Специалният проект „Съветите на логопеда“ има за цел да разгърне развитието на речта на детето, за да могат родителите да му осигурят здраво и успешно развитие, съпроводено с щастливи емоции.
Съвет № 4
Всички учим по различен начин
Момченцата и момиченцата, леворъки или десноръки – всички са различни и уникални. Статистиката показва, че речта при момчетата започва да се развива по-късно в сравнение с момичетата. Една от причините за това се корени във физиологията. Морфологичното съзряване на главния мозък при момичетата протича по-бързо. Това влияе върху натрупването на речников запас от думи. Момиченцата се стараят да говорят правилно, като възрастни, но в сравнение с момчетата по-късно усвояват фразовата реч. Момчетата усвояват по-лесно думите, свързани с действия, а момичетата – имената на предметите.
Добре е родителите да бъдат запознати с особеностите на развитието на речта при леворъки и десноръки. Много родители се опитват да приучват децата си. При едни се получава, но при други това оказва голяма вреда в развитието, защото се извършва намеса в механизмите на действие на главния мозък. За да определим водещата ръка, добре е да се консултираме с детски психолог. При десноръките дясното полукълбо на мозъка отговаря за образното мислене, а лявото – за работата на речевите центрове и разпознаването на знаците. При леворъките е обратно. Ето защо при леворъките деца по-бавно се формират фонематичният слух (способността да се различават звуковете) и артикулацията. Те могат да проговорят по-бързо от десноръките, но речта ще е неразбираема. Леворъките изпитват затруднения при разбирането за съчетаването на думите и при усвояването на граматическите правила, но те по-лесно запомнят словосъчетания и цели изречения.
Съвет № 5
Създайте на детето благоприятни условия за развитие на речта
Многобройните изследвания доказват, че колкото детето има по-голяма двигателна активност, толкова по-добе се развива речта му. Активните игри с детето, особено на чист въздух, са основа за формирането на речевата му функция. От раждането у бебето е заложен стремеж към изследване. То инстинктивно опознава предметите. Навиците за самообслужване е добре да се развиват колкото може по-рано, а това се отразява благоприятно върху процеса на развитие на речта. Желателно е емоционално да се реагира на всеки звук, който детето издава. Още от първите дни след раждането е добре на детето да се четат приказки, стихчета. Обучението му в реч е хубаво да се провежда чрез игри, движение и положителни емоции. Когато разговаряте с детето, говорете бавно, спокойно, с кратки и прости изречения. При провеждането на развиващи занимания отчитайте възрастта и възможностите му.
За правилното формиране на висшата психична дейност е важен и дневният режим. Някои родители се опитват да настроят съня и бодърстването на детето, съобразявайки се със своя жизнен ритъм, но това се явява голям стрес за нервната система на детето. Децата трябва да чуват от възрастните правилна реч. Родителите могат да употребяват опростени думи от типа „ам-ам“, „дай“, „ту-ту“ при общуването си с детето до първата му година, след това е желателно опростените думи, които използва детето, да бъдат съпроводени от правилното им название. Например, ако то види куче и произнесе „бау-бау“, добре е възрастният да отговори: „Да, това е куче!“. Животът на детето трябва да е изпълнен с нови впечатления. Постоянно нещо трябва да го заинтригува, да му се разказва, да му се показва. Разширявайки кръгозора си, то ще поиска да изразява своите емоции, а това ще ускори процеса на формиране на речта.
Съвременните технически постижения нееднозначно влияят на развитието на детския организъм и по-специално на централната нервна система. На първо място в списъка на вредните фактори е телевизорът. В някои семейства той работи с часове – като фон. Детето чува бърза, непонятна за него реч, а това може да доведе до психологически и речеви комплекси. Ако детето постоянно се храни с мека, пюрирана и пасирана храна, това също влияе негативно върху развитието на органите за артикулация, а оттам и върху формирането на речта. Нека бъдем водени от принципа, че всичко, което правим, трябва да бъде умерено, от полза за детето и здравето му, а не за нашия комфорт.
Съвет № 6
Всяко речево нарушение може да се поправи, но не губете време
Детският мозък притежава големи компенсаторни възможности. Колкото по-малко е детето, толкова по-големи са възможностите му за възстановяване и развитие на потенциала му. Трябва да отбележа, че лечението на речевите функции би било добре да се провежда комплексно, с участието на педиатър, психиатър, психолог, невролог, специален педагог и логопед, а в някои случаи в лечението да вземат участие и други специалисти. Основна роля обаче имат родителите. Всички близки на семейството трябва да се обединят със специалистите и да изпълняват назначения, препоръки, домашни задания и упражнения – само така ще има бърз положителен резултат.
Етапи в развитието на речта
От 0 до 12 месеца
2–3-ти месец – Гукане. Гукането е провлачено произнасяне на гласни и срички с гърлени съгласни като гу, агу , гъ, агъ.
5–7-и месец – На фона на мелодичното гукане се появяват срички, които се трансформират в лепет. Лепетът е многократно повторение на срички (ма-ма-ма, бу-бу-бу).
8–10-и месец – Формира се разбирането на насочената към детето реч.
10–12-и месец – Детето казва първите си думи. Преходът се осъществява на фона на лепетните думи – мама,тате, баба, ам, дай. Около 1 година детският речник се състои примерно от около 10 думи. Налични са звуковете А, У, И, П, Б, М.
От 1 до 2 години. Детето използва опростени или звукоподражателни думи. Разбирането на речта се увеличава, а също и активното говорене. При молба от възрастен детето може да открие между предмети позната му играчка, а към 1 год. и 3 мес. – да изпълни по поръчка прости действия.
Към 1 год. и 6 мес. активният му речник се състои от около 40–70 думи, обикновено съществителни: названия на играчки и предмети от близкото обкръжение, имена, прилагателни (голямо-малко), по-рядко глаголи и лични местоимения. До тази възраст отсъства фразовата реч. След 1 год. и 6 мес. децата все по-често започват да използват изречения от две думи, например: „Мамо, дай“; „Мамо, ела“, а към 1 год. и 10 мес. използват изречения от 2–3 думи, но все още не добре граматически свързани. Към края на втората година детето използва в речта си приблизително 100 до 300 думи. Като норма трябва да бъдат сформирани звуковете О, Н, Т, Д, К, Г, Х, В, Ф.
От 2 до 3 години
При нормално речево развитие речта на детето се характеризира с активна комуникация с другите, като използва фрази от 3–4 или повече думи. То разбира отправена към него реч и би могло да отговори на няколко зададени му въпроса. Кратки текстове, прочетени многократно, може да запомни наизуст, но само да направи последователен преразказ – не може. В края на третата година детето използва глаголи, прилагателни, означаващи размер и цвят, форма, качество. Обемът на речника се увеличава от 200–300 до 800 думи. Децата на тази възраст все още не могат да произнасят достатъчно правилно и ясно много от звуковете, затова речта им невинаги е добре разбираема за възрастните. Сложните за артикулация звукове като Т, Ш, Ж, Щ, Ч, С, З, Ц, Л, Р се заменят с по-прости.
От 3 до 4 години
Голяма част от децата на тази възраст вече могат да изказват прости съждения за предмети и явления. Те изпитват голяма потребност от общуване и непрекъснато задават въпроси: „Защо?“, „За какво?“, но поради неустойчивостта на вниманието им, не доизслушват отговорите на възрастните. Активният речник на децата се обогатява, достигайки приблизително около 1900 думи, но те изпитват трудности, ако трябва да разкажат приказка или да опишат някакво събитие,на което са присъствали. В речника им липсват думи с обобщаващо значение: дрехи, плодове, зеленчуци, мебели и др. Отсъстват и думи – названия на части от предметите. Около 4-годишна възраст би трябвало да са сформирани звуковете С, З, Ц.
От 4 до 5 години
Увеличаването на активния речник допринася за възможността децата да започнат по-добре да излагат своите мисли и по-добре да построяват изречения, но въпреки това често допускат граматически грешки, например не съгласуват думите по род и число, неправилно употребяват предлозите. В тази възраст децата харесват римувани произведения, които способстват за формирането на речевия слух. Речникът се състои от 1900–2200 думи. Значително се подобрява звукопроизношението. На 5 години звуковата система би трябвало да бъде сформирана.
От 5 до 7 години
Граматически речта се усъвършенства, речникът се увеличава до 3500 думи, в него активно се натрупват описателни и обобщаващи думи и изрази, устойчиви словосъчетания. Децата могат да разказват и преразказват кратки произведения. Развиват се вниманието, паметта и логическото мислене.