Доста родители имат този проблем – детето им не иска да ходи на детска градина. Не става дума за предварителната нагласа и безпокойството, преживявани от някои деца, а за


случаите, когато малчуганите вече са тръгнали на детска градина и след определен период повече не желаят да я посещават. При всяко конкретно дете причините за подобно негативно отношение са различни.

Детето
Някои психични особености на детето му пречат то да се адаптира към новата среда – детската градина. Най-проблемният тип са деца, които не обичат да общуват със свои връстници, дори се плашат от това. Момченце на 3 год. 9 мес. неуспешно бе пробвано да премине към тази първа житейска промяна. Само след две седмици то вече имаше сериозно невротично разстройство и се наложи да го оставят у дома. Няколко месеца по-късно бе направен нов опит. Избраха му позната учителка, поставиха го на облекчен режим, но отново нямаше успех. След третия път последва бурна протестна реакция.
Това дете вече е на 5 год. То настоява да си играе само, не общува с други деца освен с братовчедите си. Идва обаче време да тръгне на училище. А тогава? В този случай се намесват два фактора – генетична обремененост (родителите си признават, че не са много общителни) и прекалена отстъпчивост на родителите. Те го успокояват: “Ако не ти хареса, пак ще си останеш у дома.”


През ранните години някои деца са прекалено свързани с майката. Това е така, защото живеят по-изолирано, без достатъчно контакти с външни хора или пък детето остава много несамостоятелно. На 3 год. такова дете не умее да се храни само (а може!), не иска да се съблича – нека друг да го прави, през деня все още е с памперси... Постъпило в група с връстници, то изживява шок – децата около него могат и имат умения, които то не владее, защото е свикнало да чака всичко да му се поднесе наготово. А и персоналът в детската градина не винаги е толерантен към бебешките навици. Когато обаче детето е доволно, че е в своя среда, че участва в интересни занимания и ходи с желание в градината, домашните пропуски бързо се компенсират.
Някои деца с изразена егоцентрична нагласа, ако усетят, че на новото място няма желаещи да ги боготворят, започват да манипулират своите родители – “Отпиши ме от градината...”
Пример. Момченце, което майката се старае да мотивира с привлекателни страни на обстановката – “Там има басейн и ще ви учат да плувате, все едно сте на море...”, я заплашва: “Аз сигурно ще се удавя и ти ще плачеш, че мен вече ме няма!”
Често отказът да се ходи на градина е средство детето да задържи при себе си постоянно липсващата му майка. Тя работи или по цял ден учи, заминала е някъде. Наблюдавала съм такива деца, които след боледуване симулираха продължаващ здравен проблем, за да стои мама още някой ден при тях: “Пак ме боли коремчето. Повръща ми се!” и т.н. Едно момиченце се преструваше, че го болят крачетата и още не може да ходи, не разрешаваше да му обуват обувките. Значи няма да го извеждат навън или ще го носят на ръце. Родителите му правеха това...
Проблемно е присъствието в градината на деца с двигателна свръхактивност или с трудности в концентрацията на вниманието. Със своето поведение те често смущават игрите на другите, не могат задълго да се задържат на едно място. Ответните реакции на връстниците, недоволството на учителките от поведението им за това, че пречат на заниманията, ги карат да се чувстват неприемани и отхвърлени, въпреки че изпитват естествена потребност от детско обкръжение.

Детската градина
Причината за отказа може да се крие и в детската градина. Често детето е преживяло грубо отношение от страна на някоя учителка или детегледачка. Майката на 5–6-годишно момче научава от учителката, че през деня то се напишква. Тя е озадачена, защото детето й отдавна умее да се контролира. Жената се разтревожва да не би да са настъпили някакви болестни отклонение. Оказва се обаче, че една от учителките е поставила условие: децата да ходят до тоалетната само когато тя им разреши – в определен час. Понякога персоналът на детската градина налага стресиращи наказания – “Щом не искаш следобед да спиш, така, както си по пижамка, отиваш в коридора и ще стоиш до гардеробчетата, докато децата се наспят!” За по-чувствителните е достатъчно някой да ги смъмри с по-строг тон и те заживяват в тревожно очакване, че това ще се повтори пак. Едно дете беше спряло да говори, но само в градината! Някои отреагират със заекване или категорично не искат повече да посещават градината. Интересно обаче е, че явно приятелчетата и заниманията там им липсват, защото момченце на 3 год. 8 мес. беше помолило майка си: “Хайде да си играем на градина у дома...”
Също стресиращо на някои деца им действат обидни епитети или заплахи от други деца в групата: “Ау, колко си дебела!”, “Този не може да рисува – вижте какво е нацапал по листа...” “Глупак – говори като бебе...” и т.н. Случва се и някой по-агресивен връстник да посегне на по-кротко дете или пък нарочно да го плаши: “Ще пусна змия у вас, за да те ухапе.”
Едно момченце дълго сънуваше кошмари и панически реагираше с пристъпи, защото друго му внушавало: “Сърцето ти ще спре и ти ще умреш!” В някои от тези случаи се наложи децата да бъдат преместени, само по-малките бяха оставени временно у дома.

Родителите
Понякога детето не ходи на детска градина или посещението му се прекратява, защото родителите така решават. Най-често те предпочитат да го гледа баба му  или майка му, ако не работи или е в отпуск по майчинство заради второ дете. Може да наемат и детегледачка, която са харесали, защото има подходящ подход, добри педагогически умения. Основателна причина детето да не посещава детска градина е, ако то постоянно боледува в резултат на контактите си с повече деца, събрани на едно място. Честите прекъсвания и престои у дома му харесват и то започва упорито да отказва да тръгне отново на градина. Все пак физическото здраве трябва да е приоритет.

Съвети
 Когато вече твърдо сте взели решение детето ви да постъпи в детска градина, направете предварителни проучвания поне на 2–3 детски заведения. Интересувайте се за материалната база и за квалификацията на персонала. Много важно е и още нещо – това ли е мястото, което ви изглежда най-подходящо за характера и възможностите конкретно на вашето дете. Доста деца се записват в градина, в която изискванията и натоварването са непосилни за тях. Там такова дете се измъчва. Докато това се установи, минава време. И родителите, и детето се оказват на кръстопът и ще им е трудно, докато влязат в нови релси.
 Нужно е по-рано детето да бъде подготвено психически. Обикновено родителите получават съвети от персонала на детската градина как да направят това.
 В началото трябва спокойно да се изчака адаптационният период. Той е различен и трае до няколко седмици. Ако обаче дискомфортът при детето се задържи по-дълго, налага се да се изяснят причините – какво не е наред?
 Системно поддържайте връзка с персонала, обменяйте информация – това е нужно и за двете страни.
 Полезни са и контактите с други родители. Когато възникне проблем, възможно е той да се отнася само до вашето дете, но ако го споделят и близките на повече деца, въпросът трябва да се обсъди от всички без много отлагане.
Разбира се, в детските заведения не всичко е идеално. Има обаче родители, които следват твърдо тактиката на скандалите. Те винаги са недоволни, на “нож” с персонала и непрекъснато сменят яслата или детската градина. Познавах такава майка – тя беше сама е не можеше да разчита на помощ от възрастните си родители, т.е. нямаше алтернатива. Въпреки това неколкократно беше премествала малкото си дете след кратък престой, последван от конфликти с директорки и учителки. Такъв конфронтационен подход е само във вреда на детето! Не е за препоръчване и обратният тип поведение – от деликатност и неудобство да не се задават въпроси на персонала за състоянието на детето, особено ако пък има нужда да се получи повече информация или нещо ви тревожи.
Родителите имат право да избират кой и къде да гледа детето им. Няма никакво съмнение, че детската градина прави малчуганите по-информирани и комуникативни, а преходът им към училището по-безболезнен. Тя е особено полезна за децата, които са по-затворени или пък у дома са прекалено щадени и несамостоятелни.

Д-р Маргарита Поппандова  
детски психоневролог