Сигурността включва чувство за безопасност, покровителство и спокойствие. Тя е една от основните психични потребности на малкото дете, което се появява на бял свят безпомощно и дълго остава такова. За съжаление в съвременните условия на агресия и насилие сред обществото тази необходимост става все по-наложителна.

Ролята на мама и татко
Основният, най-значим източник на сигурността естествено е семейството. В него отрано се създават най-важните емоционални връзки и отношения – преди всичко с майката. Още през първите месеци бебето използва своите вродени механизми, за да предизвика мама да се грижи за него, да го покровителства – то плаче, усмихва се, гука, вкопчва се в прегръдката й. А това означава, че между майката и него се формира привързаност (оптимален срок – до 2–3-ата година). Ако мама е отзивчива и чувствителна към нуждите му, ще се създаде силна връзка – при раздяла с нея детето плаче, но появата й го успокоява. Създали в себе си доверие, такива деца израстват уверени, че винаги при физически или емоционален дискомфорт ще получат подкрепа. За съжаление обаче има и други взаимоотношения с майката – несигурна, дори избягваща привързаност. Поради честите й отсъствия или хладното отношение детето на такава майка не се чувства успокоено, когато отново тя е при него. Тя не е спечелила неговото доверие и то не може да се утеши, остава разстроено даже и когато пак са се събрали. Дори още по-лошо – в тези ситуации някои деца реагират с безразличие. Едно момиче, рано настанено в социален дом, се изказа така за рядко посещаващата го майка: “Дори и някога да я видя навън, ще я отмина като пътен знак, на който си задължен да обърнеш внимание...”


За да се чувства детето защитено и на сигурно място в семейството си, особено важна е ролята и на бащата. Таткото е олицетворение на сила. Той може да закриля и да пази от всякакви лоши хора – и деца, и възрастни. Достатъчно е само да се появи или да направи забележка, ако трябва. От него подчертано се нуждае момчето и липсата му тежко се изживява. Роднинско дете загуби баща си, когато беше на 5 години. И дълго време очакваше да види чичо си – брата на таткото. За съжаление обаче той не можа да стане пълноценен заместител, защото вече създаде свое семейство и живее в друг град.
Майки, които след развод поради озлобление настройват децата си срещу баща им или пък безотговорни мъже отбягват стабилна и постоянна връзка с детето си – всички те явно не допускат, че следват грешна линия на поведение или пък съвсем съзнателно постъпват така...

Има ли хармония?
Съпружеските (партньорските) взаимоотношения са много съществен фактор. Когато са хармонични, съществува разбирателство между родителите, тогава и атмосферата в дома е спокойна, доминира ведро настроение. Дори нещо да провокира емоционален дистрес у детето, той лесно се преодолява и всички тревоги бързо преминават. Обратно – постоянните конфликти, раздори и обиди не му осигуряват чувството, че е защитено в своя дом, че има кой да го закриля.
Също така негативно на детето му въздейства възприетият от родителите неправилен педагогичен подход. Строгите наказания, приложени от любещи и разбиращи баща и майка, се приемат от детето без ропот, то ги оценява като справедливи. Ако обаче върху него се упражнява прекалено строг контрол и се предявяват прекалено високи изисквания, когато агресивните или пък равнодушни родители често го наказват и без основания, тогава то започва да възприема дома си като вражеско убежище, а не като сигурна, защитена крепост.

Когато има брат или сестра
Всички деца, които имат братя и сестри, след четвъртата си година прекарват дори повече време в общуване с тях, отколкото с родителите си. По-големите влизат в ролята на учители и покровители. Пораствайки, по-малките се включват в средата на по-големия брат или сестра и се научават по-лесно да създават контакти навън.
Братята и сестрите имат свои общи занимания и тайни. Обикновено се подкрепят в трудни ситуации, макар в някои случаи между тях да има и съперничество и конфликти. За тези нежелателни сестринско-братски взаимоотношения често принос има и нееднаквият родителски подход – проявата на различни чувства към отделните деца. Онова от тях, което е пренебрегвано и по-често охулвано, се преживява като несправедливо отхвърляно в своя дом и семейство. То не живее комфортно там и не разчита на постоянна, сигурна подкрепа. Родители, непрекъснато поддържащи антагонизъм един към друг, рядко показват в еднаква степен топлота и внимание към децата си, защото се стремят да привлекат на своя страна някое от тях.

Подкрепа от другите
Детето може да се чувства сигурно и при свои много близки роднини – баби, дядовци, лели и т.н., особено ако живеят заедно или наблизо. Важни са и добросъседските отношения – понякога благодарение на тях са предотвратявани неприятни случки и инциденти. Ако малкото дете посещава детска ясла или градина и там всичко е наред, то се преживява като част от “нашата група”. Разказва с увлечение какво правят там, кой е най-добрият му приятел. Когато навън се види с някое от приятелчетата, и двамата реагират радостно.

Неодушевените приятели
През по-ранните детски години много деца са склонни да се привързват към определени играчки. Това най-често са животни, а може и да имат човешки облик. Те им носят утеха и сигурност. Децата заспиват с тях, вземат ги на разходка или когато са на непознато място. Тези приятели не бива да им се отнемат драстично с обяснението “Ти вече си голям и ставаш за смях”. Детето само ще съзрее за тази раздяла.
Някои деца пък си измислят въображаем приятел, дават му име, пазят му място до себе си, даже му говорят. Подобни измислени персонажи не се смятат за патологично явление. Те също имат успокояващо въздействие върху детето в ранната му възраст.

Убежища за духа
Често се срещат и други начини за сигурност. Малките деца обичат да си правят убежища вътре в дома или пък на двора, също и в клоните на някое дърво. Там те играят, като развихрят фантазията си свободно – представят се в различни роли и ситуации, които им осигуряват безопасност: “Аз съм индианецът Смелия орел, Зоро...” и всякакви други герои. Тези кътчета са за тях място, където могат да се приютят, когато нещо ги плаши, тревожи или пък преживяват някаква липса, неудовлетвореност. Няма нищо чудно в това – всяко дете има нужда от свое собствено пространство.

Някои правила
За да може детето винаги да се чувства сигурно и защитено, би следвало родителите да помнят и да прилагат някои изпитани от практиката правила. Бъдете отзивчиви към нуждите на детето и към всичко, което го вълнува. Винаги го изслушвайте и окуражавайте. То има потребност от силно доверие във вас и ваш дълг е да му го осигурите. Ежедневно, макар и за кратко, отделяйте посветено (нераздвоено) внимание само на детето си. Това се отнася и за двамата родители! Всяко дете се нуждае от убеждението, че има стойност в очите на мама и татко, че те виждат и ценят у него уникални качества.
Наред с това и малчуганът трябва да усвои важен урок: как да бъде съпричастен към чувствата и нуждите на всички от семейството, а не да бъде единствено консуматор на техните грижи. Затова, когато ви се удава случай и прецените, че поводът и ситуацията са подходящи, споделяйте със своето дете някои от преживяванията и затрудненията си. Дори ще е полезно, ако понякога ви вижда със сълзи на очите, за да се научи да изпитва и съчувствие. Нека формира в себе си усещането за принадлежност към най-близките хора, да се преживява като част от семейния ви екип. За целта му определете лично роля и конкретни задължения в домашния живот. Това ще му даде самочувствие, че има важно значение и незаменимо място сред тези, които го обичат и закрилят.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог