Преди да научите малчугана да споделя вещите си, първо трябва да му разрешите да ги задържа за себе си. Ирена Райчева, майка на двама пораснали синове, социолог, споделя мисли за възпитанието на децата.

Природен егоизъм

В детската градина, когато някое дете иска да задържи играчка за себе си, често се чува, че това не е разрешено, тъй като и другите деца искат да играят със същата играчка. Това може да е справедливо, но аз никога не съм приемала този двоен аршин и предявяването на по-високи изисквания към децата, отколкото към възрастните. На големите е позволено да си пробиват път с лакти, докато на малчугана, извоюващ желаното шоколадово яйце с рев, се гледа с неодобрение от околните и той е характеризиран с разни не особено приятни определения.

Всъщност малките деца не биха могли да постъпват по друг начин. Техният егоизъм е заложен от природата. Те се намират във фаза на развитието, наречена егоцентризъм – за детето всичко се върти около него самото. То не прави разлика между собственото „Аз” и света. Потребността точно в даден момент да извоюва лакомството или играчката е толкова важна в неговия вътрешен свят, че няма място за нищо друго. Това, което детето иска, чувства, вижда в този момент, е център на вселената. То не прави разлика между своите емоции и емоциите на другите. Че мама иска да си тръгне от детската площадка, докато синчето има още „работа“ там, му е напълно необяснимо. Мама и то – това всъщност е едно и също!

Има и друго – две- и тригодишните откриват понятието за собственост и това ги превръща в напористи материалисти.

За родителите настъпва труден период – кой би искал отрочето му да заграби всички играчки наоколо и да не ги пуска? Но родителите няма какво да направят, те трябва да се примирят, че любимата думичка сега е „Мое!”. И това е правилно, което всъщност е парадоксът на развитието – за да се научат децата да споделят вещите си, първо трябва да могат да задържат багерчето или плюшеното слонче за себе си. Те се нуждаят от познанието, че има неща, които им принадлежат и които не са длъжни да дават на другите, ако не искат. Когато не е принуждавано да споделя вещите си, детето разбира, че щом не е длъжно да го прави, и другите не са задължени. Така се създава респект към личната собственост – нещо, което апашите вероятно не са научили в детството си.

Доказано

Великодушието, споделянето на собствените неща е не само процес на научаване. То е свързано с развитието на определена зона в кората на мозъка. Учени са изследвали поведението по отношение на собствеността при деца в училищна възраст и са установили, че и по-малките осъзнават, когато се постъпва несправедливо, но им е трудно да се възползват от това познание. За да разберат защо с напредване на възрастта това им се удава все по-добре, учените измерват мозъчната активност и регистрират, че колкото децата са по-големи, толкова по-активна става отговорната зона.

Недостатъчно добре развитата зона в мозъчната кора не означава родителите да остават пасивни при прояви на егоизъм. В конкретните случаи те би трябвало да насочват детето как да постъпва коректно, с което същевременно ще доставят необходимата храна за детските нервни клетки.