Слухът е особено важен за умственото развитие на детето. Ако той е недостатъчен и това е диагностицирано късно, ще се наблюдава задръжка в речевото развитие на детето, което би довело до забавяне в развитието на навиците за общуване и обучение. За съжаление, по-голямата част от проблемите със слуха се откриват доста късно.

Най-простият начин за проверка на слуха на детето е наблюдение на поведението му. Новороденото различава само силните високи звуци и практически не реагира на ниските и тихи звуци.

Към 4–6-ия месец се появява способността за локализиране на звуковете. Добре чуващото дете в тази възраст започва да реагира на звуковете с усмивка, гукане или лепет. То обръща главата си по посока на звука. Около 1-годишна възраст детето може да повтори някои звуци, често неречеви, например може да имитира как кашля дядо или как киха баба. След тази възраст децата вече разбират значението на простите думи и започват да ги изговарят.

 Ще направя по-подробно описание на поведението на детето, което може да ви помогне да определите как се развива слухът му.

0–6-а седмица

  • В отговор на силни звуци и по време на сън отваря очи, примигва, разбужда се, може да заплаче.
  • Когато му заговорите, спира да суче или плаче.

6-а седмица – 4-и месец

  • Престава да плаче, когато му говорите.
  • Престава да суче, когато му говорите.
  • Реагира на гласа ви – гука или се усмихва.
  • Утихва, когато чуе нов звук.
  • В хоризонтална поза започва да обръща глава по посока на звук или глас (4 мес.).

4–7-и месец

  • Обръща глава по посока на звука, заслушва се, усмихва се.
  • Обръща глава, когато му говорите.
  • Познава и реагира на гласа ви – започва да гука.
  • Усмихва се, когато се общува с него.

7–9-и месец

  • Обича музика.
  • Върти главата си, търсейки източника на звука.
  • Върти се, когато го викат по име.
  • Появява се лепет.
  • С различни звуци изразява потребностите си.
  • Детето започва да разбира прости думи.

10–13-и месец

  • Посочва познати за него хора и предмети (или се обръща и ги гледа).
  • Разбира думи като „не“ и „не може“.
  • Появяват се лепетни думи.
  • Обръща се, когато го повикаш зад гърба му.
  • Реагира на тихи звуци.
  • Реагира, когато му се говори.
  • Опитва се да имитира звукове.

12–18-и месец

  • Използва някои лепетни думи.
  • Търси и реагира на познати предмети или хора, назовани по име, може да посочва с пръст.
  • Разбира прости инструкции.
  • Започва да изпълнява движения, чувайки познато стихче или мелодия.
  • Маха с ръчичка за довиждане в отговор на ваше „довиждане“, дори и да не съпровождате думите си с жест.

2-годишна възраст

  • Говори около 10 думи.

Как бихте проверили слуха на 2–3-годишно дете в домашни условия:

  • В стаята трябва да е тихо, да няма странични шумове.
  • Проверката се прави от двама души, добре познати на детето – наблюдател и асистент.
  • Асистентът застава зад гърба на детето и подава различни речеви и звукови сигнали. Наблюдателят регистрира безусловно-ориентировъчните реакции на звуковите сигнали: завъртане на главата или очите по посока на звука.             
  • Всички звукови сигнали се подават на разстояние около 6 метра. Ако след второто подаване на произнесена шепотна реч детето не отреагира на звука, разстоянието се намалява на 5, 4, 3, 2, 1 метра. След това шепотно се произнася дума до дясното ухо, после до лявото ухо.
  • При подаване на нов речеви материал се започва шепнешком. Нека в тази задача ви помага човек, който детето добре познава. Двегодишното дете пристрастно се отнася към страничните хора и отсъствието на контакт може да доведе до затруднения при обследването, а понякога да го направи и невъзможно.

При обследването на слуха на детето в тази възраст е важно да го сложите на коленете си, разположено към вас. За източници на звукове може да използвате свирка, барабанче, подрънкване с ключове, мачкане на хартия, глас с различна сила и височина, шепот при произнасяне на звукоподражания, като „ав-ав-ав” (за куче) или „пи-пи-пи“ (за пиле), да го повикате по име, а също да използвате и нетипични за детето звукосъчетания, като „къш“.

Наблюдателят и асистентът демонстрират пред детето как под звуците на хармоника куклата „танцува“, как тя спира, когато музиката замлъкне. След това предлагате на детето да повика куклата и я показвате, когато хармониката засвири. Аналогично тази игра се прави със свирка, под звуците на която се движи кола – например с барабанче, което звучи не много силно и „подскача“ зайче.

Малко по-късно предлагате на детето да разпознае кой ще го повика. Зад гръбчето му асистентът започва да свири на хармоника. Тъй като на детето ще му бъде интересно, то ще се обърне по посока на звука. По подобен начин се предизвиква интерес у детето към играчките. Наблюдателят заедно с детето играе с играчката (кученце, пиленце), произнасяйки съответното звукоподражание „ав-ав-ав”, „пи-пи-пи“.

Може също да предложите на детето да чуе кой го вика, като на масичка пред него поставяте различни играчки, с които вече сте играли. Заставате зад гърба му на разстояние 6 метра и шепнешком произнасяте различни звукоподражания. Детето трябва да вземе съответната играчка.

Друга подобна игра – асистентът е зад гърба на детето (на разстояние 6 метра) и шепнешком го вика по име. Ако няма реакция от негова страна, разстоянието се намалява. В случай че отново няма реакция, обследването се провежда с нормална височина и сила на гласа.

Ако детето се отнася безразлично към всички стимули, т.е. не реагира на нито един от тях, необходима е консултация с отоларинголог. Слухът може да се провери с аудиометър.

Ако детето разбира не само думи, но и кратки фрази, обследването може да се проведе и с фрази от типа: „Покажи на куклата нослето!“, „Къде е на кучето опашката?“.

При дете с нормален слух би трябвало да се получи реакция на шепотна реч на разстояние 6 метра. В литературата обаче има доста противоречиви мнения за това разстояние. Смята се, че стаята, в която се прави това обследване, трябва да е шумоизолирана. Някои автори предлагат при обикновени условия разстоянието да е около 3–5 метра.

Ако в хода на обследването детето не реагира, повторете процедурите след няколко дни. Реакция, възникнала само на един от стимулите, може да показва снижаване на слуха.

Не забравяйте, че:

  • асистентът трябва да подава сигналите точно зад гърба на детето;
  • при обследването се използва списък от думи, състоящ се от добре познати на детето названия на играчки: кукла, топка, балон, мече, куче, кола, котка, кубче;
  • резултатите нямат 100% достоверност при самостоятелно провеждане на обследването.