Детето е отпразнувало третия си рожден ден и от 2–3 месеца всякакви пелени са излишни. Няколко сутрини обаче майката с тревога намира пижамката, чаршафа, че дори и дюшека мокри. На какво може да се дължи този рецидив, тази загуба на хигиенния навик?


Преди да предложа няколко възможни отговора, бих искала да предупредя разтревожената майка: не реагирайте бурно, не повишавайте глас! Не бъдете строга към и без това смутеното дете! Точно сега то се нуждае от разбиране и помощ. Приласкайте го и като сменяте мокрите дрешки, мимоходом му обяснете, че това може да се случи на всеки, че не е станало нищо особено. Но дали наистина е така?

Предполагам, че първата мисъл на всяка майка ще е, че
детето е болно
Това, разбира се е възможно, особено ако денем уринирането е често и болезнено. При прегледа от педиатър обаче не коментирайте случилото се пред малчугана. Ако се изключи болест, а напикаването продължава, за майката остава трудна задача. Тя е тази, която трябва да се досети, да разгадае коя е причината за връщането на бебешката проява. Приема се, че
причината най-често е емоционална
свързана с някакво маловажно за възрастните, но тежко за малкия човек събитие, с преживяване, което, макар и рядко, може да доведе до истински стрес...

Хубаво би било, ако детето може да реагира на неприятното преживяване с плач. Обикновено сълзите бързо секват и като мартенското слънце следва смехът. При по-чувствителните деца обаче и при по-сложни преживявания още неукрепналата и неовладяна функция на пикочния мехур откликва неосъзнато.
Кои впрочем са
най-честите ситуации
които дълбоко разтърсват сложния вътрешен мир на детето.
 Семейни конфликти и бурни разпри между родителите пред очите на смаяното дете.
 Внезапна раздяла с мама или с татко поради развод или по друга причина.
 Промяна на целия малък свят на детето при постъпването му в детската ясла или в детската градина.
 Понякога смяната на жилището, било то по-ново и по-хубаво от старото, също се преживява тежко.
 Изчезването на любимото кученце, котенце или дори на любимата играчка се преживява трудно от повечето деца.
 Тежко наказание, особено ако е несправедливо. Децата имат силно развито чувство за справедливост.
 Подновяване на напикаването може да настъпи и вследствие
на страх от страшни нереални или реални образи на животни и хора. Особено стресиращо влияят страховитите приказки, четени преди заспиването вечер, или крайно неподходящите за ранната детска възраст телевизионни предавания. Все по-често закачливите и весели образи на Том и Джери, Розовата пантера, Мики Маус или зайчето от “Ну, погоди!” се заменят от невероятно грозни и жестоки хора, които плашат децата с разкривените си еднооки лица и с жестоките си постъпки. Как да не сънуваш страшни сънища и кошмари след втренчване в подобни страховити персонажи? Как да не изненадаш неприятно мама с мокрите си дрешки?
Какво да правите
 Обградете детето с много внимание, любов и спокойствие.
 Премахнете дразнителите.
 Не давайте твърде много течности на детето преди заспиване.
 Затоплете креватчето и крачетата на детето, приласкайте го.
 В краен случай за кратко време се върнете към „нощните памперси” и детето скоро само ще реши, че са му неприятни и вече може и без тях.

Доц. д-р Райна Арнаудова
неонатолог