Според проучване на психотерапевтите около 30% от възрастните изпитват ужас от посещения в болници и в стоматологични кабинети. Тези страхове не са чужди и на 25% от лекарите и медицинските сестри. Смята се, че освен индивидуалната свръхчувствителност към усещането за болка, в основата на отрицателната нагласа са горчивият опит, преживян в детството, или стрес, провокиран от травмиращи медицински контакти.
Истината е, че често малките деца се подлагат на различни изследвания и процедури, които не могат да се избегнат и са източник на неприятни емоции. Бъркат им в устата с шпатула или с тампони, убождат ги за вземане на кръв или когато им правят инжекция или пункция, вкарват им специални инструменти в носа, в ушите и т.н.
Случва се това
да се извършва експедитивно, дори грубо
без да се обръща внимание на реакциите на детето. А то, особено ако е под 3 години, отвръща с плач и съпротива, което е съвсем естествено защитно поведение.
Много неприятни са манипулациите в устната кухина. Устата е място, от което малкото дете получава приятни усещания. Докато е бебе, то суче от гърдата или от шишето, а по-късно открива разнообразните вкусни храни. Оттук започва и първоначалното опознаване на играчките – кърмачето ги “опитва”, а чрез смученето на палеца пък се успокоява. Но именно защото тази област е високочувствителна, всяка болестна промяна или интервенция с инструмент в нея води до силни болки или до дискомфорт. Това се налага често – при възпаление на лигавицата с болезнени афти или налепи, при ангина, раздразнени венци (пробив на зъби), а по-късно и при стоматологично лечение.
Ясно е, че в бъдещия житейски път на подрастващия човек няма да му се спестят контактите с медицински специалисти и институции. Неприятният сблъсък с тях може да се облекчи, ако вие, родителите, сте първи помощници. Няма рецепти за това как точно да постъпвате във всеки конкретен случай, но има принципи, които може да следвате.
Преди всичко осигурявайте на уплашеното дете
чувство за закрила и сигурност
Ако то е много малко и изследването го позволява (преглед на устата и гърлото), дръжте го на коленете си и му говорете с гальовен, успокоителен тон. Физическата близост с любещ човек винаги дава усещане за подкрепа и безопасност. Когато детето е по-голямо, задължително предварително го подгответе. До положителната нагласа може да се стигне чрез забавни форми – имитирайте прегледи и манипулации, играйте с куклите на доктори и пациенти, като детето изпълнява ролята на доктора или на сестрата. Не забравяйте, че финалът на тези сценки винаги трябва да е благополучен. Друг начин – направете визита само с цел запознаване с персонала и с кабинета, но без въздействия. Тъй като много деца се привързват към любими играчки (Мечо, кукла), те също могат да се водят “на преглед”, а всъщност за кураж…
На по-голямото дете в откровен разговор изяснете
какво точно предстои и с каква цел
Кажете му: “Ще ти се наложи да изтърпиш, но аз ще съм с теб (или наблизо).” Залъгвания от типа “Никак няма да е страшно!” (а всъщност ще е много неприятно…) не се препоръчват. Детето ще приема Вашето обяснение по-спокойно, ако получава честни отговори. Опитите Ви да омаловажавате предстоящата ситуация ще направят малкия пациент недоверчив и подозрителен и следващия път той ще се страхува дори още повече. Посъветвайте го, ако може, да мисли за хубаво преживяване, което сте му обещали, че ще организирате, след като свърши прегледът или процедурата. Изберете сама с какво точно ще го зарадвате – желателно е лошият спомен бързо да се изтрие.
Важно условие е медицинският персонал
да помага за облекчаване на преживяванията
които по неволя причинява. От значение е дали педиатърът и стоматологът са се постарали да направят своя кабинет приятно и уютно място. Ако при първата визита там детето е видяло интересни играчки (смеещо се на глас човече например), ако е имало на стената ярка и весела картинка, или пък е получило малко подаръче (дори пластмасова кутийка или незначителна дреболия), то пак ще иска да отиде да я види. Предразполагащ може де е и встъпителният разговор, в който педиатърът пита какво прави малкото братче у дома, страх ли го е от нещо и вметва: “А ти не се боиш, защото си голям, нали?” Умението на лекаря да развеселява детето е вълшебен начин за
стопяване на напрежението
Обикновено медицинският персонал с дългогодишен опит в работата с деца има изработен подход. Много малки пациенти, които редовно посещават един и същи кабинет, лаборатория… стават там “свои хора”. Те се познават добре с лекарите, сестрите и лаборантите, които ги посрещат сърдечно, предразполагащо, като добри стари приятели. А това въздейства силно и върху родителите. Такова отношение успокоява и подхранва доверието им към тези, на които са поверили здравето на своето дете.