Детето ми проговори! Безспорно всеки родител изпитва голяма радост, когато детето му изрече първата си думичка. Малките бърборковци подаряват усмивки на мама и татко, когато започнат да „ръсят” така забавните си „бисери”. Понякога в желанието си да чуят поне една думичка от устата на малчугана, родителите изпреварват събитията и тогава настъпват големите притеснения, че детето им има говорен проблем. Как се развива езиковата култура на детето през първите 3 години, има ли разлика при момченцата и при момиченцата, кои са възможните говорни нарушения, какво е необходимо да направят родителите и каква е тяхната роля в израстването на детето им? На всички тези въпроси ни отговори Олга Георгиева, езиково-говорен специалист в частен център Логос АБВ имеждународен представител и обучител на AdvancedBrainTechnologiesUSA…


През какви етапи преминава езиковото развитие на детето през първите три години?

В интернет има множество таблици, които дават ясна представа за периодите на детското езиково развитие и много родители вече са запознати с тях. Не всяко дете обаче се развива толкова последователно, както е посочено в таблиците. Ще маркирам няколко важни етапа,през които родителите е добре да бъдат внимателни и при евентуално закъснение на говора да потърсят консултация при езиково-говорен специалист.


През първата година бебето гука и повтаря срички, като по този начин репетира звуците на речта и изпробва гласа си. Повтаряйки ги многократно, то получава обратна връзка чрез слуха и тренира мозъка си да преработва езика. В този период детето „общува” с възрастните, имитира ги и изрича първите си думи. При повторения на сричките „ма-ма”, „ба-ба”, „та-та” детето постепенно ги свързва с мама, баба, татко и просто ги изрича.

8–10-и месец е периодът, в който бебето развива своя усет. През този етап родителите с удоволствие наблюдават как малките им съкровища посочват определени предмети и хора. Този етап дава на детето възможността да споделя и мисли – „Аз виждам куче и искам да споделя с теб”.


18–22-ри месец е най-важният етап от развитието на детето, т.нар. „лексикален взрив”. Той зависи от добрите имитационни умения, стабилния очен контакт, добрите слухови умения и стила на общуване на малчугана. Тук родителите трябва да са особено внимателни по две причини: митовете, че момченцата проговарят по-късно от момиченцата, и сензитивните фази на развитие. През този чувствителен период съзряват нервните връзки и се образуват нови. След като детето започне да употребява думи и те се увеличат до определено количество, то е способно да ги комбинира. На 2-годишна възраст се появяват първите изречения и постепенно речникът му се обогатява.

Има ли разлика в езиково-говорното развитие на момиченцата и на момченцата?

Езикът е една от най-ярките разлики между мъжкия и женския мозък. На жената еволюционно е отредено да учи децата на правоговор, а на мъжа – да осигурява храна на семейството. Момиченцата често проговарят по-рано от момченцата, защото имат по-голям речников запас и използват по-сложни синтактични структури. При момчетата е 2 пъти по-вероятно да възникнат проблеми в езиковата сфера или в четенето, както и 3–4 пъти е по-голяма вероятността да заекват. Момичетата са по-добри на тестовете за вербална памет, правопис и вербална непринуденост. Те произнасят 3 пъти повече думи в минута и говорят по-бързо. Разбира се, това не е общоприето правило за всички деца.

Често родители питат защо до 3–4-годишна възраст голяма част от децата все още не използват буквата „р” или поне не могат да я произнесат?

Много често трудно правим разлика между звуци и букви. Звуците, от гледна точка на физиката, са акустични вълни и имат определени честоти – херци, които децата постепенно научават и възпроизвеждат. Първи от тях са „п”, „б” и „м”, тъй като в почти всички езици използваме думите „мама” и „папа”, които на български език превеждаме като „мама” и „татко”. Честотната характеристика на звука „р” е в средния към високия звуков спектър и се усвоява късно от децата. Освен това този звук е доста сложен като движение на артикулационните органи и изисква практика. Максима е децата до 6-годишна възраст да не го произнасят правилно. Притеснително е, ако в училище детето да не го изрича или го замества с друг в писмената си реч.

Каква е причината или причините някои деца да проговарят по-рано, а други по-късно? Родителите играят ли роля в това?

Зависи какво имаме предвид под думата „проговаряне”. Говоренето при децата не е просто повторение на очакваните от нас думи. Това е изключително честа грешка, която ние родителите правим в желанието си да чуем детската продукция. Децата проговарят, за да поискат храна, внимание, информация, да споделят играта си и т.н. Малчуганите проговарят, когато имат какво да ни кажат, когато ние сме ги стимулирали и сме коментирали техните запитвания, а не когато ги караме да продуцират реч – „кажи какво казва котето/кучето”, „кажи на колко години си”, „какъв звук издава часовникът”... Ако ви помоля да кажете в момента „стол”, за вас необходимо ли е това и искате ли да повторите думата? Децата притежават изключително правилен усет, когато някой ги „изпитва” и когато иска да общува с тях, затова е добре родителите да влизат в ролята на партньори на децата си. Важното е да им показват, че ги разбират, и да им дават достъпна информация в очакван речеви модел. Някои деца се нуждаят от повече репетиции на думите и изреченията, докато други се научават много бързо.

Какви са признаците за проблеми в езиковото развитие?

На първо място проблемите в езиковото развитие се свързват със закъснение в моториката. Притеснителни са забавянията в речта, в игрите с предмети, неразбираемият говор след 3-годишна възраст и т.н. Грешно е да чакате детето само да навакса, както и да търсите оправдания от типа: „дядо му е проговорил късно” или „на съседката детето не говореше изобщо, а сега не спира” и т.н.

Добре ли е да караме детето още на 2–3-годишна възраст да учи думички на чужд език? Това помага ли по някакъв начин, или напротив?

Ако единият родител е чужденец, малчуганът по естествен път учи чужди думи и общува с майка си или татко си. В противен случай трябва да оставим децата сами да изградят системата на един език и след това да започнат изучаването на следващ. Трябва да бъдем много внимателни с ранното учене на чужд език, защото при някои деца е възможно да се провокира заекване. В тази възраст е редно децата да изучават света чрез игри, които спомагат за тяхното развитие и правилно израстване.

Какви са методите или стъпките за преодоляване на евентуални нарушения в говора?

Ако родителите имат съмнения за закъснение на говора,на първо място е необходимо да се направи консултация с логопед. Според потребностите на детето съществуват различни методи за преодоляване на езиково-говорните проблеми. При някои деца е необходимо да се въведе по-структурирана среда и да се обучават чрез конкретен метод, докато при други е важно просто да се наблюдават. В интерес на детето е родителите и специалистите да поддържат добра комуникация.

Някои родители говорят на своите бебета на „бебешки” език, т.е. произнасят думите така, че да звучат по детски. Мненията по темата са много и противоречиви. Каква е вашата гледна точка?

Децата се научават на правилен език, когато общуват с хората около тях. Разбира се, в първите години от живота им това са техните родители, които трябва да предоставят на своите мъничета възможно най-правилните думи, защото те ги имитират непрекъснато.

Можете ли да посочите конкретни действия или игри, с които родителите да помогнат за езиковото развитие на своите деца?

Най-важното е да отделяте достатъчно време за комуникация и игри с децата си. Правете го по най-спонтанния начин, без да мислите как изглежда отстрани. Преди да изберете играчки за детето си, трябва да знаете на какво искате да го научите чрез тях. Ако заложите на играчки, с които вашето дете ще се забавлява, означава, че сте на прав път и то с удоволствие ще се учи от вас. Не е нужно те да са сложни, с прекалено много звуци и цветове. Необходимо е да имат функционален характер и да са реални. От изключително значение е музиката да се въведе в най-ранна детска възраст, защото звукът „тренира” слуховите структури и спомага за добрата преработка на говорните звуци. Музиката притежава същите характеристики като езика, с изключение на семантичната. Затова всички дейности, свързани с ритъм и музика, са като „храна” за детския мозък, която отваря вратите към по-лесно изучаване на чужди езици.

Имате ли статистика или поне наблюдения колко деца идват при вас с подобни проблеми?

Работя с доста сложни и комплексни състояния на детското развитие,  каквито са аутистичният спектър и дислексията. Ако сравня периода, в който започнах работа като логопед, днес броят на децата с подобни проблеми в развитието, например затруднения в преработката на информация чрез сетивата – сензорно интегративни проблеми, е много по-голям.

Как протича една среща на дете с логопед?

Обичайната среща включва трениране на различни сфери от развитието и уменията на детето. Лично аз държа срещата с мъника да е предимно под формата на игра. Ако детето не бъде въведено във всички фази на играта и не ги овладее, не би могло да овладее и символния свят. В терапевтичните сесии с деца следваме определена структура, чрез която създаваме умения у децата да следят времето, да са организирани, да изчакват реда си за определена дейност и т.н. Тези умения са от първостепенно значение детето да се научи на самостоятелно планиране на дейностите от ежедневието си.