За дневника помогна мама Нина Иванова

Времето лети неусетно и първият месец на Анджи се изтърколи. Малката принцеса вече има установен режим и всяка сутрин след кърмене заспива сладко и не се събужда до следващото хранене. Така и аз мога да си почина и да поспя. За щастие тя вече не се буди нощем, но пък категорично отказва да спи в креватчето си. Предпочита кошчето за кола, защото то много прилича на люлка. В него Анджи заспива бързо. Започнах да я завивам в одеяло, за да се чувства уютно и удобно. Голяма е хитруша. Разбрах, че 


в креватчето се чувстваше сама и уплашена
затова предпочита столчето, завита добре и от двете страни, все едно ръцете на мама я прегръщат. Много внимавах да не падне биберонът залъгалка и затова го подпирах с крайчето на одеялото. 

В края на втория месец заведохме Анджи на профилактичен преглед при ортопед по препоръка на педиатърката. Попитахме го дали е вредно, че малката госпожица спи в столчето за кола. Той ни посъветва да поставим възглавница или олекотена завивка отдолу, за да може тя да спи на равно. Послушах напътствията му и поставих сгъната завивка. Със съпруга ми решихме, че ще оставим Анджи да спи така най-много още няколко седмици и след това ще я преместим в креватчето.
И през втория месец
продължих успешно да кърмя
моето малко момиченце. Нямах проблеми с разранени зърна. Кърменето беше удоволствие и за мен, и за моето бебе. Скоро обаче се появиха коликите. Анджи плачеше и нищо не помагаше, освен да я гушкам. Нощите бяха кошмарни. Трябваше да запазвам самообладание и да я успокоявам. Това е период, в който бебето само трябва да се пребори, но никоя майка не може да гледа безразлично как детето й страда. За щастие болките продължиха само две седмици.

На 40-ия ден след раждането цялото семейство отидохме на църква,
свещеникът благослови Анджи
и ни прочете молитва
У дома направихме погача и поканихме гости. Бях толкова щастлива. Малката ми принцеса се чувстваше добре в компанията на много хора. Спазихме всички ритуали и обичаи. На трапезата имаше много сладки и мед, за да е сладък животът на моето бонбонче. Бях купила и пинаколада, за да има и сладък алкохол. Две от гостенките разчупиха погачата, докато я държаха над главата ми. Отделихме парче за малката госпожица, въпреки че тя още не можеше да го опита. Гостите сложиха пари върху кърпа, която беше върху погачата и после я завързахме. Внимавахме да не е много стегната, та като порасне Анджи, да не е стисната. Възелът не трябваше и да е прекалено хлабав – за да не пилее парите. Кърпата с парите и парчето от погачата сложих нависоко. Гостите донесоха и много подаръци, въпреки че Анджи е малка, за да им се радва. Всички си тръгнаха преди залез, както повелява традицията.
Първата ни разходка
беше много вълнуваща. Момиченцето ми лежеше в количката и гледаше любопитно. Навън беше студено, затова излязахме добре облечени. Разходките и слънчевите бани са много полезни за децата. За щастие Анджи е здраво бебе. По препоръка на педиатърката преди всяко хранене й капвам в нослето физиологичен разтвор за профилактика. Малката принцеса не харесва тази процедура и затова го правя след разходка и преди вечерното кърмене.
Анджи вече е голямо момиче и всяка вечер след къпане правим гимнастика. Тя видимо се забавлява. Упражненията са леки и приятни. Забелязвам, че
започна да държи главата си изправена
Неусетно Анджи навърши два месеца и стана време за второто ни посещение в детската консултация. Малкото ми момиче е наддало 1 килограм и е пораснало с 3 см. Трябваше да й поставят и следващата ваксина. Лекарката ми каза, че е естествено бебето да плаче и че някой трябва здраво да го държи. Съпругът ми се зае с тази нелека задача. Нашата сладурана обаче изненада всички – вместо да рони сълзи, гледаше с интерес какво се случва с нея. Такава е смелата ни принцеса, от нищо не се плаши.