Най-дългите и най-честите фази на плач се срещат при бебетата между третата седмица и третия месец. След този период обикновено те затихват.


Има и индивидуални различия – спокойствието при някои бебета не може да се наруши почти с нищо, докато други не се поддават на утешение и подлагат родителите си едва ли не на най-тежкото нервно изпитание през живота им. Това не е толкова рядко – според експертите почти всяко десето бебе се оценява като “ревливо”. За да влезе в тази класация, то плаче повече от три часа на ден, повече от три дни в седмицата и общо по-дълго от три седмици.

Коликите са оневинени
Преди се е смятало, че плачът се дължи на тримесечните колики, днес хипотезата е друга – основната причина е незрелостта на нервната система. Всички новородени представители на човешкия род идват няколко месеца по-рано на белия свят и не са пригодени към нормалните дразнители от околната среда. Някои деца страдат особено от това и не могат да постигнат спокойствието, от което толкова се нуждаят.
Продължителният бебешки плач се издържа трудно. Природата добре се е погрижила – ако този шум можеше просто да се игнорира, вероятно човечеството отдавна щеше да е измряло. За да оцелее, бебето на Homo sapiens се нуждае от постоянни грижи през цялото денонощие. Особено през първите седмици, когато е напълно безпомощно, плачът му принуждава родителите да откликват на всичките му потребности.


Само че природата не е предвидила, че ще има майки, които ще прекарват по цял ден сами с бебето, често без никакъв опит в отглеждането му и без помощ от някого друг…

Лоши родители ли сте?
Ако бебето не спира да плаче, майката и бащата се чувстват лоши родители, защото са безсилни да го успокоят. Към това се прибавя постоянното недоспиване, което съсипва всекиго – създава се порочен кръг. Ако стресът продължи, майката и бащата стават жертва на детето си или пък започват терзанията им, че то ги отхвърля. Такива родители понякога имат дори агресивни прояви. В това състояние те не могат да внушат на детето си сигурността, от която то така се нуждае.

Най-важна е помощта
Родителите, особено майките, имат нужда от помощ. Африканска поговорка гласи, че за да се отгледа едно дете, е нужно участието на цяло село. На село майката винаги разполага с някого, на когото може да остави за малко плачещото бебе, за да възстанови силите си и самата тя да се успокои или да свърши нещо вкъщи. На село по-лесно се разбира кога младите родители имат проблеми. Тъй като в града нещата са различни, трябва да се обградите с кръг от хора, които могат да помагат – близки, роднини, приятели, съседи, детегледачка...

Потърсете психотерапевт, ако...
Кога се налага да потърсите професионална помощ? Когато се чувствате напълно изоставена и 24-часова жертва на бебето, когато “ви влезе мухата”, че то иска да направи живота ви тежък, когато често изпитвате желание да го раздрусате, за да спре най-после да ви тормози, когато усещате, че ще избухнете срещу всеки, който ви дава някакви съвети… Или когато се питате дали изобщо е трябвало да родите това дете. Ако мислите ви кръжат в такива посоки, потърсете компетентна помощ, и то по-скоро, преди положението да се влоши.

Златни правила
Ако вашето бебе е упорит ревльо, който къса не само вашите нерви, а тормози и останалите обитатели у дома (а и съседите!), предлагаме ви съветите на д-р Барбара фон Калкройт, педиатър и психотерапевт от Фрайбург, Германия.

  • По-скоро се разделете със заблудата, че бебето винаги трябва да е доволно и радостно. Всеки човек има моменти, в които не се чувства добре, такива моменти има и най-добре гледаното бебе. Освен това човек се развива и съзрява чрез малките разочарования и това започва още от най-ранна възраст.
  • Дори когато продължителният плач е истинско мъчение за ушите ви, не се изкушавайте веднага да предприемете всичко възможно, за да го спрете. Опитайте се да отгатнете какво иска да ви каже детето. От какво наистина се нуждае – от гърда, топлина, внимание, от чиста пелена или просто от малко спокойствие?
  • Не прекалявайте с грижите. За да спрат плача, някои родители изпълняват цяла програма – носене на ръце, потупване по гръбчето, подсушаване, говорене, возене в количката, пеене, разнасяне… безкрай. Стоп! Така не само вие напълно се изтощавате, но и детето няма да може да се успокои.
  • Създавайте ритуал за успокояване, който да спазвате дори детето да не се утешава веднага. Например топла баня вечер, след това поставяне на бебето в креватчето и леко галене.
  • Въведете подреден дневен режим с време за хранене, почивка и разходки. Не се притеснявайте, че няма да успеете бързо. Отделяйте минути за игра с детето. Запомнете, че това е по-важно от разтребването на спалнята.
  • Не се оставяйте на диктата на плача през всяка минута на деня! Някои майки прекарват цял ден по нощница, защото не се осмеляват дори да вземат душ – ами ако бебето заплаче по същото време. По-добре е да му съобщите спокойно, че отивате в банята и скоро се връщате, макар то още да не разбира и да продължава да плаче.
  • Осигурявайте си помощ. Временно таткото може да поеме дежурството през нощта. Или човек, на когото имате доверие, да извежда детето на разходка. Непременно използвайте тези паузи за себе си! Само така ще си набавяте физически и душевни резерви, които ще са от полза и за бебето.
  • Постоянно си повтаряйте какво огромно постижение е да се грижите за плачещо бебе. Вашата отдаденост се приема от него дори когато продължава да плаче.
  • Ако понякога изпитвате желание да разтърсите бебето и наоколо няма никой, на когото да го поверите, поставете го в креватчето и излезте от стаята. Отдалечете се или сложете слушалки в ушите си. Послушайте пет минути музика, танцувайте или пейте, или правете нещо друго, за да се разсеете.
  • Когато не виждате “никаква светлина в тунела”, потърсете помощ от специалист.