Задължителните имунизации след раждането в ННО са: противохепатитна и БЦЖ ваксина. Хепатит В имунизацията при деца с рождено тегло под 2000 г обикновено се отлага до 1 месец или преди изписването. Родените с тегло под 1000 г могат да бъдат имунизирани, когато достигнат минимум 2000 г или на 2-месечна възраст. БЦЖ ваксинирането се извършва най-рано при достигане на тегло 2000 г.
Имунизационният календар при здрави, с лека степен недоносеност деца е същият, както при доносените. В останалите случаи имунизациите се провеждат на 3-месечна коригирана възраст. Противопоказания за имунизации са:
1. Фебрилно състояние.
2. Остро инфекциозно заболяване.
3. Исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични увреждания на ЦНС.
4. Недоносеност: при ИВК (интравентрикуларен кръвоизлив) имунизации след 6-месечна възраст. Деца с висок риск (родени с тегло под 1500 г) се освобождават от имунизации до навършване на 6-месечна коригирана възраст. Недоносени с клиника на
неонатален сепсис не се имунизират до 6-месечна възраст. Деца с БПД се освобождават от имунизация с ДТК до 1-годишна възраст. Тук препоръчително е прилагането на
Синагис по съответна схема.
Родителите на недоносените деца трябва да знаят още:
1. Недоносеното дете е много по-застрашено от инфекции поради по-слабите му съпротивителни сили. Да се избягва всякакъв контакт и с най-леко болни (братче, сестриче с хрема), тъй като лекото за възрастните може да се окаже фатално за недоносеното дете. Ако майката е болна от остра инфекция на ГДП, трябва да носи маска не само по време на кърмене, а непрекъснато, когато е в контакт с бебето.
2. Недоносените боледуват по-често от
рахит, отколкото доносените, въпреки профилактичните мерки. Профилактиката с витамин D започва още в родилното заведение/отделение за недоносени. Ако там не е проведена, веднага след изписването трябва да се започне да се дава Вигантол по 1 капка сутрин на гладно с лъжичка с кърма/мляко. Профилактично витамин D трябва да се дава и през есента, зимата и пролетта на втората година от живота на недоносеното дете.
3. Скоро след раждането често се развива т.нар. физиологична
анемия. Тя се дължи на липсата на желязо, което се отлага в депата на плода през последните месеци на бременността. Първа изява на тази анемия може да бъде безапетитие, а едва впоследствие да се развие бледост по кожата и лигавиците. Анемията е най-силно изразена към 3–6-ия месец. Необходимо е да се следят периодично хемоглобинът, хематокритът и при нужда да се дават железни препарати. Най-често преждевременно родените деца се нуждаят допълнително от желязо след 3-месечна възраст.
4. Витамини: преждевременно родените и болните деца се нуждаят допълнително от витамини. Мултивитаминни препарати могат да се започнат от 3–4-ата седмица от живота и да продължат да се дават до 6–12-месечна възраст.
5. Физическото развитие на недоносените е в зависимост от теглото при раждане. Деца, родени с тегло 2000–2500 г, обикновено настигат връстниците си на тегло и ръст до края на първата година от живота. При рождено тегло под 1200 г и особено под 1000 г могат да останат години наред (дори до пубертета) по-дребни на ръст и тегло.
Проследяване на преждевременно новородените деца
Личният лекар трябва да проследява растежа на преждевременно родените и високорискови деца през първата година от живота и да представя графически теглото, ръста и обиколката на главата. Употребата на диаграми позволява точна преценка на тези важни показатели на физическото развитие.
При оценяване на растежа на тези деца винаги трябва да се има предвид броят на седмиците на недоносеност. Растежът и развитието се оценяват спрямо коригираната възраст.
Коригирана възраст = постнатална възраст – брой седмици на недоносеност. За новородени в 28-ата г.с. и по-малки корекцията да продължи до 4 години, за тези в 29–30-а г.с. – до 2 години, за 32–34-а г.с. – до 1 година, а за онези над 35-а г.с. не се прави корекция на гестационната възраст.
Растеж
Здравите недоносени, които съответстват на гестационната възраст, би трябвало да растат със същата скорост както доносените деца, което означава да достигнат рожденото тегло на 2-седмична възраст и след това да нарастват, така че на термина бебето да е с тегло, близко до очакваното за доносено. При проследяване на дължината, теглото и обиколката на главата да бъдат около или малко под 50-ия персантил.
Растежът на обиколката на главата често е трудно да бъде интерпретиран при тези деца. Това отчасти се дължи на скафоцефалната форма на главата. 3–4 седмици след раждането растежът на обиколката на главата е субоптимален – около 0,2 см/седмица. Следва период на бързо нарастване с около 1 см/седмица за 1–2 месеца. След това главата расте с нормална скорост 1см/месец за първите 6 месеца и с 0,5 см/месец до края на първата година.
Опорните точки в развитието могат да се разделят на 4 групи:
1. Социални.
2. Реч и говор.
3. Моторно развитие.
4. Фина моторика.
При лека степен недоносеност и неонатален период, протекъл без усложнения, психичното развитие на първо време може да е малко забавено, но скоро децата достигат връстниците си.
При екстремна недоносеност има тенденция децата да достигнат по-ниски нива на физическо и интелектуално развитие: по-нисък IQ, намалена училищна успеваемост, дефицит на внимание, хиперактивност и др., но това не важи за всички.
Бъдете оптимисти! Повечето недоносени деца имат високо качество на живот и са по-малко склонни към рисково поведение, алкохолизъм и употреба на наркотици.
И отново ще припомня, че Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Наполеон Бонапарт и Волтер са били недоносени деца.
Д-р Таня Праматарова, неонатолог, ННО, МБАЛ „Д-р Ив. Селимински”, Сливен
