Сънят е една от най-важните жизнени потребности на човека. Добрият и достатъчен сън играе съществена роля в цялостното развитие на малкото дете. През първите 2 години то прекарва около 10 000 часа в сън, а за бодърстване остават средно 7500 часа.
Доказано е, че само привидно сънят изглежда пасивно състояние. Всъщност точно през това време протичат активно много процеси в детския организъм. Например произвежда се хормонът на растежа. “Спи, за да пораснеш!” – така открай време бабите поощряват своите внучета. Трябва обаче да уточним: този хормон се излъчва основно през фазата на дълбокия сън – преди полунощ. А това означава детето да си ляга навреме!
През детството се наблюдават различни нарушения на съня Всеки възрастов етап има своите характерни проблеми. При кърмачетата те се дължат обикновено на физическия дискомфорт – колики, неподходящо количество и качество храна, пробив на зъби, заболяване, както и на незрялата още централна нервна система, поради което бебето лесно се превъзбужда и изтощава.
От данни на родителите и от лекарски наблюдения е установено, че от края на първата до края на втората година се увеличава процентът на децата, които заспиват трудно, като при 3-годишните това се случва почти на всяко второ дете.
Животът на проходилия вече малък човек коренно се променя и става много по-различен от живота на кърмачето. Детето започва усилено да изучава света около себе си, натрупва огромно количество впечатления, но всичко за него е ново и често това го плаши, то не може да си го обясни и само да отсее страшното от безопасното
Това голямо разнообразие от стимули е важна причина, която води до проблеми със заспиването при много малки деца, както и до честите им събуждания поради кошмари (те се увеличават след 3-годишна възраст). Въпреки горещото желание и настояванията на близките детето остава дълго време будно. Налага се да му четат или разказват приказки, да му пеят, да го носят на ръце. По-големите деца даже изработват своя “тактика” – те уверяват, че отново са гладни, трябва да отидат до тоалетната, да видят дали кучето е заспало и т.н.
Цялата процедура отнема всяка вечер половин, дори един час. Родителите се вбесяват – те смятат, че любимото детенце умишлено ги разиграва и тормози. От психологична гледна точка две са главните причини за това “изтезание” Първата: малкото дете е претоварено с информация и впечатления. То е видяло и чуло какви ли не страховити неща през деня, превъзбудено е и съвсем естествено е, че не може да заспи. Да отбележим и големия “неоценим принос” на телевизията в тази насока! В детската душа се загнездват трайни страхове от приказни и виртуални чудовища.
Обикновено това са герои, които в реалността детето не е срещало, но в тъмнината техните образи го завладяват – нещо има под кревата, някой стои до прозореца или се крие в гардероба, а може би и в канала на тоалетната…
За засилване на напрежението и страховете в детската душа допринасят присмехът на възрастните, техните упреци и особено заплахите за наказания за лошо поведение С тази цел обезателно се търси помощ от популярни “сътрудници” – баба Яга, Торбалан, полицията, често в ролята на плашило е призован и Чичо Доктор. Има и друга важна и много срещана причина за трудното заспиване. Дори и да не го е страх, детето отлага този момент, за да осигури поне още малко присъствието на родителя до себе си – защото той му е липсвал през целия ден. Всъщност няма нищо чудно, че майката и бащата, погълнати от работата, вечер се завръщат напрегнати и уморени. Освен това у дома ги очакват още куп неща, които трябва да бъдат свършени. И те се стремят по-бързо да поставят в леглото малкия “досадник”. Но в неговите представи намеренията им изглеждат иначе. Детето си мисли, а не винаги може да им го каже: “Вие бързате да се отървете от мен да ме вкарате в леглото, защото аз ви преча и може би не ме обичате…” Някои деца се примиряват, че родителите не им оказват достатъчно емоционално внимание преди сън, не им вдъхват чувство за безопасност. Тогава те прибягват към свои начини да се успокоят чрез изпитаните средства – шишето с мляко или с вода, смученето на пръст, гушкането на мека играчка.
Най-важният принцип, който трябва да следвате, за да предотвратите проблеми със съня при малкото дете, е да вземете мерки още от втората половина на деня. С наближаването на вечерта задължително му осигурете спокойна атмосфера.
Избягвайте ситуации, които ще провокират у него емоционална превъзбуда или страхове. Не го оставяйте пред телевизора, не го правете свидетел на домашни разправии. Преди сън не му предлагайте кока-кола или шоколад.
Спазвайте стриктно часовете за лягане. Внушете на детето, че леглото е само за спане. Този рефлекс няма да се създаде, ако го превърнете в място за игри или принудително наказание. В случай че отсъствате от дома по цял ден и детето остро преживява Вашата липса, дължите му някаква компенсация поне преди сън. Вместо да налагате насилствено да заспи, поговорете му успокоително, останете известно време около него – дори и да си четете книга. Така ще убедите своето дете, че го обичате и Ви е приятно да сте заедно. Ако малкото човече се е нагледало и наслушало на всякакви чудовища и страшни герои и иска да говори за своите страхове, не го пресичайте с насмешка или с укор, че такива неща не съществуват. Нали ги виждате по телевизията, четете за тях в приказките! Просто му обяснете, че те не идват у дома и детето до Вас е в безопасност. То се страхува, защото още е малко, но на големите хора те не могат да навредят.
Една препоръка: постарайте се да не превръщате в траен навик дългите ритуали преди заспиване. Постепенно и неусетно скъсявайте своя престой до леглото на детето. Важното е да го убедите, че то може да разчита на Вас и да му вдъхвате достатъчно чувство за сигурност.
Ще помогнат ли медикаментите? Специалистите, които лекуват безсънието у възрастните, предупреждават, че към тези лекарства се развива привикване, а понякога те провокират и нежелани явления. Дори лекарят да предпише някакво средство, то не бива да се взема продължително време.
И така, ако детето трудно заспива, на първо място изяснете дали това не се дължи на някакво заболяване което вреди на нормалното дишане: алергична или инфекциозна хрема, възпаление на сливиците, особено ако е уголемена т.нар. трета сливица. Ако се изключат тези фактори, основните средства за въздействие са поддържането на подходящ режим и правилният педагогичен подход. Проблемите със заспиването значително намаляват с времето в резултат на постепенното съзряване на нервната система и регулирането на функциите на съня.
Обикновено това става след 4-годишна възраст. Но детето остава ранимо към всякакви нови събития и промени в неговия живот и те винаги могат да смутят неговия сън. Добре е да знаете това, да го разбирате и да му оказвате емоционална подкрепа.