Българите си имаме национални гордости, с които несъмнено превъзхождаме западноевропейците. В списъка, наред със запазената марка на доматите, киселото мляко и ракията... е и отпускът по майчинство, който е от най-дългите в Европейския съюз.


Под натиска обаче на кризата в семейния бюджет (особено ако жената няма платени осигуровки за последната година преди раждането) много майки

са
принудени да се върнат към професията си
преди изтичането на отпуска по майчинство. Когато няма баба, готова да поеме грижите за бебето, а бавачката иска заплата, превишаваща дохода на единия от съпрузите, младите родители се озовават в безизходица. Вече е факт нова наредба, която регламентира формирането в детските ясли на кърмачески групи за деца над 3-месечна възраст. Служители в столични ясли и общински ръководители обаче възприемат подобно решение като
напълно несъобразено с действителността
По този повод Росица Владимирова, директор на едно от най-добрите детски заведения в София – 21-ва детска ясла „Бонбон”, казва: „За да се открият кърмачески групи, трябва да се извърви дълъг път. Първо да се формират експериментални групи, да се проведат курсове за повишаване на квалификацията на персонала. Приемането на бебета под 10-месечна възраст изисква в яслата да има квалифицирани служители, подходящо обзавеждане (специални манежи, стерилизатори) и пр. Задължително е да се назначи и педиатър. Засега обаче нищо не е променено – нито материалната база е подобрена, нито щатът на служителите е увеличен.”

Налице е парадоксът, че родителите, които искат да се възползват от новата възможност, дадена им официално от държавните институции, не могат да го сторят.
По този повод д-р Нели Нешева, началник на Дирекция „Здравеопазване” към Столичната община, допълва: „Възможностите за разкриване на кърмачески групи при съществуващия сграден фонд на детските ясли са ограничени. Ако се появят желания да вземаме деца под 10-месечна възраст, това ще ни постави пред дилемата да трансформираме съществуващи яслени групи за 16 деца в кърмачески за 8 деца.” Разбира се, подобен подход не е ефективен, още повече, че той противопоставя едни родители на други.
Не по-малко сериозен проблем обаче е и заплащането на тези, които ще полагат грижи за кърмачетата. Детските ясли се финансират от общинския бюджет и д-р Нешева уточнява: „За отглеждането на 8 бебета в кърмаческа група държавата е определила средна заплата от 268.56 лв.” Фактът, че този толкова отговорен труд се оценява толкова ниско, може да разколебае и най-призваните.
Как се отразява на бебето
в кърмаческа възраст постъпването му в ясла?
През призмата на дългогодишния си опит Росица Владимирова е категорична: „Разбирам, че динамичният живот принуждава много майки да бързат да се върнат по-рано към професията си. Но жената с около тримесечно бебе все още привиква с новата си роля и се учи да бъде майка. С всеки ден връзката между нея и бебето се развива и обогатява. Затова смятам, че ако майката не е целодневно до детето си поне до 10-месечната му възраст, има риск силната връзка между нея и него да бъде накърнена.” „В тази възраст децата се наричат кърмачета, защото получават най-ценната храна – майчиното мляко, а това е и периодът на най-близки взаимоотношения между майката и бебето”, допълва д-р Нешева. Ето защо практиката, прилагана в много европейски страни, да се приемат бебета след 3-месечна възраст на ясла, не е особено препоръчителна според повечето специалисти. Дали е по-приемливо първото „училище” да започне след 10-месечна възраст?
Достатъчно „зряло” ли е детето на около една година, за да тръгне на детска ясла?
В яслата за първи път детето се оказва без мама и татко (или други най-близки хора от семейството) задълго. Експертите изтъкват, че
адаптацията към новата среда не става изведнъж
а изисква време и търпение от страна и на родителите. Поставено в чужда обстановка, обградено от непознати, детето се стресира и разстройва. Колко време ще продължи „фазата на приспособяването”, е индивидуален въпрос. Все пак педагози посочват приблизителен период от две до три седмици, докато малчуганът свикне с новата среда.
„Когато детето постъпва в детска ясла, много важно е родителите да са спокойни и да не му внушават излишна паника, защото то се „заразява” от родителските страхове”, казва Росица Владимирова. Тя е убедена, че яслата, като място за най-ранна социализация,
въздейства положително върху малкото дете
В нея то овладява полезни навици, учи се на ред, да общува с връстниците си, става по-самостоятелно и т.н. Според Росица Владимирова едва две от сто деца не успяват да се приспособят в средата на яслата и родителите се отказват от тази алтернатива.
„Всеки ден се стараем да защитаваме доверието, което ни гласуват родителите. Тези, които работят при нас, въпреки слабата финансова мотивация, наистина са се посветили на професията си от обич към децата. Който не иска да допринася за спокойствието на родителите и на децата, няма място в нашата ясла. Обикновено такива хора бързо напускат”, обяснява Росица Владимирова.
Обичайно най-голямата тревога на майките, свързана с яслата, е
честото боледуване на детето
„Действително това е факт, но искам да уверя майките, че ако детето прескочи детската ясла или детската градина, то не добива нужната устойчивост и започва често да боледува в училищния период”, казва директорката.
Разбира се, проблемите не са малко.
Например за деца с хранителни алергии посещаването на държавната детска градина е проблематично. В повечето детски заведения няма диетолози и не може да се осигури специално меню. И тъй като внасянето на храна отвън не е желателно, на детето с алергия към кравето мляко например му е почти невъзможно да посещава детска ясла, където обичайно в менюто има много млечни продукти.
Въпреки многото нерешени проблеми, според Росица Владимирова
държавните детски ясли не отстъпват на частните „Уважавам колегите от частните ясли, защото те са пионери в тази нова сфера за България. Но в повечето от тези ясли педагогическият подход не се различава по нищо от подхода в държавните ясли. За мен най-голямата ни реклама е, когато майките записват при нас и второто си дете”, признава директорката. „Родителите могат да са спокойни, защото в нашата ясла контролът във всичко е много строг. Почти през цялата седмица се правят дежурни проверки от РИОКОЗ”, убеждава тя.

Сандра Керелезова