Понякога децата проявяват някои странности, които безпокоят родителите. Напразно – много предпочитания са безобидни и изчезват с порастването.

Страст към чистенето
Чистенето е по-вълнуващо за малкото момиченце от всяка играчка, дори от куклата. Една от първите му думи е “метла”. То обича да “разтребва” шкафовете или да бърше пода със салфетка. Когато има лошо настроение, мама му носи кофата с вода и “парцал” и момичето отново е доволно.

Експертно мнение
Няма основание за безпокойство. Когато малките играят на чистене, това е нормална форма на социално обучение – по същия начин те подражават на родителите си при готвенето или говоренето по телефона. Истински натрапливости, като постоянното миене на ръцете, се появяват обикновено в училищна възраст.
Особено вълнуващи за децата са чистенето и миенето, когато се учат да контролират изхождането по голяма и по малка нужда. Тогава те се интересуват от всичко, което се отнася към контраста чисто–мръсно.

Ще се запази ли?
Майката на момиченцето се надява то да не се отучи от навиците си по-късно. Няма обаче гаранция за това. И детето, което с удоволствие чисти, може да се превърне в разхвърлян младеж или в небрежен възрастен.

Желание да се храни красиво
Момчето яде на вечеря сандвичи само ако може да си помага с нож и с вилица. Мама и татко дълго се чудят защо то им обира само сиренето или колбаса и оставя хляба, докато таткото не започва да реже сандвича на малки парченца и да слага до сина си... лъжица. Така малкият изяжда всичко, но затова пък яде спагети със сос само с ръце.

Експертно мнение
Важно е при храненето малките да изпробват различни техники. По този начин те развиват няколко умения. Когато детето опитва да се храни със съответните прибори, се стимулират сетивното и двигателното развитие на устата и на ръката. Активират се и нервните окончания под кожата.
Много малко навици при храненето са сигнали за нарушение. Когато малкото дете често поглъща неща, които не са за ядене,  например косми или стиропор, това може да е признак за забавено развитие или за аутизъм. В такива случаи се налага намесата на специалист.

Ще се запазили?
Според специалистите детските навици рядко дават възможност да се прогнозира какво ще е поведението на детето като юноша или възрастен. Майката на споменатото момче си пожелава то да съхрани радостта си от яденето и да запази предпочитанието си към естетично хранене.

Привързаност към “мотора”
Уредите са страстта на този малчуган. Всичко започва със сешоара. Отначало момчето изпитва страхотен респект от дяволския прибор и избухва в плач, щом чуе шума му. По-късно апаратът се превръща в най-добрия му приятел, с който момчето не се разделя и в кревата. След това идва ред на прахосмукачката, която трябва да е постоянно включена, за да не се стига до плач. Накрая майката я носи у съседите, за да има мир вкъщи.

Експертно мнение
Почти всяко дете проявява странности. Издаващите шум електроуреди като сешоара и прахосмукачката са доста необичайни обекти на детското предпочитание. Но типичното е, че това момче обича горещо уредите, разнася ги на ръце и се разделя с тях с неудоволствие. То се чувства добре и в безопасност с тях и вярва, че те го пазят. Когато в течение на деня преминава от една ситуация в друга, например от вечерята към нощния сън, то непременно се нуждае от прахосмукачката. Най-добре е да се остави на спокойствие, докато съзрее и безпокойството го напусне.

Ще се запази ли?
Дали утре от това момче ще стане бъдещ инженер? Възможно е. Според учените човек се ражда с наклонностите си. И ако голямата любов към прахосмукачката се запази дълго време, това има някакво значение. Възможно е момчето да проявява интерес към техниката и след години. Няма основания за безпокойство от някаква мания, докато то харесва и други играчки, и други деца.

Дълга коса – завинаги?
Малко момиченце мечтае за дълга коса. Няколко месеца то украсява главата си с шарена кърпа, която играе ролята на дълга коса. Понякога се налага майка му да прави от нея “конска опашка”, друг път да я забожда с фиби. Момичето се върти пред огледалото. В детската градина се случва да отказва игрите, за да не развали “фризурата” си. Завижда искрено на съседското момиче за дългите му руси коси. Междувременно косата му пораства дотолкова, че може да се върже на малка опашка, но с кърпата на глава то се смята за приказно красиво...

Експертно мнение
Това не е опасна странност, ако премине и особено ако не ограничава детето във всекидневието. То търси сцена, иска да е в центъра на вниманието. Освен това отстоява предпочитанието си, показва на родителите потребността си от автономност, което е типично за 3–4-годишните. Не бива да му се отнема кърпата. Добре е родителите да припомнят на детето, че всеки има своя собствена красота – външна и вътрешна.

Ще се запази ли?
Майката на това момиченце се притеснява, че то ще е много суетно, но сякаш кърпата на дъщеря й не я дразни, защото според нея тя няма нищо общо с блестящите дрънкулки и с префърцунването в стил Барби. Едва ли е толкова лошо една девойка или жена да е особено взискателна към външния си вид.

Дора Ангелова
психолог