Суха кожа, блед тен, напукани устни, целулит... Това са симптоми, че в съотношението на киселините и основите в организма ви нещо е или в повече или липсва...


Обмяната на веществата, работата на мускулите и нервните процеси биха били невъзможни, ако това съотношение е нарушено. Точно то се обозначава с рН. Съкращението идва от potential of hydrogen (потенциал на водорода), но някои биохимици смятат, че би трябвало да е power of hydrogen (силата на водорода).


7 е златната среда
Като понятие pH е въведено през 1909 г. от датския биохимик Сьорен Соренсен. В човешкия организъм стойностите на това съотношение могат да варират от 0 до 14. Когато рН=7, е неутрално, т.е. киселините и основите са в равно количество.
Измерването се извършва с помощта на пехаметрия. Тя определя активната концентрация (насищане) с водородни йони. Стойности на рН под 7 говорят за кисел разтвор, а над 7, че разтворът е алкален (основен). Нормалното рН в човешките течности, които се съдържат в клетките и извън тях, е между 7.36 и 7.44. Ако рН е извън тези стойности, настъпват промени в човешкия организъм, които са толкова по-тежки, колкото отклонението е по-голямо.

Регулирането на рН на телесните течности се извършва главно чрез белите дробове и бъбреците. Ако те са здрави и функционират правилно, рН е нормално. Но за да са здрави, те също се нуждаят от рН в норма. Ето че кръгът става омагьосан. За да протичат всички процеси в организма нормално, е нужна активна помощ. Най-важното е да се знае какви храни да се консумират. Тъй като те съответно са с алкално или с киселинно съдържание. Между тях трябва да има равновесие.

Когато равновесието е нарушено...
Заболяванията, които най-често се отключват
при нарушение на рН към по-кисело са диабет, подагра, остеопороза, артрит. Киселините сами по себе си не са вредни, докато се поемат достатъчно алкални (основни) храни, които ги неутрализират. Тези, които похапват повече месо, тестени продукти от бяло брашно, захар и редовно пият алкохол, надхвърлят възможностите на алкалните депа (складове). А в същото време излишъкът от киселини се натрупва и съхранява в съединителната им тъкан, мускулите и ставите. Затова диетата с алкални храни или диетата, която балансира съотношението между киселини и основи, дава възможност всички процеси в организма да протичат в норма. Природата е създала така човешкия организъм, че там, където киселините са с по-висока концентрация, те да се неутрализират. Пример: рН на стомашния сок е много ниско – 1.5–2, тъй като той съдържа солна киселина, която се отделя от стомашните клетки и е нужна за храносмилането. Тази киселина обаче се неутрализира от панкреатичния и жлъчния сок, които се изливат в дванайсетопръстника и тяхното рН е около 8 и над него. В случая различното рН подпомага работата на ензимите (ферментите), благодарение на които се осъществява доброто храносмилане. Всеки фермент действа при различно рН и когато то се промени, ензимът става неефективен. Въпреки функциите на бъбреците и белия дроб, могат да възникнат състояния на ацидоза – рН под 7.36, и алкалоза – при рН над 7.44. По-често се среща ацидозата, т.е. повишена киселинност на течностите: при тежки диарии, повръщане, диабет, увредена бъбречна функция, интензивно физическо натоварване. Алкалозата (основна среда) се появява при продължително приемане на медикаменти, най-често диуретици (лекарства за увеличаване на количеството на урината), треска с висока телесна температура, изкачване на височини над 4000 м. Леките форми на алкалоза и ацидоза се преодоляват чрез функцията на бъбреците и белия дроб и, разбира се, чрез консумацията на разнообразни храни от двата вида. Тежките форми налагат активна спешна лекарска намеса.

Кое „подкиселява” организма?
Месо, колбаси, риба, яйца. При консумацията на животинските белтъчини се образуват киселини (най-често пикочна). Затова животинските продукти трябва да са в умерено количество.
Захар. Доставя празни калории без алкални и минерални вещества. Освен това голямото количество захар повлиява неблагоприятно чревната флора, така че допълнително се образуват киселини.
Продукти с бяло брашно: бял хляб, тестените изделия, сладкишите въглехидратите. Те са киселинни източници, но нямат неутрализиращите минерални вещества като житните ?люспи. Затова е добре да се консумират умерено.
Сирене и извара. Богати са на калций, но и на много животински белтъчини, при разпадането на които се образуват киселини. Те имат леко обременяващо действие.
Алкохол и кафе. Силно „вкисват”организма. Те са много обичани, но са отрова за алкално-киселинния баланс.

Кое прави организма алкален?
Зеленчуци. Съдържат голямо количество алкални и минерални вещества. Особено полезни са картофите, морковите, спанакът, лукът, зелето, богатите на баластни вещества салати.
Плодове. Богати са на минерални вещества, които уравновесяват рН. Плодовите киселини в тях не обременяват организма и не го подкиселяват, тъй като се разграждат много бързо. Особено полезни са бананите, кайсиите, фурмите, прасковите. А останалите плодове не влияят за промяната на рН.
Пълнозърнести продукти – пълнозърнест хляб, овесени ядки, снаксове, десерти от пълнозърнесто брашно. Освен въглехидрати те съдържат неутрализиращи алкални минерали.
Прясно и кисело мляко. Богати са на калций, затова въпреки високото съдържание на животински белтъци са леко основни. Особено полезна е суроватката, която съдържа калий и магнезий.       

Д-р Милка Жижанова–Милушева
диетолог