Проблемът, свързан с речевото развитие на децата със зрителни увреждания, е изключително актуален и заема специално място в областта на тяхната психолого-педагогическа рехабилитация. Много са децата, страдащи от различни очни заболявания и нарушения на зрението. Всяка година броят им нараства.
Късогледство
Заболяване, което се среща при 4% от бебетата. При него светлинните лъчи се събират пред ретината и детето не вижда добре надалеч. Родителите трябва да знаят, че най-често късогледството се появява в училищна възраст. Предпоставки за появата му са наследствени фактори, прекарани заболявания (морбили, ангини, глисти) и др.
Далекогледство
Среща се при 20% от бебетата. При него очната ябълка е по-къса и образът се получава зад ретината. В резултат на това детето вижда по-добре надалеч, отколкото наблизо.
Астигматизъм
От това очно заболяване са засегнати около 10% от децата. Това е и най-често срещаният зрителен проблем. При него се получава неясен, разкривен образ поради липса на фокусиране на образите върху ретината. Обикновено това се дължи на факта, че лещата на окото не е с правилна форма и пречупва светлинните лъчи по-силно в една плоскост, отколкото в друга. Понякога астигматизмът може да е съпроводен с късогледство или далекогледство.
Амблиопия или „мързеливо око"
Повечето бебета с амблиопия не показват никакви очевидни признаци за състоянието си. Затова този проблем трябва да се диагностицира от офталмолог.
При някои деца обаче се появяват издайнически симптоми:
- Слабото око има склонност да се затваря или изкривява при гледане напред.
- Детето търка постоянно едното си око.
Кривогледство
При него очите са кръстосани или обърнати навън. Това състояние засяга 2 до 4 % от децата. При бебетата до 3–4-месечна възраст съществуват некоординирани очни движения. След тази възраст те започват да фокусират малките предмети и очите се „изправят". След 6-ия месец не съществува физиологично кривогледство. Понякога зад едно кривогледство в ранна детска възраст може да се крие друго сериозно очно заболяване, ето защо консултацията с офталмолог е препоръчителна.
Кога е желателно да се направи консултация със специалист?
- При чувствителност на детето към светлината.
- Когато то гледа косо, свива и често търка очи.
- Има постоянно влажни, сълзящи очи.
- При зачервяване, което не отминава за ден.
- Образуване на корички и гной в ъгълчетата при клепачите.
- При „играене" на очите – то може да е нагоре-надолу или наляво-надясно.
- Когато детето се оплаква от смъдене, парене, бодежи, сърбеж и болка в областта на очите.
- Aко забележите, че очите са твърде изпъкнали, както и при всяка нетипична промяна, свързана с органите на зрението.
Полезни са и различните упражнения за очи, които могат да се предлагат на децата под формата на игра.
Упражнения за визуална ориентация:
- Поглед надясно, после наляво (без да се движи главата). Упражнението може да се прави както в седнало, така и в изправено положение.
- Поглед нагоре, после надолу (отново без движения на главата).
Упражнения за облекчаване на напрежението и умората в очите:
- Накарайте детето да стисне здраво очите си за 3–5 секунди, след това да ги отвори.
- Мигайте заедно бързо за 30–60 секунди.
- Поставете показалеца на дясната си ръка на средната линия на лицето му на разстояние 25–30 см от очите му и го накарайтеда да гледа пръста ви в продължение на 3–5 секунди, след това спуснете ръката си.
- Поставете дясната си ръка встрани, бавно преместете пръста си от дясно наляво и накарайте детето, без да движи главата си, да проследи движението на пръста ви с очи. Повторете упражнението, като преместите пръста си от ляво надясно.
- Поставете играчка на разстояние непосредствено пред очите на детето за 2–3 секунди, след това я приближете към върха на носа му за 3–5 секунди.
- Направете кръгови движения по посока на часовниковата стрелка с играчка на разстояние 30–35 см от очите му, като наблюдавате дали то я следи с поглед.
Особености на речевото развитие при деца със зрителни затруднения
Овладяването на речта е от първостепенно значение за различните аспекти на умственото развитие на децата с подобни затруднения. Тя спомага за развитието на психични процеси като възприятие, мислене и памет. Загубата или тежкото зрително увреждане ограничава броя на възприеманите предмети, затруднява изолирането на значими качества на предметите (цвят, форма), което води до забавяне на процеса на опознаване на околната среда и следователно влияе върху степента на развитие на речта. Тъй като вербалната комуникация не е фундаментално нарушена, овладяването на речта и нейните функции, както и нейната структура протича в общи линии точно както при нормално виждащите, но нарушеното зрение или липсата на зрение налагат определен отпечатък върху този процес. Нарушава се взаимовръзката между дума и образ, съдържанието на лексиката, наблюдава се известно закъснение във формирането на речевите умения. Формирането на фонетичния слух и механизма на звуковото произношение (артикулацията) се извършва въз основа на подражание.