Аз съм Ники, голямо момче - на цели 4 години! Добрата новина е, че вече съм горд батко на красива сестричка, която се появи в семейството ни днес. Мама и тате се прибраха с нея, бяха я опаковали като розов подарък, разбира се, разрешиха ми да я подържа, да я цункам по нослето и да ѝ кажа "обичам те".

После я сложиха в новото креватче, за да спи. Ами да - ако не знаете, нека да ви кажа - бебетата спят по цял ден, събуждат се само, когато трябва да пият мляко. Никак не е трудно да имаш бебе, особено щом две баби идват да помагат. Сега у дома е пренаселено.

Баба Елка и баба Бонка обикалят около малката принцеса и се суетят. Поне ще имам любимата си вечеря довечера - пържени кюфтета с пържени картофки. Всички ме глезят, защото си мислят, че ревнувам и ги е страх да не страдам от липса на внимание - ех, мили хора, аз съм смел мъж, ще се справя с мисълта мама да обича още някой освен мен. И аз изпитвам симпатии към сестра ми. Нищо, че е момиче, че е бебе и няма зъби, все пак я харесвам.

Но пък съм силно уверен - тя мен ще ме обожава, само да проходи и да спре с това мляко. Помолих се на Бог да не е ревлива тази моя сестра, а да е спокойна и добра, за да си нямам ядове. В тези часове на еуфория ми се струва, че с тати сме много близки - той все иска да си играем. Питам се - дали и аз, когато стана висок човек, още бих имал желание да карам малките си спортни колички по килима в детската стая?!

Но да оставим философксите мисли далеч и да се насочим към моята приятна личност. Не знам, сякаш пропуснах да ви споделя, че не всеки има уменията да бъде "батко". Тази "професия" изисква сериозни тренировки, голямо търпение, смелост и още 100 000 неща, които аз притежавам. С лупа да търсите, пак няма да откриете по-съвършен голям брат от мен. След години, малката бебка - сестра ми Яна, ще се научи да общува пълноценно със себеподобните си, та тогава, аз ще я помоля да ви разкаже що за батко си има. Не заради друго, просто не ми е удобно да се хваля сам-самичък.

Дотогава няма да тероризирам мама, ще слушам баба, ще играя с тати и ще ходя на детска градина без да плача сутрин. И ще бъда мил с онази дребната, за която ви разказах по-горе.

Довиждане!