Две- и тригодишните често са малко отнесени. Но това съвсем не означава, че са смахнати. Те просто се опитват да внесат малко ред в своя свят.
Внимание, Антон пак идва на гости! Щорите вдигнати ли са? Пердетата покриват ли шнуровете за дърпането им?
Тони е двегодишен сладур със специален интерес към щорите. Щом ги зърне, започва да крещи: "Стори! Ст-о-о-ри!", след което баща му трябва да го вземе на ръце и да му позволи да ги спусне надолу, после да ги вдигне, после пак да ги спусне и така до безкрай.
Светът е населен с
най-своеобразни създания
Сред тях са и децата. Някои позволяват вечер да се изгаси лампата едва след като мама е целунала подред всичките дванадесет плюшени мечета. Други въртят със страхотна скорост биберона в устата си, трети събират камъчета от пътя и пълнят с тях джобовете си. Някои пък заспиват само ако стискат крайчето на ухото на мама или на татко...
Всеки има своите особености и за тях навярно има обяснение. Две- и тригодишните малчугани вече притежават известни познания за света, които се опитват да нагодят към действителността. Което не пасва, се прекроява.
Малките желаят например силни, непобедими приятели. Ако не ги открият в действителността, намират ги във фантазията си
Често разговарят с тях на глас, а лишените от въображение околни твърдят, че детето си говори само. Близките на тригодишния Митко са обезпокоени, защото през цялата почивка на морето той упорито не свалял дънките си на плажа. А никой не се досещал, че Митко просто иска да спазва многократно повтаряните напътствия, че трябва да се предпазваме от слънцето. Прищевките често спасяват детето от страха. Тензухената пеленка например може да създаде невероятно усещане за защитеност – палецът е в устата, а крайчето на пелената, навита около показалеца, леко се поклаща под нослето.
Ритуалите внасят някакъв ред във всекидневието, особено вечер преди лягане, когато мама трябва да прочете нещо от точно определена книга, да се сбогува с плюшените играчки и да почеше слънчицето по гърба.
Тежко и горко на онзи, който промени реда!
Всичко това е в състояние здравата да опъне нервите на родителите. Те започват обаче да се безпокоят истински, когато приумиците на децата вземат застрашителни размери например изгризването на ноктите до кръв или сдъвкването на краищата на всички докопани възглавници. Трябва ли в такива случаи да се потърси помощта на детски психолог?
Обикновено тези занимания служат са защитна реакция на малките. Затова не е зле да се опитате да разберете какво притеснява Вашето мъниче. Понякога малчуганите се нуждаят само от малко повече внимание. Гризането в по-мека форма (например на молив) подпомага съсредоточаването. Някои мислят по-добре, докато дъвчат, други са осенени от особено ценни мисли, когато ходят.
С времето родителите се научават да понасят и дори да харесват особеностите на децата си. В края на краищата приумиците на малките не само им помагат да се оправят по-добре във всекидневието, но ги правят и уникални. Някой ден познатите на родителите на Антон весело ще разказват какъв голям специалист по щорите е бил.
Повечето приумици изчезват от само себе си. Идва време за нова крачка в развитието и детето внезапно зарязва кърпичката, с която не се е разделяло до този момент.
И Антон не прави изключение. След като е изучил основно функционирането на всички видове щори, интересът му към тях изчезва. Една година след това той е напълно нормално момче. Ако се изключи това, че пее коледни песни и през лятото...

Не толкова забавни
Автоагресивното поведение, например силното гризане на ноктите, се определя като компенсация на потисната агресия. Лечението от специалист се стреми да повиши самочувствието и самостоятелността на засегнатото дете. То се нуждае от много внимание и търпение. В малко по-късна възраст, особено при момчетата, често се наблюдават тикове, гримаси, покашляне, неволно примигване, потрепкване на главата. Обикновено неволните мускулни потрепквания изчезват от само себе си след седмици или месеци. Най-добре е да не им се обръща внимание. При множествени тикове добре е да се потърси съвет от лекар.
Натрапчивите действия, като постоянното миене, броенето или клатенето на тялото в кревата, служат за защита от страх. Ако не изчезнат бързо, трябва да се потърси помощ от психолог или психиатър.