Текст: Марина Кунчева, клиничен психолог в Диагностично-консултативен център „Асцендент” ООД.

През 60-те години социалният психолог Уолтър Мишел провежда интересен експеримент, повтарян многократно в следващите десетилетия от различни изследователи и любители. Мишел вярва, че способността да се отлага удоволствието, е в основата на стабилния характер и решава да провери тази своя хипотеза. Той предлага на група четиригодишни деца по един бонбон и им обещава втори, ако успеят да устоят 20 минути, без да го излапат. След това ги оставя сами в празна стая, с лакомството пред тях, и заснема целия процес.

За едно четиригодишно дете 20 минути пред изкушение си е солидно количество време и сериозно предизвикателство! Някои от малките успяват, други излапват бонбона още в мига, в който вратата се затваря, че дори и преди това.

Голяма част от децата успяват да отложат удоволствието благодарение на способността си да задоволят желанието си частично, т.е. да използват други сетива и въображението си. Те опипват бонбона, миришат го, затварят очи и като че ли си представят как го изяждат. Към това добавят и солидно количество търпение.

Мишел проследява жизнения път на участниците в експеримента до 18-годишна възраст и стига до извода, че онези, които могат да устоят на бонбона, за да получат втори, се адаптират по-добре в средата си, по-благонадеждни са (според анкети сред родителите и учителите) и получават значително по-добър резултат от другите на матурите си. Вероятно същите тези деца, които са си представяли как хапват бонбона, докато чакат времето да изтече, успяват впоследствие да си представят успеха, докато влагат време, упорство, труд и желание в дългосрочни цели.

Например един такъв младеж би могъл да си представи, че часовете, прекарани в заучаване на ноти, могат впоследствие да доведат до удоволствието от изсвирената мелодия и аплодисментите на публиката; да си представи, че часовете над учебника ще му помогнат в намирането на удовлетворителна работа; да отложи, колкото и да му се иска, излизането на клуб с любимата компания, тъй като на сутринта има важна среща и т.н.

В живота на възрастния силно затруднената способност да се отлага удоволствието, би могла да доведе до липса на търпение и засилена импулсивност: „Искам всичко тук, сега и на момента, без да мисля за утре и за последствията”. В другата крайност това ще са едни твърде „сухи” възрастни, които при никакви обстоятелства не биха си позволили удоволствието да вземе превес над задълженията.