Момчетата са луди по колите, момичетата искат да са майки на кукли. Тези предпочитания обикновено се запазват. Кое според съвременната наука е типично женско и типично мъжко?
Кое е в основата на разликите? Дали по силата на природата си момичетата се държат различно от момчетата? На тези въпроси по-точно могат да отговорят изследователи на мозъка, генетици и биолози. Предлагаме ви някои от по-важните им изводи.

Момичетата обичат кукли, момчетата пистолети
Някои родители упорито насърчават сина си да играе с кукли с надеждата, че могат да ограничат превръщането му в агресивен мъжкар. При това може безпомощно да наблюдават как момчето им използва дори откъснатите крака на куклата за стрелба, ако в момента няма подръка пистолет-играчка. Изглежда, предпочитанията към играчките са дълбоко вкоренени, както доказват проучвания. Ако имат избор, 80% от момчетата на 2 ½ години избират кубчета за строеж и трактор с ремарке и само 7% – кукла. При момичетата на същата възраст 60% вземат кукла, а 30% – кубчета.
Опити с маймуни в университети в Тексас и в Лондон навеждат на хипотезата, че може би съществуват гени на предпочитанието към порше и Барби. От множество играчки мъжките маймуни са избирали целенасочено колите и топките, а женските – куклите и тенджерите, въпреки че със сигурност не им е известно кои играчки са за момчета и кои за момичета. Учените заключават, че вродената склонност към определени играчки води началото си от еволюционната история – от традиционно грижовното поведение на женските и от ловния нагон на мъжките бозайници, интересуващи се от всичко, което се движи бързо.

Мозъкът на момчетата е по-голям
Обемът на мозъка на момчетата е с 10% по-голям, отколкото при момичетата. За сметка на това сивото мозъчно вещество при госпожиците е повече, поради което връзките между различните мисловни процеси при тях се осъществяват по-бързо. Момчетата разполагат с повече бяло вещество (което вероятно обяснява по-добрата им способност за ориентиране) и с повече защитна мозъчна течност, която явно е нужна на мъжкия пол с главата си да разбива стени или да вкарва голове. Независимо от това възможностите на мъжкия и на женския мозък са съпоставими, както доказват тестовете за интелигентност.

Момчетата са много по-буйни
И най-малките представители на силния пол са физически по-активни, по-нападателни и по-ловки във всичко, свързано с много движение. Те могат да хвърлят топката по-далеч и да я хващат по-добре, тичат с 10% по-бързо от момичетата.
Затова пък дъщеря ви по-умело ще наниже скъсания гердан, тъй като координацията на фините движения при нея е по-добра. Това не е изненадващо, тъй като тактилната сетивност е значително по-развита още при бебетата от женски пол, отколкото при мъжкия.
Между другото от буйния нрав на момчетата не би трябвало да се прави заключението, че по природа те са заредени с повече агресивност. Момичетата носят в себе си не по-малко войнственост.

Момичетата се изразяват по-добре
Госпожиците започват да говорят по-рано, имат по-голям запас от думи и по-лесно учат чужди езици. Жените по-често от мъжете използват едновременно двете мозъчни полукълба (лявото е отговорно предимно за логично-аналитичното мислене, а дясното – за чувствата). Изглежда това подпомага особено разбирането на езика и на писменото слово.

Момчетата са по-кекави
Те по-често страдат от възпаления на средното ухо, инфекции на дихателните пътища и астма. При тях в кърмаческата възраст рискът от внезапна смърт е по-висок. При момчетата 3–4 пъти по-често, отколкото при момичетата, се срещат нарушения като нощно напикаване, заекване, аутизъм, хиперактивност.
По-слабата уязвимост на момичетата се обяснява и с техните генетични особености – всяка тяхна клетка разполага с две Х-хромозоми (при момчетата една Х- и една Y-хромозома). Това е нещо като предпазен щит, който помага да се подобри неблагоприятната наследствена информация.

Момичетата са по-социални
Не е новост, че жените по-добре от мъжете разпознават чувствата на околните. Още като бебета те се интересуват повече от хора, отколкото от предмети, доказва британският психолог Симон Барон-Коен. Неговият екип филмира едногодишни деца по време на игра с майките им и открива очевиден факт – момичетата значително по-често от момчетата поддържат контакт с поглед с майките си.
Способността за съпричастност не е сред най-силните страни на мъжете. Симон Барон-Коен сравнява мъжкото мислене по-скоро с лека форма на аутизъм (болният не общува с околните и се затваря в себе си – бел. ред.). Това има и добра страна –когато са нужни логични умозаключения, мъжете със своя системно-технически начин на мислене имат предимство.

Момичетата се ориентират по-добре
Госпожиците притежават по-добра представа за пространство. Още в ранна детска възраст по-лесно разпознават положението на триизмерни предмети в помещението. За да се ориентират, момичетата често се нуждаят от пътеводни знаци като забележителни сгради, места или дървета. За разлика от тях момчетата имат в “компютъра” си абстрактна геометрична система, включваща посоките на света, главните и страничните пътища.

Момичетата се развиват по-бързо
Още в майчината утроба момичетата изпреварват момчетата. Към момента на раждането те вече са затвърдили преднината си. Степента на зрелост, която момичетата притежават при раждането, се достига от момчетата едва след четири до шест седмици. Това продължава и по-късно. Момичетата не само по-рано се научават да говорят, но в сравнение с момчетата на същата възраст са и по-напред с овладяването на фините движения, когато тръгнат на училище. В първи клас в умственото си развитие потомците на Адам изостават с половин до една година. Затова някои специалисти препоръчват момчетата да тръгват на училище една година по-късно, а момичетата една година по-рано.

Тестостеронът – ключът към разликата
Около средата на бременността половите жлези на нероденото започват да отделят полови хормони. При това ключови функции има тестостеронът, от който момчетата имат голямо количество, а момичетата – малко. Колкото по-високо е нивото на този хормон, толкова "по-мъжки" се развива мозъкът и толкова повече нараства мускулната маса. Колкото по-малко е количеството на тестостерона в майчината утроба, толкова по-социално е поведението на детето след раждането, по-силен е контактът с поглед на кърмачето с други хора и запасът му от думи е по-голям. Момичета, които вътреутробно са изложени на по-високи количества тестостерон, по-късно често предпочитат момчета за партньори в игрите и са по-буйни от връстничките си.