Още на една година някои деца изпадат в яростен гняв. Родителите се мъчат да запазят самообладание, но особено ги тревожи мисълта как ще се справят по-късно, когато настъпи фазата на ината.


Много родители се оплакват от гневните изблици на едногодишните си деца. Те се чувстват объркани, когато изведнъж кроткото бебе се превърне в избухлив малчуган. Обикновено поводът за раздразнението е някаква дреболия – отнета е острата ножица от ръцете, мама е отдалечила пакостника от музикалната уредба или го прибира от разходка, защото вали.

Причините за гнева на децата в тази възраст са различни. Понякога детето се стреми към независимост и в такива случаи се допуска, че инатчийската фаза настъпва по-рано. Други примери показват, че тази фаза може да започне най-рано на 18 месеца. Тогава гневът издава проблеми в общуването между едногодишното и тези, които се грижат за него.
Неоспорим факт е, че конфликтите настъпват в период, когато детето е по-подвижно и започва с интерес да изучава света. То играе, прохожда, нищо не остава скрито за изследователския му дух. А в този период мама и татко често поставят бариери пред него. Тъкмо малчуганът е успял да докопа мобилния телефон, мама го изтръгва от ръцете му. Как да не се ядоса и да не зареве с пълно гърло?!

Според д-р Михаел Шийхе, психолог и семеен терапевт от Мюнхен, едногодишните деца вече започват да правят планове
Ако намерението да изследва контакта пропадне, любознателното момченце реагира с гняв и яд. Окуражаващото е, че планирането на действията е крачка напред в развитието, ето защо приемете гнева на едногодишните като реакция, съпътстваща еволюцията им. Не всички деца в тази възраст обаче реагират с избухване. Това зависи и от темперамента им
Имайте предвид, че едногодишните често са недоволни от себе си – те искат повече, отколкото могат да постигнат. Не се притеснявайте, че от гневното ви дете, като порасне, ще се оформи холерик. Доказано е, че някои особености на темперамента не са толкова трайни.
Има някои тактики които действат успешно при потушаването на гневните изблици на детето.

  • Запазвайте самообладание! Майките често смятат, че този съвет е точно толкова полезен, колкото и табелата в гаража: “В случай на пожар запазете спокойствие!” Кой може да наблюдава спокойно, когато детето му изпада в истеричен плач?! Понякога ще помогне, ако за кратко излезете от помещението и поемете дълбоко въздух. След това обаче се върнете – не бива да оставяте само гневното едногодишно дете.
  • Понякога е добре да оставяте детето да излее гнева си и след това да му предложите да се сдобрите. Може би ще ви се удаде да го успокоите и с някоя играчка или като го вземете в прегръдката си. В някои случаи ще помогне, ако отведете бунтовника в друга стая.
  • Запомнете – не анулирайте своя забрана само за да успокоите детето. В противен случай и едногодишният тиранин ще се научи да постига желанията си с плач и въргаляне по пода. От друга страна, важно е на тази възраст да давате достатъчно свобода на детето си. Това означава да настоявате да се спазват само няколко смислени правила.
    Всички тези мерки не предпазват сигурно от изблиците на гняв и плач. Утехата е, че колкото и изтощителна да е тази фаза, един ден и тя ще приключи. Понякога така внезапно, както е настъпила.

    Експертно мнение
    Примирете се, че гневът е нормална човешка емоция. Само доброто възпитание помага на много възрастни да не показват открито раздразнението си. Понякога обаче е полезно “парата да се изпусне”.

  • Обезопасете жилището си, така че да не се налага често да прибягвате до забрани. Многото забрани сковават инициативата на едногодишните, правят ги апатични.
  • Анализирайте дали правилата ви са смислени и важни. Само ако прецените, че са такива, спазвайте ги безкомпромисно.
  • Емоционалното едногодишно дете се нуждае от силна опора. Опитвайте се да реагирате ясно и недвусмислено. Погрижете се да въведете режим с повече ритуали.
  • По възможност не откъсвайте детето посред играта. Предупредете го деликатно и навреме, че скоро ще се наложи да прави нещо друго.
  • Предлагайте на детето игри, които то вече познава добре. Успехите правят децата щастливи.
  • Оставяйте го често да се налудува навън. Така то ще се разтоварва от натрупаното напрежение.
  • Въоръжете се с търпение за времето, когато ще може да го убедите в мъдростта на латинската поговорка: “По-бързо ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.”