7 март 2014 г.

Вижте какво сподели за читателите на „9 месеца” Наталия Кобилкина

Наталия, какво си спомняш от детството си?

Имах много свободно детство. Сега е модерна школата на Мария Монтесори, която ни учи да поощряваме децата да се държат свободно, но и да имат отговорности още от малки. Моята майка не е имала тези познания, но когато правя анализ, разбирам, че сме възпитавани точно по този начин. Всички вкъщи имахме определени отговорности. Три деца сме. Имам две сестри. Майка ми се занимаваше с йога и ни позволяваше да ходим боси. До нас имаше гора, където практикувахме йога. Детството ми е свързано с много свобода и здравословен начин на живот. Когато се сещам за ранните си години, винаги свързвам спомените си с череши, малини, йога… Затова ми беше много трудно да свикна да нося обувки на високи токове. Много съм свободолюбива. Ако имам възможност, бих изкарала цялото лято без обувки. Когато съм на море, често ходя боса.



Свързваш детството си с близост и топли отношения?

Майка ми е много силна и умна жена. Не е лесно да имаш три деца и да трябва да работиш. Нямала е подкрепата на баби и дядовци. Тя беше сама с баща ми. Възхищавам ù се. В днешно време животът е по-облекчен. Децата посещават детски градини, а многобройни електроуреди улеснят ежедневието ни. Когато бях малка, нямаше удобствата, с които разполагаме днес. Щастлива съм да се сетя, че в събота винаги имаше палачинки. Спомням си как бяхме като гладните птички. Трите сестри сядахме на масата и когато някоя палачинка станеше готова, веднага я изяждахме. Почивните дни бяха прекрасни. Зимата ходехме да се пързаляме с шейни на близкото езеро. Тогава нямаше компютри и социални мрежи, но бяхме щастливи заедно. Играехме навън, правехме колиби, палехме огньове.


Имаше ли любима играчка?

Интересното беше, че сами изработвахме играчките си. Често нещата, които не сме получили като малки, на един по-късен етап си подаряваме сами. Наскоро си купих много красива кукла. Стои ми в спалнята и много ме радва.

Куклите не създават ли модели, които след това ни пречат да се приемем с нормалните човешки недостатъци?


Куклите бяха много различни. Например бяха без гърди. Нямаха нищо общо със сега. Първият бюст се появи в американската култура при куклите „Барби”. Проблемът на нашето време е, че все се стремим към съвършенство, а човекът не е перфектен. Ние сме просто хора. Перфектният стандарт е недостижим и това ни кара да се разочароваме от себе си. Чувстваме се некомфортно.

Как да избегнем този перфекционизъм?

Много е важно родителите винаги да подкрепят детето си. Каквото и да направи, не критикувайте личността му. Много е важно бащите да правят много комплименти на дъщерите си. Причината за това е, че женското самочувствие зависи от представата за нейната визия. Ако тя не се чувства красива, ще има комплекс през целия си живот, независимо колко „корекции” ще направи. Затова таткото трябва много да внимава и да повтаря на дъщеря си колко е красива, чаровна и привлекателна. Така жената се чувства красива и няма нужда да се доказва. Ако една дама не е получила потвърждение за привлекателността си още от дете, след това ще търси това внимание от партньорите си, но това никога няма да е достатъчно.

Ако детето е момче?

Хубаво е бащата да бъде за него пример за мъжествеността. Когато обещае нещо, трябва да го спазва винаги, да отстоява на думата си. Момчетата правят същото, каквото са видели от бащите си. Те копират този модел на поведение. Затова няма смисъл да казваме на децата си да ядат зеленчуци, а самите ние да им даваме пример за обратното, като избягваме тази храна. Двойният стандарт не е възпитателен. Ако искате децата ви да консумират някакви храни, покажете им, че и вие ги предпочитате.

А майката как трябва да се отнася към сина си и съответно към дъщеря си?

Всяка майка е различна. Някои родители имат авторитарен модел на поведение. При други семейства майката е като приятелка на дъщеря си. Обикновено това се случва, когато разликата им е малка, ако е раждала рано. Тогава двете са по-близки и обсъждат интимни проблеми и гаджета. Важно е всяка майка да подкрепя и да хвали детето си, каквото и да предприема. Малките трябва да знаят, че са обичани заради това, което са, а не заради това, което правят.

Имаш ли хоби?

Харесвам да пиша текстове на песни, стихове. Най-много обичам да ходя на море или планина. Там запалваме огън и пеем песни, докато свиря на китарата. Мога да пея цялата нощ, това са най-щастливите ми мигове. Тогава можеш да си себе си - без гримове, с маратонки. Когато се запознахме със съпруга ми, бях вегетарианка.  Тогава готвех по две манджи, защото той не можеше без месо. След 10 години брак съпругът ми стана суровоядец - яде зеленчуци и ядки, а аз обърнах хранителния си режим. Интересно е как в живота нищо не е статично и всичко се обръща.

В кой момент откри, че се вълнуваш от човешките отношения?

Страшно много обичам да чета. От малка се интересувам от взаимоотношенията. Исках да разбера какво искат мъжете и тайните на флирта. Някои хора събират рецепти за храна, а аз събирах рецепти как да прелъстяваш мъжете. Към двадесетата си година опитвах различни похвати, за да правя впечатление на мъжете. Проверявах до колко теорията работи. Оказа се, че не всичко е приложимо. След това започнах да давам съвети на приятелки. Всъщност всеки мъж иска да се ожени. Въпросът е да попаднеш на „Единствената”.

Разговора проведе Марин Иванов