В диагностиката и лечението на алергиите медицината напредва с бързи крачки. За жалост обаче агресията на околната среда също се усилва.
„Днес алергените са толкова много, че имунната система не може да смогне да се запознае с тях. Тогава се стига до момент, в който тя капитулира и започва да приема за чуждо дори и онова, което до вчера е разпознавала като свое” обяснява д-р Тихомир Мустаков – един от най-утвърдените детски алерголози и лектор в С „9 месеца” на училище. 


Могат ли родителите да предпазят детето си от развитието на алергия? Мерките са наложителни най-вече при рисковите групи. „С повишен риск от алергия са
децата с фамилно обременяване
например родителите на които имат бронхиална астма или реагират алергично след ужилване от насекоми. Този тип имунна система се утвърждава в поколенията”, обяснява д-р Мустаков.


Ако бащата страда от алергия, вероятността детето също да я развие е до 20%, но рискът се покачва  (до 60%), ако майката е алергична.

Родилката предава повече генетичен материал на детето от бащата. „Ако обаче и двамата родители са алергични, например страдат от сенна хрема или от алергична астма, 80% вероятно е, че и техният мъник също ще е алергичен”, добавя лекарят.
Профилактиката
обаче не означава някои свръхтревожни родители да държат детето в стерилна среда или непрестанно да го тестват за алергии, без да има никакви обезпокоителни сигнали. Или тъкмо обратното – да се пренебрегват симптоми като постоянна кашлица, подсмърчане или дишане на детето с отворена уста. 
Освен наследствеността, влияние оказват и външните фактори. По-влажният климат е по-рисков за отключването на алергия. Проучване сочи, че страдащите от астма в Бургас са с 20% повече в сравнение със София,  независимо че столицата е по-замърсен град.
„Не само климатът е определящ, но и условията в дома. Оптималната влага в жилището трябва да е между 35 и 55%. Според проучване, въпреки че в Дания климатът е по-влажен, болните от астма са по-малко, отколкото в България, тъй като има по-малко плесен в жилищата”, казва експертът. 
Важна е и
средата на майчината утроба

„Вече се доказва, че алергизирането може да започне още от утробата”, предупреждава д-р Мустаков. Бъдещите майки, при които има индикации за алергия, трябва да ограничат консумацията на ядки, яйца и риба. Не бива да прекаляват и с прясното краве мляко – допустимо е до една чаша дневно.
Мъхестите плодове – ягоди, малини, праскови, често са „набеждавани“ като силно алергизиращи. „Не е нужно бременните и кърмачките да се въздържат от консумацията им. Прасковите например могат да се ядат белени, а кайсиите са много полезни за бъдещата майка, тъй като съдържат калий”, съветва д-р Мустаков. Ако не се прекалява с цитрусовите плодове, те също носят минимален риск от алергия. „Типичен пример за хранителен алергизиращ риск на небелтъчна основа е консумирането на голямо количество мандарини. Ако кърмачето се обрине, след като майката е хапвала мандарини, причината обаче не е, че плодовете са цитрусови, а че са обработени с химикали”, категоричен е д-р Мустаков. Ако страдате от поленова алергия, избягвайте меда от непроверени източници. Няма причина обаче да го изключвате от менюто си, ако не сте алергични, съветва алергологът.
Дали обаче е задължително в майчиното мляко да преминат хранителни алергени, ако кърмачката е консумирала алергизиращи храни? Това често е въпрос на индивидуалност. Определящи са типът на храносмилането и обмяната на веществата. Според лабораторни тестове в кърмата на около 20% от кърмачките има яйчни, рибни и млечни молекули. Те съдържат силно концентриран белтък и могат да алергизират.

Сандра Димитрова  


Как да защитите детето?

 Кърмете бебето поне до 6-ия месец! Така ще му доставяте безценни антитела, които подкрепят имунната му система, за да е устойчива на алергени.
 Ако при бебе с фамилно обременяване се наложи хранене със заместител на кърмата, вземете си кутия с хипоалергенно мляко за родилния дом, за да предотвратите захранване на бебето ви със стандартен заместител на кърма. Това ще ви спести много главоболия занапред…
 Не го захранвайте рано, но и не твърде късно. Захранването след 7-ия месец сериозно повишава риска от алергични реакции.
 Не бързайте да слагате обици на малкото момиченце!
Контактната алергия към никела е доста разпространена. 
 Не използвайте силно ароматизирани козметични продукти и почистващи препарати, включително омекотител за прането.
 Редовно почиствайте прахта, килимите и мокетите у дома, както и периодично подменяйте матраците на леглата с нови. 
 Забранете пушенето в цялото жилище!
 Излизайте с детето на разходка в часове, в които градският трафик е по-слаб или пък след дъжд. Тогава във въздуха има по-малко прах и изгорели газове.
 Отложете вземането на домашен любимец, след като детето навърши 3 години. Особено на котка!
 Следете за химични вещества в храната! „Например бройлерите или ранните едри ягоди от супермаркета са неподходящи не само за 3-годишни деца, но и за 60-годишни възрастни”, подхвърля с тъжна усмивка д-р Мустаков.

Алергии и възрастови групи 

Детето до 2 год. – най-често срещаната алергия е атопичният дерматит.
Детето след 2 год. – най-често срещана е алергичната астма.
Детето над 7 год. – най-често срещана е алергичната хрема.



Дихателните алергени
При алергиите от домашни любимци най-рано се среща алергичната реакция към котката. Последвана е от алергията към домашния прах, а след 3-ата година на детето е възможно да се отключи алергия към куче. „Котешкият алерген, за разлика от кучешкия, е много силен. Той е от слюнката, а не от козината на котката. Това са изпарени молекули слюнка, които са разтворени във въздуха и се задържат дълго – около 6 месеца. Към 3-ата година на детето може да се отключи алергия към полените“, обяснява алергологът. 
 
Хранителните алергени
Реакцията към млечния и към яйчния белтък е най-често срещаната хранителна алергия при детето до 1 год. Алергията към пшеница и соя пък е следваща по честота сред най-малките. За да се избегне рискът, специалистите препоръчват въвеждане на пшеницата в детското меню след 8-ия месец. „Около 40% от децата с алергия към млечния белтък реагират и на соята. Затова соевите млека вече не се дават на деца с хранителна алергия към белтъка. По принцип най-добре е соята да се изключи от менюто на малкото дете”, съветва д-р Мустаков.