Пелени за еднократна употреба, гърне, постоянно къпане… Много майки мечтаят за деня, в който детето им най-накрая ще започне само да ходи до тоалетната. Какво обаче се случва, когато и възрастните не могат да се сдържат и имат нужда от пелена за еднократна употреба? „Около 50% от жените във всички възрасти страдат от инконтиненция (изпускане на урина – бел. авт.) под някаква форма. За съжаление по-младите не обръщат внимание на този факт. Смущават се или го вземат на майтап. При по-тежките форми внезапно възникналото чувство за уриниране трудно може да се отложи и проблемът е много сериозен”, казва един от най-видните специалисти в областта на инконтиненцията – акушер-гинекологът доц. Николай Доганов.
Инконтиненцията представлява неволно изпускане на урина. За съжаление
тази болест засяга най-често жените
Противно на повечето схващания, тя не е характерна само за по-възрастните, а може да се появи през бременността, след раждането и дори при съвсем млади момичета.


„Често напишкването предизвиква страх и безпокойство, понякога води дори до депресия. Много жени се смущават да споделят с лекаря си този проблем. Така той засяга работата им, социалния им живот, сексуалната и физическата им активност”, обяснява доц. Доганов. Международни проучвания показват, че 40% от младите жени не обръщат внимание на проблема, при 52% намалява желанието за секс, а 17% напълно се отказват от страстните ласки, около 60% развиват депресия в различна степен.
Има няколко вида инконтиненция. Бъдещите майки и раждалите жени най-често страдат от т.нар. стрес инконтиненция. Тя представлява изпускане на малко количество урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести. При нея се наблюдава незадържане под влияние на рязкото повишаване на налягането в коремната област и вследствие на отслабените мускули на тазовото дъно. „За да избягнат изпускане на урина, болните обикновено много по-често ходят до тоалетната – “за всеки случай”, което от своя страна задълбочава проблема.

Младите жени се изпускат дори по време на секс,
когато стигнат до оргазъм. Това е изключително неприятно и често води до депресия”, казва специалистът. В САЩ повече от 15 млн. жени страдат от стрес инконтиненция, но само малък процент от тях говорят за това. Статистиката сочи, че около 30% от жените, раждали по естествен път, след това се сблъскват с този проблем. Ако пък пушат, страдат от упорита кашлица или имат наднормено тегло, изпускането на урина се задълбочава.
Бъдещите и настоящите майки по-рядко се оплакват от т.нар. императивна инконтиненция. При нея се появява внезапно и силно желание за посещение на тоалетната, дори без пикочният мехур да е пълен. Болният често ходи до тоалетната, но се изпуска преди това. В този случай човек не може чрез волята си да овладее изпразването на пикочния мехур. За съжаление изпускане на урина може да има дори когато се ограничи приемът на течности.
„За съжаление
засегнатите рядко търсят лекарска помощ
Широко разпространено е схващането, че заболяването е нелечимо. Това обаче съвсем не е така. Има редица начини за ликвидиране на проблема – ограничаване на течностите, най-вече на кофеина и алкохола, практикуване на специален комплекс упражнения за стягане на мускулите около уретрата, дори хирургични интервенции”, казва доц. Доганов.
Лечението зависи от типа и от сериозността на проблема. През бременността и след раждането упражненията за стягане на мускулите на тазовото дъно са много подходящи. Това са т.нар. кегелови упражнения. Свивайте  мускулите на тазовото си дъно и задържайте така 10 секунди. Повторете 20 пъти. Упражненията трябва да се правят 3–4 пъти дневно. След няколко месеца оплакванията намаляват.
Друг метод, подходящ за вече раждали жени, е тренирането на мехура чрез отлагане на уринирането. Опитайте се да забавите посещението до тоалетната с 5 до 10 минути.
При по-тежки случаи някои лекари прилагат и електрична стимулация, като въвеждат електроди във вагината. По този начин се повишава тонусът на мускулите на тазовото дъно. Има възможност да се сложи и песар (подобен на вътрематочната спирала) във влагалището, който ограничава проблема.
Медикаментозното лечение обикновено се прилага след раждането. У нас лекарствата струват средно между 80 до 100 лв. месечно, като Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) поема само 25% от стойността им. НЗОК плаща 100% за хирургичните интервенция, но когато се налага да се поставят импланти, пациентът трябва сам да си ги купи.
„За съжаление в България няма специализирана помощ за смущенията в долния пикочен тракт. В много страни по света има кабинети, в които лекарите се занимават само с проблемите на инконтиненцията”, споделя доц. Доганов.

Мая Ковачева