Teкст: Яна Данаилова, сертифициран преподавател по йога, член на Управителния съвет на Българското вегетарианско общество, майка на две деца.

Целиакията е заболяване на храносмилателната система, при което основният възпалителен процес е локализиран в тънките черва. Хората, страдащи от целиакия, имат непоносимост към белтък, известен като глутен, който се съдържа в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Когато те консумират продукти, съдържащи глутен, в тялото им се предизвиква автоимунен отговор, който уврежда тънкочревната лигавица. Резултатът е пълно заличаване на специфичните микроскопични реснички, наричани тънкочревни вили. Именно благодарение на техните всмукателни функции се осъществява усвояването на всички хранителни вещества. Ето защо хората с целиакия развиват белезите на тежко недохранване, независимо какви са количеството и качеството на приеманата от тях храна.

Болестта целиакия се приема за автоимунна, тъй като увреждането на лигавицата на тънките черва се причинява от собствената имунна система. В същото време тя се причислява към групата чревни заболявания с нарушена абсорбция на хранителни вещества. У нас целиакията е известна още като глутенова ентеропатия. Заболяването е генетично обусловено, което означава, че може да се открие и при други членове на семейството на болния. В някои случаи то може да се отключи в активната си форма от хирургически намеси, бременност, вирусни инфекции, стресови ситуации.

При кърмачетата с роднини от първа линия (родител или братче, сестриче) с диагностицирана глутенова непоносимост и носещи рисковите гени (DQ2 или DQ8) има по-висока вероятност да си развие това автоимунно разстройство. Много родители, особено тези с фамилна анамнеза за целиакия, разбираемо са притеснени относно въвеждането на глутен в диетата на детето. Обикновено от самото раждане на детето родителите търсят информация и се допитват до специалисти дали съществува най-подходящо време за въвеждането на глутен в детското меню, така че да се минимизира или, дай Боже, да се ограничи рискът от поява и развитие на целиакия. Някои родители вземат решение да не въвеждат глутен изобщо в детското меню, други търсят варианти да захранят детето си с храни, съдържащи глутен, без да излагат себе си на риск, когато споделят заедно семейната трапеза.

Преди време наистина се допускаше, че съществува т.нар. идеален „прозорец", по време на който е добре да се въведе глутен в менюто на кърмачетата. Препоръчваше се захранване на бебетата с глутен между 4- и 6-месечна възраст, като се считаше, че това би намалило риска от развитие на целиакия. Последните проучвания обаче показват, че това не е така. Освен това, въпреки че кърменето осигурява множество ползи за здравето на новороденото, не съществуват доказателства, че то може да предотврати или да предпази бебето и/или детето от развитието на целиакия. Ето защо съвременните специалисти по хранене препоръчват глутенът да се въвежда в диетата на детето по всяко време след навършване на 4-месечна възраст, дори ако е установено, че то е с повишен риск от развитие на целиакия.

Моето лично мнение е, че трябва да спазваме препоръките на Световната здравна организация, която апелира и препоръчва изключителното кърмене на децата поне до 6-месечна възраст. След навършване на половин година вече можем да опитаме да въведем постепенно и внимателно някои твърди храни в менюто на бебето. Добре е да имаме предвид не само глутена, но и храните, съдържащи скорбяла. За тяхното ефективно разграждане и усвояване е нужен храносмилателният ензим птиалин, който човек започва да синтезира между 4-ия и 6-ия месец след раждането си. Ето защо ранното захранване на бебетата крие риск от развитие на храносмилателни затруднения и смущения, тъй като детският организъм все още не разполага с нужните храносмилателни ензими, за да преработва и усвоява храната пълноценно. Появяват се колики, газове и други храносмилателни разстройства.

Няма как да не признаем и факта, че въпросът със захранването на бебетата е актуален през последните десетилетия. Преди това човешките бебета, подобно на бебетата на останалите бозайници, са били изключително хранени с кърма, докато сами са били в състояние да си вземат и опитват храна от семейната трапеза. Може би именно затова все по-голяма популярност набира подходът „захранване, водено от бебето”. Този подход се базира на идеята, че след навършване на 6-месечна възраст на детето се предлагат цели парченца храна, които то опитва, като бебето не се захранва с пасирани или пюрирани храни, а още от първата си среща с твърдите храни се развива неговият естествен дъвкателен рефлекс.
Също така бих посъветвала първите храни, които предлагате на вашето дете, да са органични плодове и зеленчуци, като се избягват алергените сред тях.

Често по улиците срещам бебета в колички, които използват парченце хляб или солети вместо залъгалка за зъби… И въпреки че темата е как да минимизираме риска от развитие на глутенова непоносимост у децата, ще си позволя да споделя, че само около 1% от населението страда от това автоимунно заболяване, така че не това е основното ми съображение да повдигна този въпрос.

Моля ви, майки, изчакайте, преди да дадете на децата си фабрично приготвени храни с високо съдържание на сол, мая (термофилни дрожди), неподходящи мазнини и консерванти! Има подходящи залъгалки за зъби, не ги заменяйте с храни! Нека всяка храна, която предлагате на децата си, да е съобразена с техните физиологични нужди.

И ако все пак детето ви е с диагностицирана целиакия, бъдете особено внимателни, когато то започне да посещава детски учебни заведения. Към настоящия момент в детските ясли, градини и училища не се предлага меню за децата със специфични нужди. Същото се отнася и за децата с непоносимост към млечния белтък. Тук е моментът да ви помоля отново да се включите към петицията за здравословно хранене на децата ни в детските учебни и здравни заведения на бюджетна издръжка и да апелираме за законодателни промени, гарантиращи адекватно хранене на децата ни!

Не е само глутенът! Цялостното захранване на децата ни е предопределящо за здравословното им състояние през целия им съзнателен живот. Нека проявим внимание, грижа и да направим информиран избор, гарантиращ здраве на нашите слънчица.