Основите на здравословното и пълноценно хранене поставяме именно ние – майките, още от най-ранна детска възраст.
През първата и втората година детето се нуждае от специфичен режим на хранене, различен от този на възрастните. За здравето на бебето мазнините и холестеролът не само че не са така опасни (както за възрастните), а се смята, че са от изключително значение за пълноценното развитие на мозъка и нервната система.
Обезмаслените млека не са подходящи за бебета, защото имат голям коефициент на протеини и наситено натриево съдържание, което от своя страна води до натоварване на бъбреците. Поне до 1 годинка е важно бебето да консумира специални млека за кърмачета, чието съдържание е съобразено със специфичните нужди на бебешкия организъм. След като се спре приемът на млечна формула, може да се започне с пълномаслено (3,6%) мляко. Спорни са мненията на лекарите до каква възраст е важно детето да приема пълномаслено мляко.
Не е разумно отсега да ограничавате мазнините на бебето, но от друга страна, важно е именно сега да започнете изграждането на стабилни хранителни навици, които остават за цял живот.
Мазнините, които се използват в кухнята, имат голямо значение за здравето на всички членове на семейството, но особено важно е да се внимава с мазнините, които се дават на малкото дете. Организмът се нуждае от мазнини, които да му осигуряват 20–30% от дневния прием на калории.
Кои мазнини са нужни на организма
Полезни мазнини
- Олио от памучно семе
- Фъстъчено масло
- Зехтин
Най-полезни мазнини
- Масло от авокадо
- Зехтин
- Масло от рапица (рапично олио)
- Шарлан
- Слънчогледово олио
- Царевично олио
- Соево масло
- Ленено масло
Вредни мазнини
- Палмово масло
- Кокосово масло
- Какаово масло
- Хидрогенирани растителни масла
- Пилешка мазнина
- Лой (говежда мас)
- Сланина (свинска мас)
- Краве масло
Основни правила
- Избягвайте прекалената употреба на масло. Ако детето още отсега привикне да яде храните, без те да бъдат „подобрявани" с масло, впоследствие няма да му се наложи да си налага някакви ограничения. Същото важи за всички вредни храни – сол, захар, тестени храни. Ако обичате филийка с масло, няма да увеличите прекалено много консумацията на холестерол, като използвате съвсем малки количества (на ден не повече от резенче масло – 1 чаена лъжичка на човек).
- Ограничете пърженото. Поднасяйте на детето печени храни, варени на пара, задушени.
- Добре е сирената да бъдат обезмаслени, тъй като високомаслените сирена съдържат прекомерни количества холестерол и наситени мазнини. Препоръчителното съдържание на мазнини, подходящи за бебета, е около 20%. В България овчето саламурено сирене има масленост около 50%, а кравето – около 20%.
- Подбирайте източниците на протеини. Добре е те да бъдат набавяни от риба, пилешко без кожа, зрял боб, грах. Важно е още отсега да бъдат създадени предпочитания към рибата и пилешкото месо. Месото трябва да е крехко, без тлъстини. Внимавайте с консумацията на червени меса. Те доставят на организма желязо, но то може да се набавя и от други източници.
- Четете внимателно етикетите. Често, без да усетим, приемаме големи количества вредни мазнини чрез всякакви полуготови и готови храни.
- Слагайте разумно количество мазнина при готвене. Съдовете с незалепващо покритие и спрейовете за готвене ще намалят значително необходимостта от използване на мазнина.
- След края на втората годинка преминете към храни с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол
- Поддържайте редовната консумация на храни, богати на омега-3 и омега-6 ненаситени мастни киселини. Те се съдържат в големи количества в тлъстите риби като пъстърва, карагьоз, скумрия, лененото и рибеното масло. Набавяйте ги по естествен начин. Те предпазват от сърдечносъдови заболявания, намаляват „лошия” холестерол в кръвта, разширяват кръвоносните съдове, нормализират кръвното налягане, подсилват имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма, подобряват функционирането на нервната система – повишават концентрацията, усилват паметта.
Фондация „Нашите недоносени деца”
.jpg)
