Полово предавани инфекции - съвети от д-р Елена Петрова

Благодарим на д-р Елена Петрова, дм, дерматолог с професионална насоченост и дългогодишен опит в серологична, имуноензимна и молекулярно-биологична диагностика на полово-предаваните инфекции, в Клиника по кожни и венерични болести, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, София, за това, че отдели от своето ценно време и отговори на въпроси, които вълнуват почти всички жени.  

През последните 15–20 години темата за микробиона е водеща в много медицински специалности. Микробионът е съвкупността от всички микроорганизми в човешкото тяло – бактерии, вируси, спори, които са неизменна част от нашето съществуване и представляват около 3–5 килограма от теглото ни. В различните области на организма се намират различни коплекси от микроорганизми, създаващи специфични органни екосистеми.

Микрофлората на вагиналната лигавица се състои в 95–98% от лактобацилите на Дьодерлайн, които разграждат гликогена до млечна киселина и водороден прекис, а това прави средата кисела рН 3,5–4,5 и е естествена защита от случайно попаднали патогени. В останалите 2–5% се изолират различни бактерии, от които Гарднерела вагиналис е с най-голямо значение за женската генитална патология. Тогава, когато лактобацилите намалеят и дори изчезнат, а гарднерелата се намножи и доминира над 90%, се развива състоянието „бактериална вагиноза“. Трябва да се каже също, че само гарднерелата не може да причини бактериалната вагиноза, а са необходими и други анаероби, като бактеройдес, мобилункус, пептострептококус. На практика това е състояние на дисбактериоза, но без възпалителен характер и без увеличаване на левкоцитите, защото тези анаероби са част от нормалната флора. Клиничните прояви са засилена влагалищна хомогенна секреция с бял цвят и неприятна миризма, наподобяваща миризмата на риба. За жените бактериалната вагиноза не е полово предавана инфекця, но партньорите им могат да развият баланит и/или баланопостит (възпаление на главичката на пениса и препуциума), което се изразява с лепкав секрет, зачервяване и същата неприятна миризма.

Причините за развитие на бактериалната вагиноза са много – генетичен дефект на лактобацилите да подържат киселото рН; прием на антибиотици, които унищожават лактобацилите, но не и анаеробите; перорални контрацептиви; интраутеринни спирали; честа смяна на половите партньори; и не на последно място честото извършване на „хигиенни“ влагалищни промивки, чрез които се отмиват лактобацилите. Бактериалната вагиноза е в основата за всички постоперативни, постабортни и постродилни възпаления в малкия таз на жената и се определя като основна причина за преждевременно раждане, което е сериозно усложнение на бременността. Ето защо има медицински ръкавици за акушер-гинеколозите с лакмус на показалеца, така че при туширане на една бременна жена веднага да определят рН-то и да вземат мерки ако то е над 4,5. Във тази връзка е необходимо всяка жена да следи за промени на флуора си (влагалищната секреция) като количество, цвят и миризма, да прави поне един профилактичен преглед годишно при своя гинеколог или венеролог, и ако се налага, да ползва доказани препарати за локално приложение с млечна киселина и лактобацили, които може да комбинира с перорален прием на таблетки и разтвори с лактобацили.

Друга честа вагинална патология при жените е влагалищната кандидоза – според различните проучвания такава се открива между 10 и 50% от женската популация. Основен причинител е Кандида албиканс, но има и други – К. крусеи, К. тропикалис, К. глабрата, К. парапсилозус и др., които са резистентни към повечето антимикотични препарати и затова препоръката е да се започне лечение, когато е определен конкретния вид гъбичка. Разграничаваме два вида кандидоза в зависимост от протичането – остра и хронично-рецидивираща. Днес е ясно, че за да се развие една вагинална кандидоза и особено да рецидивира, локалния имунитет на влагалището трябва да е много слаб и дори да липсва. Това означава наличие на ниски нива на секреторния имуноглобулин А и други противовъзпалителни елементи на имунната система, затова включването на имуностимулатори/имуномодулатори към специфичната терапия е задължително. Състояния, които благоприятстват гъбичните инфекции на гениталиите, са прием на антибиотици, диабет, бременност, имунни дефицити, цитостатици и др.

Важен генитален патоген през последните декади е Хламидия трахоматис и проблемът е високия процент асимптоматично носителство – около 60% при мъжете и над 80% при жените, а ако инфекцията е в устната кухина – липсата на клиника е над 90%. Това предразполага към широко разпространение без хората да знаят, че са заразни, а когато се открие, може да са вече налице сериозни усложнения – стерилитет и при двата пола, извънматочна бременност и възпаление на малкия таз при жените. Като класическа полово предавана инфекция, хламидия трахоматис (има и други хламидии които се предават по въздушно-капков път!) се предава само при интимен контакт – вагинален, орален или анален секс. Много често хламидията се предава заедно с гонококи, причиняващи трипер, но тъй като и тази инфекция в наши дни протича асимптоматично, лесно се пропуска и води до трудно овладявани състояния.

През последните години стана модерно изследването за микоплазми. Семейството на микоплазмите е голямо, но единствено Микоплазма гениталиум е доказан полово предаван патоген. За откриването му при жени се използват цервикален, а не влагалищен секрет, а при мъжете – секрет от уретрата, ако има такъв, или еякулат. Намирането на други микоплазми и уреаплазма във влагалището се счита за нормална флора и не се налага лечение. Ако има възпаление на цервикалния канал с оплаквания, тогава се предприема лечение за 7–14 дни, в зависимост от тежестта на състоянието. Обикновено оплакванията при инфекции на цервикалния канал и вътрешните полови органи са болка ниско в корема, болка и кървене след полов контакт, кървене извън менструалния период.

Бременността е деликатен период за жената и всяка инфекция на гениталната система може да доведе до усложнения, включително заразяване на новороденото по време на раждане. Някои инфекции, като гениталния херпес, могат да се предадат на плода интраутеринно и да причинят смърт на плода, независимо от срока на бременността.

Във венерологията има няколко основни правила, които трябва да се спазват, точно както спазваме и светлинните сигнали на светофара:

 1) Ако се открие една полово предавана инфекция при даден човек, трябва да се лекуват всичките му контактни, едновременно, независимо от резултатите на другите партньори.

2) В случай на доказана полово предавана инфекция, задължително се прави скрининг за всички останали инфекции, без значение от клиничните прояви.

3) Правило на конфронтация, което означава да се съпоставят резултатите на двама или повече партньори, с цел максимално пълно изясняване на проблема.

4) Конфиденциалност.

 

Разговора проведе Вирижиния Николова