Едва ли има родител, който при общуването с малкото си дете да не изпада в гневни пристъпи. Някои после съжаляват и се упрекват за своята невъздържаност. Други обаче по този начин се разтоварват и за тях поведението им е не само правилно, но дори и здравословно. В такива моменти емоциите на детето остават на втори план. А


полезният ефект от “бурята” е съмнителен и неясен...
Най-често гневните реакции се изливат по типични начини.
 Родителят започва ядосано, безконтролно да говори, без да подбира изразите си. Видът му е застрашителен, лицето – намръщено. Обикновено той само е възмутен и не цели да засегне детето.

 Родителят отказва да изпълни някакво желание на малчугана, защото има свои основания за това. Когато обаче този отказ се придружава от гневна, невъздържана реакция, справедливо замислената мярка трудно постига очаквания резултат.
 Родителят решава да мълчи нарочно и да демонстрира  отчуждение спрямо провинилото се дете. Честото прилагане на този похват кара детето да си мисли: “Понякога мама (татко)ме обича, но понякога – не ме обича...”

 Родителите съвсем съзнателно искат да наранят своето дете – чрез словесна агресия или чрез физическо малтретиране. Това е най-лошият подход.
Причините, които отключват родителския гняв, обикновено се коренят в различни източници. При единият детето дава повод с някаква своя проява. В други случаи мотивите не са свързани с него. Това може да е състояние на психичен дискомфорт, преживяван от родител. Друга причина може да е, когато детето ви провокира. Онова, което може да ви изкара “извън кожата”, са някои нормални за ранното детство особености. Например поведение, характерно за малкото незряло същество, са типичната за 2–3-годишните склонност към съпротива и отстояване на своето Аз чрез неподчинение, желанието да се отнеме чужда играчка, детето да се тръшка по пода... Или прояви, за които то няма никаква вина – продължава да се напикава нощем, не може дълго да се заседява на едно място, защото двигателно е свръхактивно, не умее да се въздържа и често се закача с връстниците си... Приблизително 1 на 10 деца принадлежи към т.нар. “трудни деца”. По  силата на своите вродени темпераментови особености те реагират бурно и на най-слабите дразнители, не могат бързо и лесно да се успокояват. А дали пък вие не сте допуснали някои грешки във възпитанието –
свръхразглезване и свръхзадоволяване?!
И детето е усетило, че може да ви разиграва какво си поиска...
Когато родителят е разстроен, стресиран, отчаян и с изчерпани сили. В семейството не всичко е наред – има неразбирателство и конфликти между партньорите. Парите все не стигат. Бащата е загубил работата си, майката се чувства преуморена и изтощена, защото се грижи за болен родител. Тогава “точката на кипене” лесно се достига, задръжките отпадат. Това е т.нар. пренасочен гняв – към някого, избран за мишена. В такива ситуации безпомощното дете винаги е подръка...
Как се отразяват вашите гневни изблици върху малкия човек?
В тези моменти детето е стреснато и уплашено. Гледа ви изумено, разплаква се. Ако такива сцени често се повтарят, доверието му към вас силно ще намалее, то постепенно ще се отдалечи емоционално от вас. Другата негативна последица ще е, че малчуганът ще расте с понижено самочувствие, защото не среща спокойна, стимулираща подкрепа, а възприема реакциите ви само като критика и осъдително отношение. Той се чувства виновен, няма вяра в себе си, очаква напрегнато нови сцени. И още нещо – вие не му показвате правилен модел на поведение пред външните хора. Порастващото такова дете ще търси спасение за себе си главно чрез агресия – словесна, физическа. Избухливо и невъздържано, то няма да бъде приемано където и да е. А когато стане родител, ще се държи по същия начин със своите деца.
По-често склонни към подобни реакции са
няколко типа родители
 Тези, които лесно се възпламеняват поради характера на темперамента си.
 Тези, които са израснали в семейство, в което гневът и насилието са били често явление.
 Тези, които злоупотребяват с алкохол или се дрогират.
Какво е добре да правите?
Не бива да се упреквате, че понякога ви обхваща гневно настроение – тези емоции са присъщи на човека. Въпреки това обаче, винаги помнете, че вие носите отговорност за своите реакции. Вярно е, че съществуват концепции, които съветват негативните настроения да не се потискат, защото това може да доведе до заболяване. Пред вас обаче стои потърпевш малък човек и дори да не искате, не е възможно афективните ви изблици да не го засегнат.
Често се случва детето първо да ви провокира, като изпада в яростен пристъп. Независимо от причината, добре ще е да се научите да разпознавате предвестниците – началните признаци, и да се опитвате ги потушите навреме. Отвлечете вниманието на детето с нещо интересно за него или пък го развеселете, както можете. Ако това не ви се удаде, постарайте се да охладите афекта си. Останете външно спокойни (да, много е трудно!), не показвайте яда и уплахата си. Мерете думите си – въздържайте се да отправяте към детето обидни епитети и укори. Никак не е правилно и остава без ефект, ако предприемете наказателни мерки по време на “бурята” – и особено в пика на собствения си гняв. Изчакайте известно време, докато се овладеете и поуспокоите. В моментите, като “врите и кипите”, не се разтоварвайте чрез действия, които малкият човек по-късно обезателно ще имитира – тряскане на врата, чупене на чинии, ритане на мебели и пр. За малко напуснете конфликтната зона и се разходете насам-натам, като поемате дълбоко въздух и сами се успокоявате с подходящи изрази. Колкото и да сте разгневени, никога не изпускайте детето от погледа си! Пуснете си любима музика. Това ще подейства успокояващо и на вас, и на него. Сдобрени, прегърнете малкото същество, за да го убедите, че не преставате да го обичате, въпреки недоволството си. Ако сте решили все пак по някакъв начин да го накажете, това не бива да става преди или след сън, когато то е болно, неразположено или е преживяло физическа или психична травма. С малко по-големите деца е наложително подобни ситуации да се обсъждат, но когато те са се успокоили и ще ви изслушат внимателно.
При по-малките ще подчертая
опасността от един често прилаган метод
и като начин за развлечение и игра, и като израз на родителския гняв. Това е разтърсването и подхвърлянето на детето нагоре-надолу. Рязката промяна на налягането в тънките детски кръвоносни съдове, които оросяват мозъка и очите, може да доведе до тяхното разкъсване. И така малките деца, особено тези под една година, са силно застрашени да получат вътремозъчен кръвоизлив, както и кръвоизлив в ретината на очите.
Не забравяйте, че родителските настроения са силно заразителни. Те винаги се отразяват върху емоционалното състояние на малкото дете. Ако вие сте гневни и тъжни, и то ще е гневно и тъжно. Когато пък сте радостни и весели, това ще е празник за него!

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог