Дългоочакван миг! Вашето бебе се осмелява да направи първите си стъпки. Вие не можете да ускорите началото на прохождането, но можете да подпомогнете и да поощрите детето си.

Сигналът за старт идва от мозъка
Двигателното развитие на бебето дава на родителите поводи за гордост от първите успехи: кога то ще си повдигне главата или ще се обърне, кога ще седне само, кога ще се изправи или ще направи първите си крачки...
На около шест месеца Вашето дете вече може да сяда, а след почти още толкова застава на собствените си крачета. Двигателното развитие дава възможност да се определи приблизително възрастта на малкото. Бебето, което седи, но все още не пълзи, най-вероятно е на 7 месеца. На 10 месеца то вече лази на “четири крака”, но не може да стои изправено.
Тъй като двигателната система се развива като по план, Вие можете да сте сигурна, че детето Ви ще проходи между 10-ия и най-късно до 18-ия месец. Всеки начин на придвижване в рамките на този период се смята за нормален.
На 13 месеца около 50% от бебетата вече са проходили. В това число са и невиждащите деца, които се справят също толкова успешно, колкото останалите, въпреки че им липсва примерът на околните.
Моторното развитие може да се раздели на периоди, но за всяко малко човече то е индивидуално. Ето защо някои деца се научават да хващат на 2 месеца, а други – на 7, на 5 месеца някои вече седят, а други – едва на 9.

Защо са различни?
При новороденото мозъчните центрове, които отговарят за координацията на движенията, все още са недоразвити. Напълно функционира само главният мозък, който ръководи жизненоважни процеси като дишането и гълтането. В него именно е закодиран рефлексът за ходене – когато бебето усети съпротивление под крачетата си, то инстинктивно започва да прави крачки. Но преди умишлено да посегне към нещо или да се изправи, мозъкът му трябва да се научи да изпраща точни импулси към мускулите. Връзката между нервните клетки в мозъка и тялото е сложен процес и се формира и стабилизира постепенно. Областите в мозъка, които провеждат двигателните импулси, се пробуждат постепенно.
Темпото на развитие на нервната система отчасти се определя генетично. Ако родителите са проходили по-късно, не може да очакват детето им да проходи на 9 месеца. Свикнете с мисълта, че не можете да повлияете на Вашето бебе, като всеки ден го изправяте на крака или го държите с часове в проходилката. Тези упражнения могат дори да му навредят. Едва когато мозъкът вече е готов да координира мускулите, той дава сигнала за първата стъпка. При тези начални опити не е важна бързината, а качеството.

Как да помогнете

  • Вашето дете ще се научи по-лесно да ходи, ако често го подкрепят внимателните ръце на мама и на татко.
  • Леките масажи и упражнения за раздвижване ускоряват свързването на нервните клетки и заздравяват мускулите.
  • Вземете бебето в прегръдките си и подскачайте заедно или го люшкайте – това ще стимулира неговото чувство за равновесие.
  • Вашето дете се нуждае от обширно пространство за игра и тренировки. Оставяйте го колкото може по-често голо – то трябва да се движи напълно свободно. Ще се учудите колко добре ще повлияе това на развитието му.
  • Не оставяйте детето прекалено дълго в кошчето или в креватчето, тъй като те ограничават естествените му пориви за движение. Докато е будно, го поставяйте да лежи по корем. То ще се изправи по-лесно от тази поза. Освен това детето ще е принудено често да повдига главата си и да се опира на ръце, за да проучи какво става около него. Това ще укрепи гърба и цялото му тяло. Децата, които лежат по корем, започват да седят и лазят по-рано от връстниците си.
  • Не превръщайте очакването на първата стъпка в изнервено състезание с времето. За развитието на интелигентността на едно бебе няма особено значение кога е проходило. До 2–3-годишна възраст различията в моториката изчезват.
  • Бъдете внимателна с нетърпеливото бебе. То изпитва удоволствие от свободата да стои изправено на крака и дори му се иска да се затича, но бързо загубва равновесие. В тази начална фаза можете да го подпомогнете, като го поставите между краката си и го хванете отзад за ръчичките. След няколко крачки го пуснете само. Детето се упражнява с голям ентусиазъм, но когато бърза, ще разбере, че по-добре е да се върне към изпитаното безопасно пълзене.

    Успях!
    Един ден начинаещият бързоходец се изправя съвсем самостоятелно. Повечето деца следват познатия път на развитие: отначало на четири, а след това и на два крака. Някои прескачат периода на пълзенето и се придвижват по свой собствен начин. Ако подът в дома Ви не е хлъзгав и студен, оставете Вашето бебе да се разхожда босо.
    Когато нервната система е достатъчно добре развита, мозъкът предава своя сигнал за прохождане. Без паника! Всяко дете усеща само кога е готово да тръгне без чужда помощ. Дотогава най-често то се придвижва странично, като се подпира в мебелите или в стената. Някои бебета стъпват само на пръсти, а при много се забелязва изкривяване на краката навътре. Не се тревожете излишно! Всичко ще се оправи най-късно до втората година.