В 12 поредни броя ще проследяваме развитието на детето от първия месец до навършването на първата годинка. Главна героиня ще е бебе Рая. Нейния дневник ни предостави майка й – Ралица Райкова.



Раждането
Рая се роди през най-хубавия пролетен месец – май. Тя проплака в 2.45 ч. на 11 май. Трябваше да се роди с планово секцио точно на този ден, но няколко часа по-късно. Тя обаче реши да докаже на всички, че е съгласна това да е нейният рожден ден и минути след полунощ водите ми изтекоха.


Само след час екипът, който бях избрала за раждането, се събра в родилната зала и подготовката за операцията започна. Приемах случващото се със смесени чувства – знаех, че ми предстои най-хубавата първа среща в живота ми и началото на любов за цял живот. От друга страна, не можех да се отърся от тревогата, преживяна през последния месец на бременността – бебето ми спря да расте в средата на 8-ия месец. Месец по-късно, въпреки търпеливото чакане след множество теории, изследвания и изчисления, констатацията на лекарите беше, че дъщеричката ми почти не расте, тежи едва 2 кг, а плацентата ми не успява да я храни пълноценно. Въпреки това апаратите и коремът ми бяха категорични – Рая беше жизнено бебе с добри сърдечни тонове и изключително активни движения.

Минута след като извадиха дъщеричката ми, тя нададе силен плач и пое първата си самостоятелна глътка въздух. Акушерката ми поднесе Рая. От мъничкото й личице ме гледаха две големи тъмносини очи. Съобщиха ми мерките й – тегло 2.050 кг и ръст 45 см.


Престоят в болницата
Още преди раждането неонатолозите ми обясниха, че Рая ще остане поне няколко дни в кувьоз и ще може да се храни с кърма, когато успея да й събера 10 мл коластра. От лекциите в С „9 месеца” на училище, от списание „9 месеца” и от специализирани книги знаех много за кърменето и твърдо вярвах, че ще се справя. След еднодневна почивка в реанимацията ме преместиха в родилното отделение, където изцяло се посветих на раздвижването след операцията и на изцеждането на всеки няколко часа на капчици коластра, което щеше да стимулира идването на кърмата.

На втория ден след операцията влязох в детското отделение. Рая беше в кувьоз. Хранеха я със спринцовка с няколко милилитра заместител на кърма. Аз знаех, че тя ме чува, че гласът ми й е познат, успокоява я и с това й помагам. След първите ми думи тя отвори очи и започна да маха с мъничките си слабички ръчички и крачета. Именно тази реакция заснех в първия си видеодневник. (Клиповете са уникален начин, дори и след години, да накараме спомените да оживеят със звук и движение.)

Три дни след раждането вече имах достатъчно кърма, която Рая получаваше от шише в детското отделение. Лекарите ме предупредиха, че дългата ни раздяла може да затрудни кърменето и дъщеря ми трудно да свикне със сученето от гърда. Съвсем скоро разбрах, че няма причина за притеснение. На четвъртия ден Рая беше в прегръдките ми и дори бе възвърнала теглото си от раждането. Всяко хранене беше придружено с теглене – преди и след кърменето. Кантарът и пълните пелени бяха единодушни – Рая изяждаше задоволително количество, което при някои хранения достигаше рекордните за бебе на няколко дни 70–90 мл.

След безоблачното начало на нашето съвместно съжителство възникна и първият проблем. Обикновено кърменето продължаваше 10–15 минути, като Рая сучеше и от двете гърди, за да не се разраняват зърната им. В този ден обаче тя не искаше да се отдели от гърдата, беше неспокойна, но стрелката на кантара разбули мистерията – Рая не беше изсукала дори няколко милилитра. Тъй като гърдите ми бяха пълни с кърма, изводът беше, че бебето ми не успява да засуче правилно гърдата, а аз не знаех как да му помогна. Колкото по-гладна ставаше Рая и колкото по-отчаяна – аз, толкова повече шансовете ни за успех намаляваха. Така в 3 ч. през нощта се озовах пред стаята на дежурните акушерки с молба за помощ. Само след няколко минути под вещото им ръководство проблемът беше решен. Разказвам тази случка заради някои майки, които са категорични, че в болницата никой не им е помогнал в грижата за бебето. Когато питах тези майки потърсили ли са съвет и помощ и от кого, отговорите бяха уклончиви. Обикновено решението на проблемите най-често се търси от майките в стаята или в коридора. А във всяко родилно отделение има акушерки, педиатри, неонатолози, към които родилките могат да се обръщат за съдействие. Това е тяхно право, а и задължение на специалистите (дори и да не е поднесено с усмивка).

След 100 наддадени грама и 7 дни в родилната клиника дойде моментът и на дългоочакваното изписване. Най-близките ни хора ни посрещнаха и придружиха до дома. Една от първите ми задачи беше да повикам педиатъра на Рая, за да я прегледа и да ни посъветва по няколко предварително подготвени от мен въпроса. Основният – ужасното подсичане на бебето, заради което през последните две нощи почти не бяхме спали. Лекарката ме посъветва да мия областта под пелената с отвара от билки и при всяка смяна да нанасям цинков бебешки крем. Така започна борбата с подсичането, която продължи до края на първия месец.

У дома
Първи ден вкъщи – първо къпане. Таткото беше категоричен, че иска да участва в къпането. Аз теоретично бях напълно подготвена за „сложната” процедура. След като всички принадлежности, козметика, хавлийка, дрешки и пр. бяха наредени на леглото, дойде и същинската част. В момента, в който мъничките крачета на Рая се докоснаха до водата, тя безутешно се разплака и това продължи до обличането на пижамката. Акушерките в С „9 месеца” на училище ни обясняваха, че трябва да сме спокойни, да говорим на бебето, да го потапяме бавно и постепенно във водата. Изпълнявах тези съвети, но момиченцето ми сякаш се страхуваше от водата и от всичко около нея.

Първи подарък
Ден след изписването с Рая получихме и първия си подарък – електронно кантарче. Тази полезна придобивка ми осигуряваше спокойствие и увереност, че бебето ми приема достатъчно кърма и наддава. А храни ли се бебето, може би е най-честият въпрос, който си задава всяка кърмеща майка през първия месец. И често се започва ненужно дохранване със заместител на кърма именно заради тези опасения.

Важна задача
Сред най-важните ми задачи през този месец бе да науча още един „чужд” език – бебешкия. С плача си, с помрънкването, с присвиването на крачетата Рая ми даваше много сигнали, но аз все още не я разбирах. Първата ми мисъл при бебешкия плач бе, че тя е гладна. Така на няколко пъти направих грешката да я кърмя, преди наистина стомахчето й да се е изпразнило от предишното хранене, а последицата беше повръщане и още по-силни колики.

Хранене
Ежедневието и нощите на Рая бяха поредица от 9–10 хранения, кратък сън между тях и само няколко часа бодърстване. След като я накърмех, тя заспиваше, но често се будеше с плач – понякога, защото се оригваше многократно между храненията, а по-рядко, защото я измъчваха колики. Коликите се появяваха в различни дни и часове, затова ми е трудно да преценя дали капките и чаят, които давах на Рая, имаха успокоителен ефект. Мисля си, че приемането им успокоява по-скоро нас, родителите, отколкото бебешкото стомахче.
През този месец няма да правя опити да отказвам дъщеря си от нощното хранене. Тя все още е твърде малка, родена е с ниско тегло и нощта е твърде дълга. Нейното развитие е по-важно от спокойния ми сън.

Първа разходка
На 17-ия ден след раждането след няколко 10–15-минутни „излета” на балкона направихме и първата истинска разходка. Рая не видя хубавия майски пейзаж, нито успя да се запознае със съседите ни, които ни очакваха с нетърпение пред блока. След първите метри по неасфалтираната улица тя вече спеше блажено и непробудно.

Първа консултация
През първия си месец Рая бе наддала 1.100 г и бе пораснала с 3 см. На нейното така слабичко при раждането телце този килограм бе много видим.

Мога да опиша този месец с няколко думи: голямо вълнение, забързано ежедневие, безсънни нощи, спокойни мигове на близост и преизпълнени от щастие родителски сърца.