На три месеца вече вашето бебе става все по-интересно. Лицето му често се озарява от сияйна усмивка, сякаш то се подготвя да позира за фотосесия на “9 месеца”. Човечето издава интересни звуци и вие с трепет се заслушвате в тях. Колко ви се иска да чуете първото му “ма-ма”...


Сега сте малко по-спокойна, защото по-добре улавяте нуждите на бебето – кога е гладно, ядосано, мокро...

Биографични данни
Тримесечното бебе може да лежи на гръб, но вече и да се обръща на двете си страни. То вдига главата си до 45º. Може да я задържа в средно положение, но често предпочита да я обръща наляво или надясно. Пръстите на ръцете му още са свити в юмрук, но то понякога ги разтваря (обикновено това става несъзнателно). Бебето ви открива пръстите си – вдига ги нагоре, с голямо любопитство се заглежда в тях. Понякога те са му по-интересни от дрънкалката, която вече умее да държи в ръката си, опитва се да я сложи в устата си, не я пуска и тя пада от ръката му само ако пръстите му се разтворят.
На три месеца детето е по-стабилно във всички позиции – по гръб, по корем, а по-късно и изправено. Всяко движение го прави доволно и то се усмихва. Когато го раздвижвате, щедро ви изпраща усмивки.


Флексионната (сгънатата) поза вече не е основна. Повишеният мускулен тонус постепенно намалява и до края на третия месец той се нормализира в горните крайници. Това е необходимо условие за развитието на волевите движения на ръцете и на краката.
Нормалното развитие на нервната система води до изчезването на някои от примитивните рефлекси – хватателен, на автоматично ходене, на Моро (бебето движи ръцете си навън и нагоре, разперва пръстите си, след което свива ръцете си и ги придвижва към тялото – т.нар. стряскане). При недоносени деца тези рефлекси и реакции е възможно да се запазят, но това не е патологично.
Детето вижда предмети на разстояние 30–40 см по средна линия и надясно и наляво от нея. То следи предмети на повече от 180º и ги наблюдава с интерес не само за кратко, притихва, дори спира да се движи. Отначало проследяването е автоматично. Детето не може само да откъсне поглед от движещия се предмет. Това е т.нар. рефлекс на автоматичното зрително проследяване. След това се развива волевата регулация на очните движения. Към 3–4-ия месец детето проследява и прекратява проследяването на обекти по свое желание. Движенията на очите му са координирани. Рядко се забелязва физиологичен страбизъм (кривогледство) – обикновено при движение на очите встрани.
Бебето се смее с глас, когато го закачате и му говорите нежно. Обръща главата си към вас и ви гука, сякаш иска диалогът ви да продължи по-дълго. То обича и се радва и на собствения си глас. Издава звуци, които приличат на ф, в, с. Плачът му е в богата гама – силен, тъжен, безутешен.... Той отразява неговото настроение. Дишането на бебето е равномерно, сученето и гълтането му са добре координирани. То се обръща към източника на звука, успокоява се и се съсредоточава. Следи заобикалящите го с поглед и много внимателно ги наблюдава. Детето реагира съответно на реакциите на околните (например ако мама е изплашена, и то е тревожно, ако вкъщи атмосферата е нервна, то плаче силно, дори до захласване...). Установили сте, че можете да успокоите бебето, ако му поговорите или го вземете на ръце, ако го помилвате или прегърнете.
След тримесечна възраст детето започва да реагира по- диференцирано на болка. Стреми се да се избави от дразнителя, като отдръпва раздразненото място или извършва движение към него с някой от крайниците си. Еволюцията в ума лесно може да се долови от живия поглед на детето. Двигателните му възможности още са ограничени. То обаче се стреми да изследва околния свят в по-голяма степен, отколкото позволява моторното му развитие. Поради това се озърта за “шерпи”, т.е. помощници от заобикалящата го среда. По този начин си създава социален контакт. Най-предпочитаните му партньори са мама и татко. Повече от всичко то обича да е в тяхната компания и те да му създават развлечения.

Всичко ли е наред?
През третия месец има някои патологичните прояви и специфични симптоми, които насочват към увреждане на детето.

  • То често лежи в асиметрична поза, поради което се обръща само на една страна или въобще не се обръща.
  • Не може да задържа главата си.
  • Не умее да хваща и да поставя предмети в устата си.
  • Плаче недиференцирано, понякога едва-едва или пък често, но без основателен повод.
  • Не може да се успокои след вземане на ръце, галене, говор. Някои увредени деца чуват само силни звуци, други не могат да определят посоката, от която идва звукът, и се объркват. Децата с повишен или с понижен мускулен тонус се затрудняват при произнасянето на звуци. Те не гукат и трудно се хранят.
    Не е много лесно да разберете дали вашето тримесечно бебе има нормално нервно-психично развитие. Ако нещо ви смущава, обърнете се към вашия педиатър. Записвайте въпросите си към него, за да можете максимално да оползотворите посещението в кабинета му.