Текст: Р. Георгиева, неонатолог

Недоносените деца се срещат с изключително много предизвикателства още от първите минути на живота си. Трябва да преодолеят трудностите с дишането, храненето, честите инфекции, подложени са на много ежедневни болезнени манипулации.

След преминаване на тежките дни и седмици, когато недоносеното бебе вече е в състояние да се отглежда в дома, е изключително важно да му се осигурят условия с ниско ниво на стрес, така че неговата енергия да се насочва изключително към растежа и развитието.

Независимо от изключителния напредък по отношение на качеството на грижите за недоносените деца, значителна част от тях имат различни по вид и тежест неврологични усложнения. Най-чести са детската церебрална парализа и изоставането в двигателното развитие. Диагностицират се често и отклонения в сензорните функци – увреждане на зрението и на слуха.

Причина за високата честота на неврологични усложнения са наблюдаваните интравентрикуларни (в мозъчните стомахчета) кръвоизливи, както и увреждане на бялото мозъчно вещество, характеризиращо се с образуване на кисти (перивентрикуларна левкомалация).

Всяко недоносено дете трябва активно да се проследява от педиатър и офталмолог. За недоносените с тегло под 2000 г е необходима неврологична консултация след двумесечна коригирана възраст, при тях се препоръчва и инидивидуализирана рехабилитация за стимулиране на двигателното развитие или за лечение на определено неврологично отклонение. За децата с тегло при раждането над 2000 г поведението и необходимите консултации се определят от наблюдаващия педиатър.

В зависимост от неврологичното състояние и началните данни от престоя в неонатологичното отделение се преценява необходимостта от контролно ултразвуково изследване на мозъка. Задължително семейството трябва да получи указания за всички необходими прегледи и консултации – невролог, физиотерапевт, офталмолог, ортопед, изследване на слуха и др.

Родителите също трябва да са много внимателни към двигателното и психичното развитие на недоносеното си дете – да имат информация кога детето започва да вдига и задържа главичката, кога започва да фиксира предмети и да ги проследява, да посяга активно към тях и да реагира на звуци.

Още от първите дни на отглеждането в дома родителите трябва да се съобразяват с особеностите в поведението на недоносеното дете, да се научат да разпознават дали бебето е в комфортно състояние (спокойно изражение на лицето, отпуснати ръчички и крачета, усмихва се, фиксира лицето на майка си, изважда езичето, свива устнички във формата на буквата О, пъха ръчички в устата или ги насочва към лицето си), или е в състояние на стрес (прозява се често, извива се настрани и под формата на дъга, стряска се, хълца, закрива лицето си с ръчички).

Когато майката прецени,че детето е в благоприятно състояние, могат да се предприемат редица действия за подобряване на общото състояние и двигателните функции:

1. Близък телесен контакт на майката и бебето.

2. Масаж на цялото тяло – съдейства за освобождаване от газовете, подобрява храносмилането, намалява стресовите хормони, стимулира наддаването на тегло, състоянието на имунната система и развитието на мозъка.

3. Трябва много да се говори и пее на детето, като се избягват високи, стряскащи звуци, говорът трябва да е тих и спокоен.

4. Изключително важно е да се сменя положението на бебето. Редуването на лява и дясна позиция съдействува за избягване позиционните деформации на черепа, които са много често срещани при недоносените деца. Трябва да се променя посоката, от която идват светлината или други стимули, насочващи детето да обръща главичката на едната или другата страна. В случаите, когато има подчертана предпочитана позиция на главата наляво или надясно, трябва да се потърси помощта на физиотерапевт и рехабилитатор. Повлияването на проблема довежда до нормализиране формата на черепа в следващите месеци.

5. Позицията на недоносеното дете има съществено отношение към дишането и сърдечната дейност. Трябва да се внимава да не се допуска изразено сгъване на вратлето и главата към гърдите. Важно е при подбора на столче за носене и кола да се предпочитат модели, които осигуряват нормално положение на врата и главата, а дори и тогава тези столчета трябва да се използват само по време на транспорт, а не за продължителни периоди в дома.

6. Детето трябва да е обгърнато като в гнездо, да се поддържа и подпомага естественото за него положение, наподобяващо това в утробата на майката (полуфетална позиция). Усетът за допир до меки материи дава чувство на сигурност и намалява стрясканията, изпъванията на шията, гърба и крайниците. Могат да се използват и специалните легла за недоносени деца, които са разработени по тези изисквания. Те вече са достъпни и на българския пазар и се предлагат в различни размери и дизайн, така че могат да се използват от най-ранна възраст при недоносени деца – както в инкубатора по време на престоя в неонатологичното интензивно наблюдение, така и в домашни условия след изписването на детето. По мнение на специалисти (физиотерапевти, невролози, кинезитерапевти) те осигуряват продължителен и спокоен сън на детето, подпомагат свободното движение, ритането с крачетата, стимулират пипането на ръчичките и насочването им към устата.

7. Да се избягват ярки, стряскащи осветления, както и шумна среда.

8. При къпане детето трябва да се поставя много внимателно във ваничката.

9. При вземане от леглото майката трябва да се наведе към него, внимателно да го поеме в близък контакт, вместо рязко да го повдига към нея.

Фондация „Нашите недоносени деца”

Съвети за всеки месец от живота на детето, очаквайте в следващия брой.