Първата крачка е връх в двигателното развитие на детето ви. Да ходиш изправен, те прави голям във всяко отношение. Пет са “стъпалата”, които водят до първата крачка.


Ходенето започва с пръстите на ръцете. Те помагат много – за задържане в изправено положение, щом се хванеш за ръба на канапето или за нещо друго, което е с нужната височина. Щом пръстите се вкопчат в опорния предмет, бебето започва да работи с краката – първо се изправя на единия, после доближава другия до него. След това се мъчи да балансира, държи се здраво и – готово! “Браво, мое детенце!” Възторжената ви похвала окуражава шампиона. Той завърта глава към вас, може дори да пусне едната си ръка. При завъртането детето премества тежестта от едната половина на тялото към другата. То трябва да е овладяло точно това, за да му се удадат първите свободни крачки.

Децата са средно на 13 месеца, когато внимателно се осмеляват да направят една-две крачки. При това те се държат, но все пак крачетата им вече знаят как се ходи. Отначало малчуганът се влачи настрани по пода. Но скоро движенията му стават по-ловки – той повдига едното краче от пода и го поставя до другото. Усилието е изписано на лицето му, не е чудно, че понякога детето пада. Често се връща отново към периода на пълзене, но следващият по-успешен опит ще дойде много скоро!
На около 14 месеца децата могат да се изправят от седнало положение, без да се държат. Вие може да подадете ръка на вашето съкровище, за да улесните отлепването му от пода. Затова пък сега то стои изправено като свещ. Е, не съвсем, защото колената му са малко меки, но и това ще се оправи!

На около 15 месеца децата могат да ходят истински. Преместват тежестта и балансират, набират енергия – всичко това се нуждае от сръчност и тренировка. Детето неуморно прави опити и всеки ден се предвижва с една крачка повече. Не се безпокойте – краката като гевречета (о-байн), докато то се учи да ходи, са напълно нормално явление. Почти всички минават през този стадий.
Идва и този период – детето ви ходи като навито. Отначало при нужда дупето му помага като спирачка. На около 16 месеца детето вече не ползва и това помощно средство. То може да регулира крачките си така, че да ги забавя преди целта.

Как да му помогнете
Когато се учи да ходи, детето се нуждае от помощ. Инстинктивно то прави точно онова, което го улеснява. Въпреки това добре е да му оказвате помощ.

  • Не обувайте обувки на начинаещото в прохождането дете, а само плътни чорапи. Децата стъпват с цялото стъпало, те още нямат сводове на краката. Даже и еластичните подметки на обувките пречат на движенията. Едва когато краката трябва да се пазят от влага и студ, идва времето за обувки. Това е периодът, от който малкото отказва да седи кротко в количката.
  • Добър помощник при прохождането може да е количката за кукли. Проходилката, в която детето полуседи и полустои, не се препоръчва поради опасност от инциденти.
  • Ако поставяте детето пред себе си и го водите за протегнатата нагоре ръчичка, не му помагате, а по-скоро го напрягате. Малкото загубва притегателната сила на пода, хълбокът му не се придвижва напред, а се завърта. Ако искате да подкрепяте детето, по-добре клекнете и го подхванете внимателно под мишниците. Е, по-уморително е, но пък по-ефективно.
  • Прекрасна поза – мама и татко са клекнали, а малкото прави първите крачки към спасително протегнатите им ръце. То не гледа в краката си, а в очите ви. Огромно доказателство за доверието му – щом мама и татко са тук, мога да пробвам всичко. Това окриля стъпките на детето ви. Не само първите...