Най-трудни за родителите като че ли са уроците как да приучат детето към търпение. Оказва се, че много скоро след изписването, вече у дома, бебето се превръща в малък безмилостен тиранин. С плача и капризите си то понякога влудява всички вкъщи...

Не пренебрегвайте зова му за помощ

Новороденото не може да чака – когато е гладно, иска веднага да го накърмете или да му дадете шишето с мляко. Когато пелените му са мокри, плаче неутешимо, докато не го подсушите. Имайте предвид, че ако го оставяте да чака дори само една минута, не му давете полезен урок по търпение. Напротив, то ще стигне до твърде негативния извод – “околните са недружелюбни и не се интересуват от мен.” Ще се чувства изоставено и пренебрегнато. Затова най-добре е бързо да изпълнявате желанията на бебето. Не се притеснявайте, че ще го разглезите. Ако през първите седмици от живота му спешно се отзовавате на сигналите му за помощ, ще се убедите, че ден след ден то ще става все по-търпеливо. Така вие ще му внушавате, че трябва да ви има доверие. То ще се убеждава, че може да разчита на мама (татко, баба...), ще се чувства закриляно и постепенно ще става все по-търпеливо.


Много проучвания доказват, че новородени, които не са оставяни да плачат дълго, по-късно плачат много рядко или понякога само хленчат. Те просто са сигурни, че веднага ще им се обърне внимание и всичко ще е наред.

Думите успокояват

Ще повярвате ли, че дори неколкоседмичното бебе може да прави връзка между причина и следствие? То вече е научило, че на плача му ще се реагира веднага. Вярно е, че за него "веднага" е доста разтегливо понятие и може да трае и няколко минути (докато шишето е готово). Ако през това време обаче говорите на бебето и му обяснявате какво правите, вашият глас ще има успокояващо въздействие. Много важно е да сте спокойна и нетърпението на детето да не ви изнервя. Спокойният ви тон ще улесни очакването, защото бебето е научило, че когато плаче, познатият нежен глас го успокоява и скоро то вече няма да е гладно.


През първите шест месеца времето за чакане трудно може да се продължи повече от десет минути. Ако ги надхвърлите, рискувате детето да забрави всички уроци по възпитание към търпение, натрупани до този момент.
През първата година детето няма чувство за време. Ако успеете да отвлечете вниманието му от нещо, което непременно иска да вземе от бюфета или от масата, ще спасите вазата с цветята или порцелановата статуетка...
Когато говорите за времето, избягвайте конкретни понятия, както и думите "сега" и "скоро". Детето няма представа за какво говорите.
Ако то иска да играете с него, а готвите в кухнята, предложете му да се занимава с нещо близо до вас. Атрактивно ще подхранвате търпението му, ако навиете будилника или сложите пясъчен часовник и обясните на мачугана, че времето за игра ще дойде, като се чуе звън или като изтече пясъкът. Много важно е да спазите обещанието, дори да не сте привършили къщната работа!
На 2 ½ години постепенно детето започва да разбира значението на понятията "скоро" или "след минута". На 3 год. то употребява и понятията за време "вчера", "днес", "утре". Имайте едно наум, че не разбира точния им смисъл. Всичко, което се е случило в миналото – преди минута, половин час или седмица, за него е "вчера".

Стратегия за укротяване

До 3-годишната си възраст детето не е склонно да изчаква. Това, което вероятно ви изкарва от релси, е желанието му да е независимо. То избухва, когато възрастните непрекъснато му налагат своите правила за поведение.
Малчуганът настоява да разполага с времето си и едва тогава може да стане по-търпелив.
Предлагаме ви стратегия, която може да улесни взаимоотношенията ви с детето във фазите, изпълнени с конфликти и рев.
Предупредете детето докога може да разполага с времето си, след което ще трябва да излезе с вас. Отначало това може и да не подейства, но постепенно то ще приеме и ще оценява, че зачитате правото му на собствено време.
Оставяйте го от време на време да се занимава само. Много майки се оплакват, че детето им не се отделя и за минута от полата им, но най-често за това са виновни те. Когато бебето съсредоточено играе с пръстчетата си, не бива да му се пречи. Оставете на спокойствие и двегодишното, ако се е вглъбило в мислите си. Не се поддавайте на изкушението непрекъснато да се занимавате с детето! Това подхранва ненужното очакване, че постоянно нещо трябва да се случва.
Опитайте да сменяте ролите – поставяйте се в положението на нетърпеливото си дете и му предлагайте от време на време то да е “мама”. Отговорете си честно колко търпелива можете да сте... Търпението е добродетел, присъща на успелите. Американският психотерапевт Джон Грей много сполучливо я описва в книгата си "Децата идват от небето": "Те не захвърлят играчката си, не се отказват от желанията си само защото животът точно сега не им поднася това, което искат. Те отново се изправят и отвръщат на ударите на живота с нова енергия и с ентусиазъм."