Към година и половина малкият човек наистина вече започва да се разделя с бебешките си особености. Той не е чак толкова безпомощен – ходи сам, говори с кратки изречения и иска да отстоява своето на всяка цена. От тази възраст все по-често го събират и с връстници. Вярно обаче е, че те още не умеят да общуват един с друг. Събрани заедно, две такива деца си играят всяко само за себе си
Те не могат истински да си сътрудничат. Дори се случва едното безцеремонно да бутне другото, да го събори, за да вземе неговата чашка сок или харесалата му играчка. Това е съвсем естествено поведение за възрастта им. Сега за детето са важни само неговите потребности. То още не осъзнава, че и другите имат чувства и желания, за да започне да се съобразява с тях.


И макар необходимостта от общуване и създаване на контакти да е присъща на всеки човек, тези умения не могат да се овладеят от само себе си. За целта са нужни намеса и стимули от страна на възрастните
Те трябва да подпомагат детето в тази насока – още от най-ранната му възраст. В семействата, където има повече от едно дете, това става по естествен начин. Вярно е, че ако едното е в позиция на батко или кака и особено ако има по-голяма разлика между него и братчето и сестричето, не винаги му е лесно. Защото често близките го карат да угажда или да отстъпва на по-малкото, а то пък си мисли, че това е в реда на нещата. Въпреки всичко братята и сестрите минават своята школа у дома, благодарение на което им е по-лесно да встъпват в контакти с други деца навън.

Друг вариант за стимулиране е по време на разходка детето да се събира с негови връстници в кварталната градинка, на детската площадка или пък при гостуване. И в тези случаи не винаги нещата протичат гладко, когато едно срещу друго са по-агресивно и по-плахо детенце, което не умее да оказва съпротива. В тези случаи се препоръчва “нападателят” или “грабителят” да се отстрани и да се пренасочи за известно време към игра с по-големи деца. Те обикновено действат респектиращо и ще го научат по неволя да се въздържа, ако желае да има другарчета. Често пъти се случва едно прекалено разглезено дете, свикнало у дома всичко да става според желанията му, при постъпване в ясла или в детска градина да получи своите първи уроци по социално приемливо поведение През втората и третата година от живота на малките деца процесът на психично развитие ги подтиква към общуване. Те се радват едно на друго, вече имат и своите предпочитани приятелчета. След 2 ½ –3 год. обичат да играят съвместно в увличащи ги игри, започват да си разпределят ролите в тях – едното е лекар, другото пациент, шофьор, пътник, майка, баща... Тогава можете да станете свидетели на някои интересни сцени
Ако се загледате и заслушате в разговорите на увлечените в ролевата игра деца и сред тях е вашето, лесно ще откриете като в огледало себе си – как се отнасяте към него и как го възпитавате, как се чувства то...
За съжаление много родители със закъснение осъзнават значението на умението детето им да общува с връстници. Когато започна учебната година, в своята практика се срещнах с няколко случая, при които имаше проблем от такъв характер. Това бяха първокласници. Единствени деца, прекомерно обгрижвани у дома. Оставени да се занимават сами със своите любими занимания, те рядко са влизали в контакт с връстници, без да са създали по-близки приятелски отношения с някои от тях. А същевременно с увлечение се отдават на всевъзможни “изобретения” – конструират си роботи, лека кола, искат да гледат интелектуални състезания по телевизията. И изведнъж тези деца попадат в съвсем нова среда – училището. Но там има друг ред – дисциплина, задължителни часове, всякакви съученици. Моите пациенти нямаха проблеми с овладяването на учебния материал, но имаха затруднения във взаимоотношенията с децата и с учителите. Те тежко преживяваха възникналите конфликти и с тях, и с родителите си.
Не забравяйте, че всяко дете е живо същество, а не робот! То трябва отрано да се научи да общува с връстници, а по-късно с всякакви хора. Телевизорът, компютърът, видеото – макар и да са необходими и да заемат важно място в нашия живот, не биха могли никога да заменят пълноценно и равностойно човешките контакти. Особено когато сме в трудна житейска ситуация.
Има и още един важен от съвременна гледна точка въпрос. В последно време неговото решение се обсъжда много и от родители, и от педагози, привлича се опитът на по-напреднали в тази насока страни.
Става дума за мястото на увредените деца сред техните връстници
Категорично се отстоява становището, че е изключително важно те в по-голяма степен да общуват помежду си, да се забавляват и да учат заедно. Моите лични впечатления са, че по-малките деца са по-склонни да възприемат своите връстници с проблеми. Но много важно е и родителите на т.нар. деца в норма да нямат предразсъдъци в това отношение. Повишеното ниво на общественото съзнание изисква те да възпитават по-толерантно и благосклонно отношение към всяко дете, което поради болест е различно от тяхното.