С настъпването на есента и захлаждането на времето започват есенните настинки и грипове. И въпреки че са напълно обичайни през този сезон, за един родител винаги е смущаващо да гледа кихащото си и подсмърчащо дете. Знаем ли достатъчно за настинките, наясно ли сме как да помогнем на детето си да се почувства по-добре и по-същественото – можем ли да ги предотвратим? Отговори потърсихме от д-р Стефка Евтимова, специалист по педиатрия, алергология и клинична имунология в СИМП в гр. Пловдив.
Есента е сезон, съпроводен от постоянни простудни, а често и остри респираторни заболявания. Кои са причините за тези т. нар. есенни болести?
Инфекциите на горните дихателни пътища или така наречените „настинки” всъщност са заразни заболявания, причинени от различни вируси. Известните вируси са повече от 200, непрекъснато се появят нови и организмът никога не успява да изгради имунитет срещу тях. Това е причината настинките да представляват такъв голям проблем – хлапетата в ранна детска възраст боледуват между 6 и 12 пъти годишно, а в училищна – от 2 до 4 пъти. През есенно-зимния сезон децата прекарват по-голямата част от времето в затворени пространства, в близък контакт едни с други, което благоприятства разпространението на вирусите.
Обикновено симптомите се развиват два-три дни след контакт с катарално болен. Те варират според типа вирус, но най-често включват болка и „гъделичкане” в гърлото, запушен или хремав нос, кихане, сърбеж, кашлица, главоболие, повишена температура, отпадналост, разкършеност. За малките деца е характерен и понижен апетит. Тези симптоми продължават от 4 до 14 дни, като в повечето случаи подобрение настъпва в рамките на една седмица.
Преглед от педиатър се налага, когато към описаните симптоми се добавят и следните:
- Промяна в характера на кашлицата („дълбока и влажна”) и отделяне на оцветени храчки.
- Болки в ухото – симптом на усложнение с отит.
- Болка в челната част на главата, особено при навеждане – симптом на начален синузит.
- Задържаща се висока температура и влошаване на общото състояние на детето.
Как да лекуваме настинката на бебета и деца от 0 до 3 години?
Бебетата и децата до 3 години рядко боледуват от „настинка”, но често се разболяват от остри респираторни инфекции и грип. Лечението включва общи мерки – покой, поемане на много течности, витамин С.
За колко време отшумяват симптомите на настинката?
Обичайните, неусложнени вирусни инфекции през есента преминават за около 7 дни.
Защо децата се разболяват толкова често от настинки?
Поради незрял имунитет. В ранна детска възраст имунната система функционира на по-ниско ниво. Тя съзрява до 7-годишна възраст, когато започва да „работи” на ниво, близо до това на възрастните. Вирусите, причиняващи инфекциите на горните дихателни пътища, са изключително много, разнообразни и непрекъснато променящи се, което затруднява организма да изгради траен имунитет срещу тях.
По така наречения въздушно-капков път на пренасяне на вирусната инфекция, т.е. чрез микрокапчици, които се разпръскват при кихане, кашляне и говорене от заразен човек. Тези микрокапчици могат да попаднат и върху повърхността на различни предмети – бюра, клавиатури, маси, книги, химикали,където могат да останат жизнеспособни за няколко часа. Така, дори и при липса на пряк контакт с катарално болен, е възможно заразяване.
Може ли родителят да ограничи настиването на детето си?
Закаляването е добър подход. Общоизвестен принцип на закаляването е редуването на топли и студени процедури. Класически примери са престоят на морския бряг, хладните обливания или сауните при по-големите деца в училищна възраст. Балансираният двигателен режим и здравословното хранене също са фактори в борбата с настинките.
Най-ефективният начин за профилактика е да избягваме заразените индивиди, което невинаги е възможно. Носенето на предпазни маски, честото измиване на ръцете, избягването на употребата на общи съдове и прибори са най-честите и ефективни мерки за ограничаване разпространението на вирусите.
Топлите дрехи предотвратяват единствено преохлаждането наорганизма, което може да доведе до студов стрес и снижаване на имунния отговор при некалени деца.
Нужно ли е децата да приемат профилактично витамини и ако „да” – какви?
Профилактично – не. Здравословното, балансирано хранене осигурява необходимите витамини и микроелементи, които са нужни за справяне с вирусните инфекции. На пазара се предлагат различни видове имуностимулатори, които могат да се приемат през есенно-зимния сезон, разбира се, индивидуално подбрани за конкретния пациент. Някои от тях успешно стимулират общия имунитет.
Нужно ли е незабавното приемане на антибиотици при висока температура?
Антибиотиците не са противотемпературно средство. Те не действат при вирусни заболявания. Антибиотиците са ефективни само при заболявания, причинени от бактерии. При вирусни инфекции те не само че не помагат, но могат да причинят и тежка алергична реакция, която понякога може да бъде фатална. Освен това ненужното им използване води до развитие на резистентност към тях. По тези и други причини употребата на антибиотици трябва да бъде ограничена и те да се прилагат само при сигурно доказана вторична бактериална инфекция. Усложнения като гноен синузит, отит и пневмония, които се развиват след вирусни инфекции, изискват, разбира се, антибиотично лечение.
Редно ли е родителите да дават на децата си лекарства, отпускани без рецепта?
В случаите, когато няма съмнение за усложнения, могат да се дават такива медикаменти, но първо трябва да се провери дали съответстват на възрастта на детето.
Колко време след като вирусът попадне в организма, се появяват първите симптоми?
От 2–3 часа до 2–3 дни в зависимост от вида на вируса и степента на имунната реакция на организма.
Алергията никога не протича с повишена температура. Характерно за алергичните реакции е, че те се повтарят – едни и същи симптоми се провокират от едни и същи фактори. Често се откриват и близки с тези заболявания (фамилна обремененост за астма, алергичен ринит). През есенно-зимния сезон вирусните инфекции са по-чести, докато алергичните реакции се срещат през пролетно-летния сезон.
Според съвременната статистика 50% от често боледуващите деца всъщност страдат от алергия, която не е установена. Какво представлява изследването за алергия и практикува ли се у нас?
Връзка между вирусните инфекции през есенно-зимния сезон и алергиите има например при характерната форма на бронхиална астма в ранна детска възраст, която се отключва от вируси. При всяка хрема засегнатите деца имат и мъчителна кашлица, чувство за недостиг на въздух, затруднено, учестено, „свиркащо” дишане. Рядко обаче при кожно тестуване за алергия такава се установява. Доказването на алергия става по два начина: чрез търсене на антитела в кръвта и чрез кожни проби. При налични индикации тези тестове се извършват във всеки специализиран алергологичен кабинет.
