В нашето семейство си имаме традиция – сутрин, по време на закуска, всеки един от нас разказва какво е сънувал през изминалата нощ.
Споделянето на сънища се превърна в рутинна процедура. Случи се някак неусетно, заради сина ни Исаак. Той често сънуваше кошмари. Единственият начин да преодолее страха и да осъзнае, че образите, които го преследват, са плод на въображението му, беше да изрича на глас нощните си преживявания. Освен това, нима има по-забавен начин да започнем деня?
Дори Лиа, малката ни дъщеря, се включва в сутрешния ритуал. Все още не съм сигурна, че знае значението на думата „сън”, но определено я бива в съчиняването. Исаак често ни изумява с почти готов сценарий на екшън филм, а малката - с истории за понита и розови феи. Съпругът ми ни забавлява с риболовни приключения, тип – „Старецът и морето” от Хемингуей. Идва моят ред… Отново ставам кисела като лимон, сбърчвам вежди, а очите ми предричат буря. Както обикновено – нямам сън за споделяне (доста често децата, кучето или пикочният ми мехур са основателна причина да имам само дрямка). Или поне не съвсем.
Сънувах драматична сцена – в кварталния магазин. Пилешкото беше намалено. Бавно се приближавах към фризера. С периферното зрение долових, че и друг клиент дебне последните няколко парчета месо… Трябваше да действам бързо. Впрегнах всички сили, избутах конкурента настрани и се хвърлих към целта… Успях! Купих вечеря за цялото семейство - на половин цена! Преди сънувах Вин Дизел, как ми връзва маратонките, а сега - охладено месо на специална цена. Може би не бива да се учудвам. Напоследък мечтая за нова фурна, която да замени нашата от 1950г., да приключи потребителският кредит, да мога да съм физически активна поне 6 минути, без да се задъхвам.
Но този сън ме зашлеви. Официално разбрах, че съм във вихъра на майчинството. Проблемът е, че аз дори не ям месо?!
А вие? Какво сънувахте снощи и промениха ли се сънищата ви, откакто имате деца?
