Повечето родители се надяват детето им да е с мил и благ характер, да е добро и сговорчиво. От какво обаче зависи темпераментът на мъничето?

Някои психолози твърдят, че родителите са тези, които формират характера на детето. Според други бебето се ражда с изграден темперамент. “Дъщеря ми беше твърдоглава – като бебе отказваше да си отвори устата, когато я хранех с лъжица, когато порасна, се дърпаше, щом я слагах на гърнето, после не искаше да облече дрехите, които й предлагах. Беше малък диктатор”, разказва Елена Георгиева, майка на 3-годишната Николета. Тя установила, че никой не може да накара упоритото дете да направи нещо, което не иска.

Родена упоритост
За съжаление от лотарията на живота може да ви се падне твърдоглаво и непослушно дете. Колкото и да не ви се иска подобен сценарий, той напълно възможен и малкият непослушник може да ви тормози още от първия ден на белия свят – да плаче, да се сърди и да недоволства. Проучвания показват, че някои деца просто се раждат с по- капризен характер. Родителите са безсилни пред това. Ако и вие сте сред тях, трябва да се примирите, че един ден малчуганът ще се държи като ангелче, а на следващия ще прави живота ви ад. Ако се решите да имате второ дете, със сигурност ще забележите разликата. “Заведох сина си в Природонаучния музей и там имаше група първокласници. Независимо че те бяха по-големи от него, той отиде при тях и не се отлепи от групата им до края на обиколката, като през цялото време им досаждаше с въпроси. Беше ми много неудобно от учителката, но нямаше какво да направя”, разказва Юлия Валериева. Обикновено по-твърдоглавите деца търсят компанията на големите. Ако играят със свои връстници, те стават лидери и налагат мнението си. Важно е как да превърнете упоритостта на детето в негово положително качество, например в постоянство и силна воля.

Изслушвайте го
Ако вкъщи имате твърдоглав и упорит малчуган, животът ви със сигурност няма да е лесен. Често пъти родителите реагират прибързано, карат се и забраняват, влизат в конфронтация. Решението е в изслушването. Оставете детето да говори. Чуйте неговите аргументи. Правете компромиси.

Аз на теб, ти на мен
Споделянето на играчките също е добър възпитателен метод, който помага при упоритите и твърдоглави малчугани. Обикновено детето ви копнее да вземе количката или куклата на други деца. Обяснете му, че за да ги получи, трябва да дава и своите играчки за малко. Поставяйте граници. “Казах на сина си, че може да се пусне пръв на пързалката, ако остави Ани да се люлее първа на люлките. В противен случай тя няма да играе с него”, споделя тактиката си Зорница Драгомирова.

Пример за подражание
Обикновено твърдоглавите деца се раждат в семейства на упорити родители и поговорката “Крушата не пада по-далеч от дървото” важи с пълна сила. Помислете дали и вие не държите на всяка цена да печелите всички състезания, дали не сте крайно неотстъпчиви. Правете по-често компромиси и детето ще копира вашето поведение.

Винаги има избор
Предлагайте на упоритото дете възможност да избира между алтернативи (щом не искаш да спиш, няма проблем, но трябва да си в леглото). Така то ще остане с впечатление, че само контролира ситуацията. Нека си мисли, че прави “каквото си знае” (“Можеш да използваш колкото искаш сапун, ако измиеш ръцете си”). Разбира се, има моменти, в които трябва да приложите по-силови методи. Когато 3-годишната ви дъщеря хвърля пясък на площадката в продължение на 10 минути, вдигнете я и я отнесете у дома, независимо от протестите й.
За щастие упоритите деца превъзмогват това и се превръщат в добри лидери.

Познати проблеми, лесни решения
Ако детето започне да крещи, когато го обличате, най-добре му предложете да избере между няколко дрехи – “Сините или зелените панталонки искаш?” В случай че тази тактика не проработи, променете сценария, обличайте се в кухнята вместо в спалнята – там може да е по-забавно.
Ако детето упорито отказва да отвори уста, за да изяде пюрето, хапнете една лъжица, за да му покажете, че не е толкова страшно и че дори е вкусно. В случай че и това не помогне, просто се откажете – малчуганът няма да се предаде. Ще го нахраните, когато е гладен.
Ако детето отказва да споделя своите играчки с връстниците си, накарайте го да се почувства лидер. Кажете му да научи по-малките деца как да играят с неговите колички. Когато това не свърши работа, поставяйте срок – има още две минути да играеш, а след това другото дете ще се забавлява с количките.
Ако детето не иска да си легне, оставете го да лежи на пода в детската стая. Ако това умилостиви малкия немирник, загасете светлините и телевизора. Когато няма причина да стои буден, малчуганът със сигурност ще отиде в леглото.