Най-трудната, но и най-интензивната за развитието на детето ви година – първата, вече е отминала. Разбира се, и след нея то ще продължи да ви смайва с напредъка си във физическото и в нервно-психичното си развитие. В този период подкрепата ви като родители е особено важна. Детето разбира добре, че в очите на мама и татко може да прочете правилно ли постъпва, одобряват ли или не одобряват те неговите действия... Като че ли ролята ви на надзиратели остава на втори план. От вас се изисква вече да сте повече възпитатели. Защото характерът и навиците, които формирате, ще са за цял живот.

Какво може
През втората година детето ви се движи по-свободно и по-координирано. То може да тича, без да пада и без да се клатушка, да подритва топка. Двигателното му развитие се усъвършенства. То отлично си служи с ръцете. Винаги е готово да ви подаде някой предмет, както и да поеме от вас лъжичка, играчка и пр. Детето може по-дълго да се забавлява и само, като строи “кули” от елементите на конструктора или от предмети, които са му под ръка. В това отношение проявява и голяма изобретателност.


След като навърши една година, детето вече е установило, че заобикалящият го свят се състои от много предмети. То ги опознава с интерес, като се стреми да ги включва и в игрите си. Някои вещи му помагат да си създава и въображаеми образи.
След първата годинка малчуганът все повече се пристрастява към имитирането. Той може да подражава дори на обект, който не присъства в момента. Любимо занимание му е да се оглежда в огледалото и да се радва на собствения си образ. Съвсем наясно е чие е отражението... Скок в осъзнаването му като отделна личност е и че вече говори за себе си, като използва името си. Все още не е стигнал до идентифицирането си с “аз”.

Не винаги детето ви се съгласява да изпълни вашето желание (нареждане), понякога проявява негативизъм, т.е. характер. Не му се сърдете – нали и вие не винаги се съгласявате с мнението на заобикалящите ви... Едва ли мечтаете да отгледате пасивен добродушко, когото всеки ще тъпче.
Речта на двегодишното ви дете се обогатява всеки ден. То може да изговаря изречения от две думи, но разбира около 300. Не е нужно да правите списък кои са те и да уточнявате дали са повече, или по-малко. Числото е само ориентировъчно.
В ежедневието си то най-често употребява “Дай!” и “Не!”. Бедният речник често усложнява живота му – то иска нещо, но не може да го изкаже. На помощ идва пронизителният рев, който пък къса нервите ви... Така е при двегодишните. По-важното е, че между вас все повече има диалог.
След като детето проходи стабилно, възможностите му да общува се увеличават. То вече има нужда и от приятелчета. В градината веднага се отправя към тези, които познава, и бързо се включва в играта.

Атмосферата у дома
Първите и най-важни житейски уроци детето получава от семейството. Родителите формират неговото поведение чрез одобрение или неодобрение, нежност или прекалена строгост, доверие или недоверие... Малчуганът разбира, че трябва да се съобразява с мнението на мама и татко, да изпълнява изискванията им (нищо че понякога се противопоставя).
Ако детето расте в хармонична семейна среда, в голяма степен това ще повлияе и върху оформянето на сговорчивия му характер. Ако пък живее сред грубост, агресивност и скандали, вероятно в бъдеще и то ще има подобни прояви.
Много важно е всеки ден да предлагате на детето и порции смях. Хубавото настроение, веселите погледи и усмивките ще го зареждат с оптимизъм и с положителни емоции. В отношението си към него влагайте и чувство за хумор. Това чувство изисква находчивост, въображение, игри на ума, нестандартно мислене. То е израз на интелигентност. Струва си още от най-ранните години да сближавате детето си с чувството за хумор.
Ще подпомогнете физическото и психичното здраве на 2-годишния палавник и като заедно имитирате различни животни, играете на криеница, “летите”, въртите се в кръг... Не пропускайте, когато ситуацията позволява, да изказвате одобрението и възхищението си от добрите постъпки и постижения на детето си. Създавайте му самочувствие, че може, че се справя...

Хранене
След като навърши годинка, добре е детето да премине към обща храна. Постепенно менюто му започва да се доближава до менюто на възрастните. При това обаче дебне една голяма опасност. За българската кухня е типично да се готви със запръжки, с тлъсто месо, много сол и люти подправки. Често при ястията за детето се допускат същите грешки.
Неправилният режим на хранене носи рискове за здравето в бъдеще (хипертония, затлъстяване, диабет, ранна атеросклероза и др.).
Хранете детето четири пъти на ден (закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря). Втора сутрешна закуска е излишна. На тази възраст нуждите на организма от енергия и основни хранителни вещества намаляват.
Много важно е детето да се научи да дъвче, затова вече не пасирайте храната му. Нарязвайте продуктите на ситно, а месото смилайте.
Редовно включвайте в менюто салати и пресни плодове. Зеленчуците и плодовете действат благотворно на организма – доставят много витамини, минерали и вода и създават устойчивост към инфекции.
Избягвайте мазните и тлъстите храни, защото те потискат имунитета и водят до риск от заболявания в по-късна възраст.
За да стимулирате имунната система на детето, към края на първата годинка може да разнообразявате менюто му с риба и храни, съдържащи цинк (черен дроб, черно птиче месо). При готвене използвайте чесън – естествен враг на вирусите. Разбира се, не го предлагайте суров, защото лютивият му вкус не е подходящ за детето и ще го отблъсне. Имайте предвид, че и киселото мляко, плодовете и зеленчуците, богати на каротин и витамин С, унищожават болестотворните микроорганизми.
Добре е детето да приема около 5 до 10 г мед дневно. Медът е смес от глюкоза и плодова захар – въглехидрати, които се усвояват по-бързо. Освен че съдържа минерални вещества, ензими, органични киселини, белтъци и витамини, медът засилва имунната система. Внимание – мед може да давате само ако сте сигурни, че детето не е алергично към него!
В яйцата има всичко нужно за детския организъм. За да предотвратите риска от отравяне, варете ги 13 мин след кипването на водата. Ако яйцето е прясно, то потъва във водата, а при счупване жълтъкът му остава цял.
Порцията при едно хранене не бива да надвишава 300–350 г, а ако храната е по-концентрирана, даже да е по-малка.
За обяд не настоявайте детето да изяде голяма порция супа, надробена с хляб. Така то ще се засити и няма да може да изяде основното ястие, а в него се съдържат пълноценните продукти.
Грешка е и обядът да е сос от ястието за възрастните, пак надробен с хляб. Така ще лишавате детето от важните хранителни съставки, които се съдържат в месото – богато на белтъци и желязо. Организмът най-лесно усвоява желязото от месото.
Не изпадайте и в друга крайност – да сервирате порция като за възрастен и да настоявате малкият човек непременно да изяде всичко. Последствията са прехранване и наднормено тегло или т. нар. нервно безапетитие – детето развива фобия към храната.
Не изкушавайте детето с много сладки десерти. След това то ще отказва храната, богата на ценни биологични съставки. Захарта е и най-големият враг на зъбите.
Стимулирайте малчугана да се учи да се храни сам.

Как да му помагате

  • Активно общувайте с детето. Говорете му правилно, не на бебешкия му език!
  • Осигурявайте му пространство, в което “да рисува” – за целта може да жертвате част от някоя стена.
  • Дозирайте критиката – не му правете забележки за щяло и нещяло. Забранявайте действия, които водят до риск.
  • Поощрявайте контактите му с други деца.
  • Формирайте у него уважение към баба, дядо, близки роднини, приятели...
  • Развивайте чувството му за хумор и умението му да имитира.

    Консултирайте се с педиатър, ако:

  • То не може да произнася поне 10 думи.
  • Не умее да изразява емоциите си.
  • Не прави разлика между себе си и другите.

    Мярката! На децата от 1 до 1 ½ години се дава около 100 г десерт, а на децата от 1 ½ до 3 години десертът може да е около 150 г.