Телевизията и децата

Телевизията така е навлязла в живота ни, че е почти невъзможно да си го представим без нея. В живота на децата ни – също. Тя ни съпътства целодневно, от сутрин до вечер, без прекъсване. Включваме телевизора, когато се събудим, и го гасим, преди да заспим.

Да си признаем честно, понякога той е и наш помощник – децата са заети с нещо, така че ние сме сигурни, че няма да ни пречат, докато вършим домашните си задължения, или успяваме поне за малко да си починем след напрегнатия работен ден. Забързани и уморени, често това е решението, което намираме поне за известно време. И така ден след ден това наше действие се превръща в навик. До какво обаче довежда той?

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

По данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5 години прекарват пред екрана 28 часа седмично, т.е. около 4 часа дневно. Това „безобидно“ забавление напълно устройва не само детето, но и родителите. Детето не иска нищо, не прави бели, не се подлага на риск и в същото време научава нещо ново, приобщава се към съвременната цивилизация. Това „безобидно“ и „безопасно“ занимание крие в себе си сериозни опасности и може да доведе до печални последствия не само за здравето, но и за психичното развитие на детето.

Телевизорът все повече краде от семейното общуване, четенето на книги, мамините приспивни песни, бабините приказки и разговорите с татко.

Ако възрастните или подрастващите са способни критично да оценяват предаванията и могат да превключат канала или да изключат телевизора, то малките гледат всичко. При това те не просто гледат, а попиват и усвояват. Телевизията, както и всички останали въздействия, адресирани към малките, формират душата и ума на детето, възпитават вкуса и възгледите му. Вътрешният мир на детето току-що започва да се формира и съществена роля във формирането му играе всичко онова, което то получава от възрастните.

Телевизионните предавания, които гледат децата ни, са не само начин за прекарване на свободното време, но и средство за възпитание.

Какво се случва с поколението „екранни деца“?

На първо място – изоставане в развитието на речта. В последните години сме свидетели все повече на задръжки в развитето на речта: по-късно проговаряне, трудно произношение, бедна реч. Много деца имат нужда от логопедична помощ.

Каква е връзката с телевизията?

Нали седящото пред телевизора дете постоянно слуша реч. Нима чутата реч не способства за речевото му развитие? Каква е разликата кой говори с детето – възрастен или герой от анимационен филм?

Разликата е огромна. Речта не е подражание на чужди думи и не е запомняне на речеви щампи. Овладяването на речта в ранна възраст се случва само чрез непосредствено общуване, в диалог. По този начин се включват не само слухът и артикулацията, но и действията, мислите и чувствата. За да проговори детето, е необходимо речта да бъде включена в конкретни практически действия, така че то да има реални впечатления и общуване с възрастни. Речевите звукове, ненасочени лично към детето и непредполагащи отговор, недокосващи детето, неподтиквайки го към действие и непредизвикващи образи, остават „пусти" звукове. Съвременните деца в повечето случаи общуват за кратко с възрастните. Много по-често те общуват с телевизията. Но речта, излизаща от екрана, остава като трудно преработен набор от чужди звукове. Ето защо децата предпочитат да мълчат, а се изразяват с викове и жестове. Външната реч е като айсберг, под който се скрива голямо количество вътрешна реч, защото речта е не само средство за общуване, но и средство на мисленето, въображението, поведението, преживяванията.

Информационният поток, идващ от екрана, превишава възможностите на детето да го възприеме и самостоятелно да го преработи. То често не може да установи връзка между изображението и чутия текст. Понижава се любознателността му и то става пасивно. В много от детските филмчета, а и в рекламите са използвани ярки цветове и резки звуци, които оказват негативно влияние върху детската психика. Нагледно образното мислене, характерно за децата в тази възраст, намалява и се снижава обемът на паметта им.

„Телевизионните възпитаници“ се затрудняват да усвояват слухова информация и изпитват затруднения, сменяйки привичния визуален способ с вербален.

В последно време педагозиите и психолозите отбелязват, че децата трудно се концентрират продължително време, наблюдават се хиперактивност, ситуативно поведение, разсеяност, бърза превключваемост от една дейност към друга. Те имат необходимост от постоянна външна стимулация, която могат да получат от екрана.

За много от децата става трудно да възприемат слухова информация . Чутата реч не предизвиква в тях никакви образи и устойчиви впечатления. По тази причина децата с дефицит на вниманието трудно четат, те разбират само отделни думи и кратки изречения, които трудно свързват в текст. Четенето става безинтересно, скучно и нежелано. Обикновено отказват да четат дори най-хубавите детски книжки.

Още един факт, за който сигнализират педагозите – рязко снижение на фантазията и творческата активност на децата. Децата губят способност и желание да се занимават с нещо. Те не проявяват усилие да измислят някоя нова игра, да съчинят приказка, да си създадат нов въображаем свят. Скучно им е да рисуват, конструират, измисляйки нови сюжети. Нищо не ги интересува, а това се отразява и на взаимоотношенията им с връстниците. Те стават повърхностни и формални: децата почти не разговарят помежду си. Предпочитат да натиснат копчето и да очакват нови развлечения наготово. Когато домашният екран поглъща всичките сили и внимание на детето, когато заменя играта му, активните действия и общуването с близките възрастни, той оказва мощно формиращо влияние върху психиката на растящия човек. Последствията и мащабите на това влияние може да окажат влияние в най-неочаквани области.

Мозъчните способности на децата се формират най-активно във възрастта от раждането до 3 год. В първите 6 месеца след раждането мозъкът достига 50% от потенциала си, а към третата година – до 80%. От тези данни можем да направим извода, че детето има огромен обем памет и само от възрастните, които се грижат за него, зависи с какво ще бъде запълнен този обем.

Децата, които през ранното си детство се възпитават от телевизора, страдат от недоразвитие на речта и емоциите, от забавяне в психичното развитие, особено ако телевизорът е включен през цялото време. През последните 20 години изследванията показват, че броят на децата, които умеят да възприемат само зрително информация, се е увеличил. Думите минават покрай тях.

Телевизионният екран има хипнотичен ефект

Неговото трептене, имащо свой ритъм, се възприема неосъзнато. Трептенията, ритъмът, образите, шумът оказват влияние върху психиката. В резултат на това малкото дете изпада в транс и напълно безкритично възприема всичко, което се излива от екрана, привличайки го.

Постоянно сменящите се картини на телевизионния екран толкова много привличат малкото дете, че на него му става скучно и безинтересно и то започва постепенно да не обръща внимание на случващото се около него.

Формирането на речта се затруднява и от гледането на филмчета на чужд език, различен от родния. Много родители се радват, че мъничетата „знаят“ английски, но какво се случва с развитието на родния език. Тези дефицити се отразяват на малко по-късен етап – при началното ограмотяване. Това, че детето знае определени думи и може да преброи до 10, съвсем не означава, че то е овладяло значението на думите, тяхната многозначност, граматически правилната реч и т.н.

Без да се задълбочавам в медицинските аспекти на ранното приобщаване на детето към телевизията (като неподвижност, вялост на мускулите, обездвижване, нарушаване на зрителната функция, нарушена зрително-моторна координация, сърдечно-съдови и ендокринни заболявания), не бих искала да пропусна и чувствата и емоциите, които то изпитва, като различни страхове, неоправдана агресия, проблеми със съня, спиране опознаването на света чрез собствен опит, намаляване на възможността за пълноценно общуване. Телевизорът „помага“ да формираме пасивност и инертност на характера, посредственост в мисленето и постепенно ден след ден детето ни от една уникална личност се превръща част от тълпата.

Какво да правим?

5 прости съвета:

Специалистите въобще не съветват децата до 2 години да гледат телевизия.

След това времето пред телевизора постепенно се увеличава, започвайки с 10–20 минути на ден.

Добре е детето да е седнало удобно и да вижда добре

Създайте правилните условия за гледане. Телевизия не бива да се гледа в напълно затъмнена стая, тъй като от резките смени на цветовете детските очи бързо се уморяват. По възможност нека детето гледа филмчета през деня или вечер при добре осветена стая. То трябва да е точно пред екрана, на разстояние, не по-малко от 2,5–3 метра, седнало на диван или стол с вертикално изправен гръб. Не приучвайте детето да се храни пред телевизора и сами избягвайте да го правите.

При недостатъчно разнообразни визуални усещания може да се появят задръжки в развитието на зрителния анализатор. Изображението на екрана би трябвало да е качествено, достатъчно ясно, без дефекти. На телевизионния екран малчуганите трябва да виждат своите любими персонажи ярки, живи, носещи радост и доброта. Некачественото изображение влияе върху зрението. И ако възрастнит човек си купува очила, при детето ограниченото зрение оказва негативно влияние на цялостното му развитие. Децата с нарушено зрение са с повишена емоционалност и тревожност.

Анимационните филмчета влияят положително върху развитието на емоционалната сфера на детето. Но много важно е да следите какво точно гледа детето ви.

Гледайте телевизия заедно с детето си, тогава ще има за какво да си поговорите

Нищо не обединява така, както съвместното прекарване на времето. Децата реагират много по-активно при гледане на детски филмчета, отколкото възрастните. Много важно е да поддържате тяхното въодушевление. Нужно е детето да има възможност да сподели своите преживявания. След филмчето поговорете с него за персонажите, заедно нарисувайте героите или измислете история с героите и я разиграйте. Всичко това ще способства за развитето не само на речта, но и на психичните му функции. Наблюдавайте детето си по време на филмчето, вижте как реагира на песните, на смешните, на страшните епизоди, за да може следващия път да подберете правилния филм.

Станете и бъдете близки с детето си, а телевизора винаги можете да го включите...