къпането момиченцето ми много се забавлява. Играе си с водата и плиска навсякъде. Никак не й се излиза от ваничката. Обличането обаче не е от любимите й моменти.

С таткото мислим следващия месец да я заведем на морето за няколко дни да видим как ще се чувства, а и как ще й се отрази дългият път. Ще пътуваме през нощта, за да може тя да спи. Може да останем за 3–4 дни и ако всичко е наред, следващия месец може пак да отидем, но за 10 дни. Проучваме хотели и курорти.

Този месец беше ред на плодовите пюрета – нещо ново в менюто
Сутринта, както обикновено, Анджи си хапна кърма в 7 и в 10 ч. и след половин час изяде 4–5 лъжички пюре от зелена ябълка. Хареса й и искаше още, но не й дадох повече. Все пак й беше първи ден и като начало й стигаха няколко лъжички. Бях чела, че е хубаво плодовото пюре да се въвежда сутрин, за да се проследи през деня за евентуална алергична реакция. На обяд пак я кърмя (13 ч.) и след половин час – зеленчуково пюре. Вече яде около 60-80 г пюре.
Следобед пак след кърмата хапва кашичка. Шест дни след пюрето от зелена ябълка я захраних с нова каша – ориз и рожкови. На Анджи много й хареса. Тази каша е по-вкусна от елдата. Хапваше я с апетит. След няколко дни й дадох червена ябълка и круша Уилямс.
След въвеждането на плодовите пюрета започнах за разнообразие да редувам един ден следобед каша и един ден плодово пюре. Вечер отново без млякото на мама няма лягане. Анджи си чака прегръдката.

Дойде време и за следващата консултация.
Анджи тежи 7200 г и е 70 см
Педиатърката я прегледа и ме успокои, че всичко е наред. Пълзи, обръща се от корем по гръб и от гръб по корем, държи се за опора и стои права, хваща играчки, заиграва се с тях. Говори си по цял ден и вече казва та-та, ма-ма. Сестрата ни показа нови упражнения и масажи за след баня. Този месец няма ваксини. На консултацията ме похвали, че още я кърмя.