Смята се, че плахите деца се справят по-трудно с живота, особено в съвременното общество на силна конкуренция. Това твърдение обаче не е вярно.

Защото е срамежливо...
Тошко притежава талант, за който могат да му завиждат много възрастни. Той може да се прави на невидим. По време на семейни тържества, на детската площадка, в детската градина Тошко просто го няма, ако не иска да го виждат. А той често не иска. Защото иначе трябва да подава ръка на лелите или да отговаря на нечии въпроси. Направо е неприятно и Тошко не обича това, защото е срамежлив.


Тошко не е изключение. Около 40% от възрастните се самоопределят като плахи. Други 80–90% от време на време се проявяват като свенливи, когато би им се искало да се скрият в миша дупка.
Непознатите ситуации са нещо обичайно в живота на децата.. Лина, приятелката на Тошко. не се притеснява от това. Докато тя всеки ден се вихри в новите развлечения, които животът й поднася в детската градина, Тошко гледа отстрани и изчаква.

Преди всичко срамежливостта е въпрос на темперамент. Още бебетата реагират различно на новите неща – някои се радват, други правят гримаси на неудоволствие. Причината отново е в гените, на които се приписват 50% от срамежливостта.

Успехът идва по-късно
Това не е утеха за майката на Тошко. Тя се безпокои, че чувствителното й дете ще има трудности в живота. Известно е, че в обществото се чувстват добре умеещите да се изявяват, самоуверените, тези, които си проправят път с “лакти”, умеят да защитават мнението си, а на такива като Тошко просто никой няма да обръща внимание...
Според Йенс Азендорпф, професор по психология в Хумболтовия университет в Берлин, това не е вярно. Той твърди, че срамежливостта не е недостатък. В продължение на 20 години той проследява 200 деца от 3-годишната им възраст и установява, че в началото плахите деца леко изостават от останалите. Те се нуждаят от повече време, за да се адаптират в детската градина или в училището. Срамежливите намират първия си партньор и първото си работно място средно осем месеца по-късно. Като възрастни обаче те могат да постигат същите успехи като останалите.
Проблемите на Тошко са в днешния ден. Когато другите деца на детската площадка издигат огромен замък с кули от пясък и сияят от радост, той стои встрани и само ги наблюдава. Иска да играе с тях, но не смее. Майка му страда, защото знае, че ако се престраши да се присъедини към децата, Тошко ще е най-щастливото дете на света. Обикновено той не може да направи първата крачка към останалите.
Според проф. Азендорпф този конфликт между желанието и избягването на сближаването се решава един ден от само себе си. Щом се запознае с непознати дотогава деца, плахото дете ще се почувства добре и ще се включи в играта.

Подкрепа, а не натиск
Най-добре е срамежливостта да се обсъжда колкото е възможно по-малко пред детето. Плахите се нуждаят от време, за да разгадаят света със собственото си темпо. Те нямат нужда от допълнителен натиск и натякване, които предизвикват още повече задръжки.
Най-важно е майката на Тошко да му покаже, че го разбира. Тя може да му помогне – да проправи мост към играещите деца: “Я виж, там е Еми, нали я познаваш.” Би могла да отиде с момчето си и да разгледа отблизо построеното от другите деца, да улесни контакта му с тях, но без да го насилва, а и без да го натрапва на компанията.

Как да му помагате

  • Запазвайте спокойствие при реакциите на плахост. Разбира се че би било по-добре, ако малкият ви син показва радостта си от посещението на баба и дядо, вместо да се скрива зад канапето. Колкото по-спокойно се отнасяте към това, толкова по-бързо детето ще излезе от скривалището.
  • Канете деца у дома си. В позната обстановка срамежливото дете по-лесно ще установи контакт с нови приятели.
  • Признавайте собствените си слабости. След родителската среща в детската градина спокойно може да споделите, че в началото не сте се чувствали добре, тъй като всички около вас са били непознати. Добавете, че повечето са били мили и сте се уговорили с една майка скоро заедно с децата си да се видите в парка. След това признание детето ви ще се почувства по-уверено.
  • Предприемайте малки стъпки. Ако детето ви обича сладолед, но се срамува от продавачката, направете компромис – таткото поръчва сладоледа, а детето подава парите.
    Върнете се в детството си и си припомнете на каква възраст за първи път отидохте да купите хляб... Не прекалявайте с очакванията към детето си, много е възможно на неговата възраст и вие да не сте били в състояние да изпълните очакванията на родителите си.
  • Хвалете го. Не пропускайте да го похвалите, ако например се е осмелило да помоли съседката да му подхвърли търкулналата се към нея топка.
  • Оценявайте положителните страни на сдържаността. Срамежливите са предпазливи, а предпазливите по-рядко се нараняват. Помнете, че страхът от непознатото е заложен от биологичната еволюция.