Развитието на невръстното дете е изключително бързо

Когато имаме деца, ни е трудно да проследим в детайли техния растеж по простата причина, че ги виждаме всеки ден. А те се развиват много по-бързо, отколкото си мислим. Швейцарският професор Жан Пиаже се опира на наблюденията на трите си деца, за да разработи своите теории за фазите на растежа. Трудовете му показват колко е важно на детето да се даде образование и да му се осигури среда, отговаряща пряко на всеки от тези стадии.

Според Пиаже при раждането  си детето засмуква всичко, което се допре до устните му. След двайсетина дни обаче то приема само млякото и започва настойчиво да го иска. На три месеца бебето има желание да достига и пипа всички предмети, като крака на платнената кукла, закачена над люлката му, и тази дейност като че ли го завладява. На година и половина то знае да си служи с инструмент, например пръчка, за да достигне предмет, който е прекалено далече от него.

Около две годишна възраст започва да свързва думите с техния абстрактен смисъл, като думата „мъж” – с татко, и думата „дъжд” – с миенето на улиците.

На четири години детето все още мисли, че в напълнена догоре чашка има повече портокалов сок, отколкото в пълна до половината голяма чаша, или че парченцата от натрошена бисквита са повече от цяла такава. Едва на пет-шест години то започва да разбира понятията пространство и обем.

Следователно детето се развива изключително бързо – и умствено, и физически. Ето защо е толкова важно да му се подават стимули, които съответстват на всеки от изброените по-горе етапи. А за да се случи това, родителите трябва да са много внимателни към желанията на своите деца и да улавят момента, в който те изразяват своите интереси, защото тъкмо родителите са най-близо до децата. Да се научи дете да кара ролкови кънки, след като е проходило, е доста трудно. Докато, ако го учите едновременно да ходи и да кара кънки, то за няколко месеца може да стане отличен кънкьор. Американската психоложка госпожица г-ца Макгроу го е доказала с двама близнаци. Учила първия да кара кънки, когато бил на единайсет месеца, а втория – на двайсет и два месеца. По-добрият кънкьор безспорно бил този, който започнал на единайсет месеца.

Оказва се, че родителите често са значима пречка за развитието на своите деца, защото подценяват ранните им възможности. Пропускайки някои преломни моменти, те правят усвояването на някои неща ненужно трудни.

Всеизвестно е, че е много трудно да се изтрият даденостите, възприети през първите месеци от живота. Съществува теория, според която една първична верига се създава много по-бързо, отколкото заместваща такава. Всички влияния, на които детето е обект през първите години, трайно бележат бъдещия му живот и на родителите се пада да отворят „правилните врати” в подходящия момент.

Стаята без украса пречи за развитието на мъника

Някои родители поставят детето си в празна стая с боядисани в бяло стени и таван, където не се чува никакъв шум. Убедени са, че това е идеалната стая. Всъщност това закътано място не е само ужасно скучно, но и вредно за детето. Колкото по-привлекателна е детската стая, толкова по-стимулирано е детето.

Важни са малките детайли

Ранното детство е сравнимо с деликатен рецептор. Детето възприема много осезаемо някои преживявания, които могат да изглеждат незначителни в очите на възрастните, но те понякога полагат основите за цял един живот.

Преживяванията от най-ранно детство определят начина на мислене и действие в живота на възрастния

Ние почти нямаме ясни спомени от най-ранното си детство; те по-скоро са ни припомняни от нашите родители, които са били свидетели на детството ни. Но макар и да не ги помним добре, тези събития са дълбоко запечатани в нас – всички наши преживявания са складирани в паметта ни.
За да строим, са нужни здрави основи. И най-красивата сграда би се сринала при някой незначителен удар, ако основите й не са достатъчно стабилни. Ранното развитие позволява да се изградят здрави основи.

Източник: Masaru Ibuka, Kindergarden is too late