Виковете и плачът са типичните гласови сигнали, които малките деца отправят към възрастните. Сред тях най-важна си остава мама. Още преди да е овладяло речта, с помощта на тези вродени методи за сигнализация бебето съобщава на околните за своите нужди.

Причините
Многообразни са причините, които провокират плач у детето. Когато се роди и поеме първия си дъх, новороденото изплаква. Плачът като гласова проява се осъществява във фазата на издишването. А изхлипванията стават по време на краткотрайно вдишване на въздух.


Кърмачето плаче по различен начин. В едни случаи продължително и все по-настойчиво, друг път постепенно, все по-слабо и затихващо. Когато го измъчват силни болки, плаче дълго, пронизително, тревожно. Много тежко болните бебета издават само стенещи, жалостиви звуци.
Интензивната емоционална възбуда при плач често се придружава от зачервяване на лицето, ушите, дори окосмената част на главата. Лицевата мимика е много изразителна – набръчкано челце, отпуснати ъгли на устата... Някои малки деца, изпаднали в яростно състояние, започват да се тръшкат на пода, тропат с ръце и крака. В такъв момент до тяхното съзнание не достига онова, което им говорят – думите на възрастните ги разгневяват още повече. Често през ранното детство се наблюдава т.нар. “захласване” – при силен плач детето спира да диша и посинява. Макар и да изглеждат твърде драматично, тези пристъпи са краткотрайни (за около 1–2 минути) и след време вече не се появяват.

Новороденото плаче без сълзи – те се появяват по-късно. Освен при телесен дискомфорт и болки, сълзи протичат и при дразнене в окото (попаднало чуждо тяло, ярка светлина).
Дори и след като е отстранена причината, която е провокирала викове и плач при детето, емоционалната възбуда се задържа още дълго след това.
Поводите, поради които едно малко дете заплаква, са най-различни. Те могат обаче да се отнесат към три основни състояния.
На първото място са физиологичните дискомфортни състояния. С други думи, зад тях не се крие болестна причина.

  • Бебето е гладно или жадно.
  • То изпитва студ или пък му е прекалено топло.
  • Ако не са почистени, отделената урина и изпражнения го дразнят неприятно.
    Към физиологичните причини са и коликите. Това са типични пристъпи на коремни болки при кърмачетата през първите месеци от живота им. Те се дължат на още незрелите функции на храносмилателната и на централната нервна система. Образувалите се газове и погълнатият въздух разпъват червата на бебето и му създават болезнени усещания. Освен все още недостатъчно активните ензими, които участват в преработването на храната, често се добавя и грешен подход – на бебето се дава или по-голямо количество храна, или пък храна, която е неподходяща за неговата възраст. Възможно е и то да има алергия към кравето мляко.
    През второто полугодие на първата година (след 6–9-ия месец) започва никненето на зъбите. То се съпровожда със зачервяване и раздразване на венците. Някои по-чувствителни бебета изпитват по-силен дискомфорт – стават неспокойни и плачливи.

    Друга значителна група причини, поради които детето сигнализира на възрастните дискомфорта си, са някои болестни състояния. Няма правило, според което те могат да се подредят. Важното е да се имат предвид.
    Устна кухина – афти, ранички, попарвания с горещи течности, изгаряне от отрови, болки в гърлото (ангина).
    Уши – възпаление на средното ухо (често то е съчетано с хрема). Болката се успокоява, ако е настъпил пробив на тъпанчето от насъбралата се гной. Чуждо тяло и наранявания от него или цирей в ушния канал. При неумел опит ухото да се почисти може да се получи нараняване с кръвотечение.
    Очи – детето се е наранило с остър предмет (вилица, ножица, част от играчка), нещо отвън (може и някаква разяждаща течност) е попаднало в окото. Колко важно е родителите да внимават и да вземат предпазни мерки!
    Кожа – всякакви болезнени промени по нея, причинени от нараняване, ужилване, ухапване, травми. През кърмаческата възраст при деца със съответна предразположеност се получават болезнени зачервявания – “подсичане” (т.нар. интертриго) по седалището и на други места, където има кожни гънки (шия, лакътни и коленни ямки). За това допринася и лошата хигиена.
    Крайници – счупвания и други травми се съпровождат не само от болки и видими промени, но прави впечатление, че детето се старае да щади засегнатия крайник.
    Коремни органи – болестните състояния в тях причиняват болезнени усещания у детето и то реагира с плач. Често при запек формиралите се твърди фекалии разраняват кожата около ануса и изхождането е мъчително. Болки предизвикват още хернията, която е излязла, чревната непроходимост, раздразването на червата от различен произход, съпровождано от разстройство, възпалението на пикочния мехур...
    Добре е да знаете, че понякога малките деца реагират с коремни болки, когато има болестен процес в друг орган – ангина, отит, пневмония.

    Никак не са малко поводите, когато детските сълзи са причинени от психично, а не само от физическо страдание. Единствено чрез плач бебето може да покаже, че има нужда от внимание и майчино присъствие. През ранната възраст така по-лесно се изразяват страх, протест заради неизпълено желание, чувство на ревност, мъка от изоставяне или пренебрегване – в сравнение с ползването на думите, което още не е съвършено.
    Как детето ще изразява чрез плача си своите нужди и състояния, зависи от индивидуалните му темпераментни особености. Има деца с нисък праг на възбуда – те реагират на най-малкия дразнител, който им причинява неприятно усещане. Някои бебета са “по-гласовити” – реват силно и настойчиво. И обратното – тихите, привидно безпроблемните деца плачат не много силно. Така че и това трябва да имате предвид – не винаги тежестта на проблема и болката съответстват на външния израз и реакция. Все пак майките рано се научават да разпознават какво се крие зад определен тип плач на детето им.

    Грешният подход
    Разпространено е едно мнение: “Оставяйте детето да плаче – така ще се развият белите му дробове...” Това указание не е научно издържано.

  • Плачът много често е сигнал за болка, чрез който детето призовава за помощ. Това е единственото сигнално средство на кърмачето, когато то още не може да говори. И при този сигнал обаче никак не е лесно да се изясни къде е започнал болестен процес.
  • По време на плач и силна емоционална възбуда се променят и дишането, и сърдечната дейност на бебето и този ефект трае дори след като е откликнато на нуждите му.
  • Според проф. Райнхард – детски пулмолог, продължително и често плачещите деца могат да получат възелчета на гласните връзки.

    Какво да правите
    Преди всичко опитвайте да успокоявате плачещото бебе с гальовни думи и като отвличате вниманието му чрез играчки, като му давате да пие вода или нещо да яде. При колики бебетата се успокояват от вземането на ръце, масаж на коремчето, подходящ чай. Ако чрез тези средства не се получи ефект и детето продължава да плаче по необичайно тревожен начин, огледайте го. Съблечете го и се постарайте да се ориентирате къде може да е източникът на болката – виждат ли се някакви промени, щади ли то някоя част от тялото си.
    Не се препоръчва на всякаква цена да давате болкоуспокояващи средства, защото така може да се забави своевременното оказване на помощ.
    Лекарят трябва компетентно да изясни дали в основата на безпокойството и плача е болестен проблем.
    От много голямо значение е умението на родителя да запази самообладание, да не издава своята тревога за състоянието на детето. Знаете, че контактите с медицински персонал, изследванията, прегледите, манипулациите в клиники и в болници предизвикват силно безпокойство у болното дете. По-малкото дете се чувства сигурно и в безопасност от физическата близост с родителя. За по-голямото е важно да не го лъжат за това, което му предстои, но да го убедят, че не бива да се страхува, защото мама (татко, баба...) ще е до него. В тази ситуация няма да е невъзпитателно, ако обещаете подарък на малчугана, след като той издържи някоя неприятна процедура.

    Имайте едно наум, че много дечица се изхитряват чрез плача си да спечелят нещо желано, защото вече са постигали това, когато са били болни. За наблюдателните родители не е трудно да отгатнат дали има такава манипулация. Придържайте се към тактика, чрез която да не окуражавате малкия хитрец да го прави. Децата добре усещат кога “номерата” им могат да минат и кога – не...