Острите инфекции на горните дихателни пътища са най-честите заболявания при децата. Разпространяват се целогодишно, но най-вече през студените месеци на годината, откъдето идва и добилото популярност название "простудни". Това понятие не е правилно, защото простудата е само предразполагащ фактор, а причинителите са вируси (риновируси, аденовируси, RS-вируси), бактерии (стрептококи, стафилококи, пневмококи) и др.
Разпространението на инфекциите на горните дихателни пътища зависи от устойчивостта на организма, възрастта на детето, степента на закаляване и начина на отглеждане. Когато болестотворните агенти попаднат в детския организъм, в резултат на въздействието на техните токсини и реактогенни фактори възниква инфекциозен възпалителен процес. От силата на този процес зависят степента на интоксикация на детето и тежестта на клиничните прояви.
Кърмачетата имат някои особености – физиологично неразвити тонзили (сливици), незавършено анатомично и физиологично развитие на носоглътката, несъвършена терморегулация, които благоприятстват преминаването на възпалителния процес от носа към околните меки тъкани и към ушите. Кърмачетата невинаги реагират с повишена телесна температура при заболяване (при по-големите деца повишената телесна температура придружава дори и по-леките заболявания), така че температурата не е най-важният критерий за тежестта на заболяването.

Кои са по-честите?
Ринит. Това е най-лекото заболяване, което засяга всички възрастови групи. Протича със запушен нос или с увеличена слизеста секреция от ноздрите, по-често без повишена телесна температура. Детето може да суче по-трудно и да е неспокойно, но е в добро общо състояние. Лечението включва стаен режим, овлажняване на въздуха, освобождаване на носните ходове от секрети, накапване на физиологичен разтвор в носа и преди всичко правилно отглеждане.
Ринофарингит. Той е по-тежко и често заболяване. Децата боледуват обикновено от два до шест пъти годишно. Характерни за ринофарингита са неспокойствие поради затрудненото дишане през носа, гъгнив глас, затруднено сучене, понякога задавяне и повръщане. При по-големите деца болестта протича с болки в гърлото. Секрецията от носа е слузна или слузно-гноевидна при вторична бактериална суперинфекция. Често шийните лимфни възли са увеличени и болезнени. По-големите деца обикновено са отпуснати, предпочитат да лежат, апетитът им е намален, побледняват и имат повишена телесна температура. Лечението най-често е симптоматично, прилагат се противотемпературни средства, грижи за отпушване на носа чрез капки, приемане на витамини и евентуално на антибиотик по преценка на лекуващия лекар. За по-бързо оздравяване детето се оставя на стаен и лек хранителен режим. Подходящи са и физиотерапевтични процедури.
Остър тонзилит (ангина). От него боледуват децата в следкърмаческа възраст. Причинителите обикновено са бактерии, най-често стрептококи от група А. Инфекцията може да е първична, но може да придружава друго, по-сериозно заболяване.
Характерни са уголемените, зачервени, силно болезнени и сочни тонзили (сливици). Острият тонзилит протича с висока температура, отпадналост, главоболие, болки при гълтането, сухота в гърлото и лош дъх. Диагнозата се поставя от лекар след клиничен преглед и изследване на кръвната картина. Лечението обикновено е симптоматично и антибиотично по преценка на лекаря.
Хроничен тонзилит. Той по-често засяга по-големите деца и е резултат от повтарящи се остри бактериални инфекции с последващо увеличение на лимфната тъкан – тонзилите са уголемени с дълбоки лакуни (вдлъбнатини) и разширени съдове. При натиск с щпатула от такива тонзили излизат "гнойни тапи". Тези изменения се придружават често от хронично температурно състояние. Характерни са още отпадналост, лесна умора, намален апетит, бледост, главоболие, увеличени лимфни възли по шията, болки в ставите. При изследване на кръвната картина най-често се доказват увеличение на левкоцитите и умерено повишена СУЕ, както и увеличен антистрептолизинов титър при стрептококови инфекции. Обикновено боледуват деца над 3-годишна възраст.
Лечението на хроничния тонзилит е симптоматично и задължително включва антибиотик от пеницилиновата група.

Nota bene!
Най-добрата профилактика срещу инфекциите на горните дихателни пътища е системното закаляване на детето от ранна възраст.

  • Предпазвайте го от контакти с болни от инфекции в острата им фаза.
  • Заболяемостта е много по-висока сред децата, които посещават детски заведения, където контактите са много тесни и има условия за суперинфекции.
  • Пълноценното и естествено хранене при кърмачетата повишава значително защитните им сили.
  • Не провеждайте самолечение, защото правилното лечение предпазва децата от усложненията, които са чести и тежки.