Опа-ла, тук е краят – да усети това, е също толкова важно за малкото дете, както и да изживее голямата свобода. Защото границите дават опора, сигурност и ориентировка.

От днес кухнята става опасна зона!
Когато детето започне да пълзи, добре е да се погрижите за обезопасяване на жилището. Който съхранява ценни колекции от пощенски марки на най-долните полици на шкафа, сам си е виновен. Безопасно жилище за детето на първо място означава да се заключи кухнята. Твърде опасни са кофата за боклук, шкафът с препарати за почистване, горещата печка. Важно е жадният за приключения малчуган да установи, че може да шета из цялото жилище, но тук е забранено.

Хапането забранено!
Кърменето след поникването на първото зъбче е предизвикателство. Защото почти всички бебета пробват какво ще се случи, ако захапят зърното. Добре е детето да разбере, че това не е разрешено. Ако го направи, мама ще изкрещи силно, след което гърдата ще изчезне. Това ще доведе до протест, но и до важния извод, че детето може да причинява болка на някого, но че не бива да го прави. Защото неговата свобода свършва там, където започва границата на болката за мама.

Ножовете са табу!
Който се храни на вечеря във високото столче, вече е почти голям. И естествено трябва да разузнава какво има на масата. Да пъхне ръце в яденето? Разрешава се. Затова пък острите ножове и горящите свещи са табу. Да седи с възрастните, означава и да се учи да се съобразява с правилата на играта. А те изискват и да не се допускат опасни предмети до ръцете на бебето.

Три пъти „Не!”
Успях! Мога да стоя! Една огромна крачка в развитието, която крие чудесни нови възможности – например да се държиш за ръбовете на масата в хола. И да ставаш сам от леглото. Само че сега вече не може да се осигури напълно безопасно жилище. Поради това малките трябва най-късно до този момент да се запознаят с новата дума: „Не!” Разбира се, да я чуваш непрекъснато, става досадно. Затова родителите трябва добре да се замислят кои забрани имат смисъл. Пипането на електрическите контакти във всеки случай. И на тоалетната. Запомнете добре – малките не могат да запомнят повече от три забрани.

Първото „Не ми харесва”                                                
Бъбрите си със съседката на стълбите. „Колко си пораснал”, казва тя и иска да погали едногодишния ви син по главата. А той се дръпва настрани и изрича гневно: ”Не!” Неучтиво? Ни най-малко. Това е доказателство, че детето е осъзнало нещо важно: не трябва само да спазвам границите, а мога и сам да ги поставям. Ако някой ме притесни, просто ще му кажа „Не” – така както татко ми казва „Не”, когато искам да взема мобилния му телефон. Това е важно – само който знае, че може да маркира собствените си граници, може да се пази от посегателства и да развие добро самочувствие.

Мила Живкова
психолог