Бебетата са загадъчни създания – плачат без видима причина и понякога за нищо на света не искат да спят в собственото си креватче... Когато пораснат, отказват да ядат зеленчуци, но могат с настървение за минути да излапат цяло пликче с гумени мечета. В “репертоара” им често има сцени на инат. Въпреки амбициозните и методични опити на родителите да ги приучват към ползването на гърнето, те трудно овладяват това умение.



Обикновено странностите в поведението на малчуганите се обясняват с недостатъчната “зрялост” на червата и пикочния им мехур, с недобре развитите им говорни умения и с неспособността им да спят непробудно през нощта. Срещу всяка такава странност се действа с възпитателни методи, в които многократно се употребява “трябва”. Бебетата трябва да се научат да заспиват сами, за да могат нощем да се успокояват сами. Двегодишното трябва поне да опита омразното броколи, за да превъзмогне неприязънта си към зелените зеленчуци. При пристъпи на гняв на детето родителите трябва да са последователни и да му показват, че така няма да постигне желанията си.


Прищевки, важни за оцеляването
Педиатърът д-р Херберт Ренц-Полстер от Хайделбергския университет смята, че подходът трябва не се приема от децата и ненужно утежнява живота на родителите. Лекарят застъпва друго гледище, което се основава на еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Според нея за дълги времена при всички живи същества се запазва поведение, което в миналото е постигнало най-голям успех за оцеляването. Д-р Ренц-Полстер анализира прищевките на децата от тази гледна точка. Колкото и нелогични да изглеждат днес и колкото и малко да изглеждат несъвместими със съвременния свят, в епохата на дивите зверове те вероятно са били истинско предимство за оцеляването. И тъй като гените на човека удивително малко са се променили през изминалите 30 000 години, налага се днешните родители да се борят с това наследство. Ако с помощта на машина на времето може да се възкреси бебе от каменната ера и то да се отглежда в днешните условия, едва ли в поведението му ще се установи някаква съществена разлика от поведението на връстниците му, родени през XXI в.

Вместо “трябва” – “защо?”
Немският педиатър съветва в отношенията с детето многото “трябва” да се заместят със “защо?”.

Защо бебето плаче, когато го слагат в креватчето? Защо малкото дете предпочита нездравословните желирани бонбони пред зеленчуците? Погледът към прастарите епохи може да даде удивителни отговори. Например, че във времената на дивите животни, които са обикаляли около стана на хората, кротко спящото без майка си дете бързо е можело да стане тяхна плячка.
Педиатърът е убеден, че ще се постигне много, ако родителите се научат да разбират по-добре децата си от гледна точка и на еволюцията.

Защо бебето иска да суче през нощта и след първите 6 месеца, макар да е ясно, че то няма особена нужда от това? Обикновено се твърди, че след първите шест месеца бебетата сучат по навик. Това не е вярно от гледна точка на еволюционната теория. През хилядолетията е доказано предимството на кърменето нощем и след 6-ия месец – тези бебета спят не толкова дълбоко и са изложени на по-малък риск от внезапна детска смърт. Освен това нощем майчиното мляко е особено богато на масти и калории – важни за бързо развиващия се детски мозък.

Не е беда, ако бебето не се нуждае от нощно кърмене и преди 6-ия месец – то просто усеща, че през деня потребностите му са задоволени. Защо често детето се бунтува, когато трябва да заспива само? Пак от гледна точка на еволюционната биология не е чудно, че детето протестира, когато мама го сложи в креватчето. В прастарите времена заспиването в самота е означавало сигурна смърт. За да могат да спят спокойно, децата трябва да се чувстват защитени, а в продължение на много хилядолетия закрила е могъл да предложи само близък човек. Затова разбираемо е, че за да заспи, детето се нуждае от помощта на някой възрастен. Понякога родителите прехвърлят ролята си на закрилник на някои предмети – люлката може да е като мамините ръце, фланелката на мама носи познатия аромат, биберонът замества гърдата...

Защо 3-годишното се храни по-зле, макар че като 1-годишно е обичало експериментите? Пак погледнато еволюционно, на 2–3 години децата са особено застрашени да се отровят по непредпазливост. Допреди няколко столетия те често са били кърмени през първите 2–3 години и са били непрекъснато близо до майка си, която ги е пазела и да не хапнат нещо отровно. След този период в групи децата са търсели храна и стесняването на предпочитаните храни е осигурявало оцеляването им. Предпочитали са се сладкото и мазното – няма отровно растение, което да е с такъв вкус. Затова пък горчивото и киселото, както и всякакви видове зелени растения са били потенциално опасни. Било е рационално стеснените предпочитания да се разширят едва на 8–12 години.

Какво може да помогне днес? При храненето да не се упражнява натиск, но периодично да се предлагат отхвърлени храни и преди всичко детето да се насърчава да се храни само. Важен е и примерът на родителите – щом те оцеляват, след като ядат зеленчуци, значи и малчуганът ще поиска да опита от тях.

Защо то изпада в ярост? При гневното избухване с тръшкане по пода и крясъци децата изразходват много енергия. От еволюционна гледна точка това би имало смисъл само ако предлага решително предимство за оцеляването. Възрастта между 2 и 4 години, когато пристъпите на инат са най-силни, някога е била особено критичен период за децата. В тази възраст те са били отбивани, за да може отново майката да забременее и да кърми следващото бебе. След раждането на новото бебе по-голямото дете се е лишавало от всичките си привилегии. За да обърне отново вниманието на мама към себе си, след някой гневен изблик то е можело да стигне до глътка от бленуваното майчино мляко, да спи до мама...

Из чуждестранния печат
Д-р Яна Станчева
педиатър

Пътят към добро родителство

Д-р Ренц-Полстер отговаря на някои въпроси, задавани му от родители

Наистина ли родителите се нуждаят от познания за еволюционното развитие? Не могат ли просто да разчитат на интуицията си?
Ако интуицията им можеше да е гаранция за добра връзка между тях и детето им, нямаше да има толкова много случаи на нарушени връзки. Научно доказано е, че при хората са заложени предпоставки, които могат да ги направят добри родители. Те обаче формират здрава основа само когато са изпълнени две условия. Първото е още като деца и юноши родителите чрез наблюдение и подражание да са се научили как да се отнасят към бебето. И второто – след раждането родителите спокойно да се вслушват във вътрешния си глас. Стресът може да убие интуицията. За съжаление днешните условия често не осигуряват нужното спокойствие.

Твърдите, че еволюционно са се утвърдили само модели на поведение, които имат предимства за оцеляването. Защо тогава всеки човек няма  инстинкт за отглеждане на дете?
Това, че у хората няма твърдо заложена “програма за възпитание”, е голямо еволюционно предимство. По този начин те не се вкопчват в закостенял модел на поведение, а могат да реагират гъвкаво според своята култура, социални и екологични условия на живот.

Но хората все пак не са чак толкова гъвкави. Не случайно в книгата си твърдите, че често нашият свят е несправедлив за децата.
Това е вярно. Винаги са съществували различия между културите в отношенията към децата, но няколко основни условия са били и винаги еднакви, особено при кърмачетата  – например най-сигурното място за тях е близо до тялото на мама. Затова бебето се ражда с потребността от телесен контакт, но и с нарастваща потребност за повече самостоятелност след втората до третата година, когато се налага да освободи мястото до майка си за следващото дете.

Съвременните родители не могат или не искат да прилагат някои наследени еволюционни модели – неколкогодишното кърмене, носенето на бебето от сутрин до вечер... Това основания ли са за угризения на съвестта?
Ако през еволюцията е имало само един път за добрите родители, човешкият род отдавна би престанал да съществува. По своята природа децата са гъвкави и в тях е заложено, че не всички техни потребности винаги ще се задоволяват. Нужно е да се намери компромис, при който желанията на родителите и на децата донякъде са балансирани.