Няма никакво съмнение, че мама и татко винаги ще се стремят да задоволяват желанията на любимото си дете. Дали обаче с този стремеж не му правят мечешка услуга. Свикнало да получава всичко, което иска, вероятно детето трудно ще посреща несгодите. Защото извън дома едва ли го очакват толкова отзивчивост и любов...

Съвсем банална ситуация
Вашето дете е в градината сред свои приятелчета. Едно от тях е донесло новата си количка, която бързо става обект на завист и желание за притежание. Синчето ви ловко изтръгва количката от ръцете на щастливеца. Следва силен рев от страна на ограбения. Майките се втурвате да потушавате конфликта. Вие решавате, че нямате друг избор, освен колкото може по-бързо да купите на синчето си същата количка. Само така ще възстановите мира в градинката. Отправяте се към магазина и много скоро връчвате на детето си мечтаната количка. Вкъщи то вече дори не я поглежда – играчката е захвърлена в купа с ненужни вещи... Описаната ситуация е от реалното ви ежедневие, нали?

Отстъпки, за да няма сълзи
Всяка майка се стреми да осигури най-доброто за детето си. Тук обаче дебне една голяма опасност – къде е границата, която ако се прескочи, ще се стигне до отрицателния ефект. Помислете – наистина ли синчето ви има нужда от новата количка? Какво ще му докажете, ако бързо му я подарите? Задоволяването на всеки негов каприз ще го доведе до погрешния извод, че щом поиска нещо, много лесно е да го има... По-късно тази нагласа ще предизвиква лавина от желания – последен модел компютър, мобилен телефон, маркови дънки... Колкото и да изпълнявате прищевките на малчугана си, той все ще е недоволен и ще иска още и още...
Добре е да сте наясно и с опасността от емоционалното разглезване. Вместо в градинката да отстраните синчето си от създалата се конфликтна ситуация и да го накажете за агресивното поведение, вие всъщност защитавате неговата безцеремонност. Това задълбочава конфликта между децата, а и утвърждава характера на грубиянина.

Детството ми беше тъжно, искам То да расте в радост...
Често някои родители прекалено угаждат на детето си с мотива, че тяхното детство е било лишено от радостни моменти и затова искат наследникът им да има по-добра съдба. Тези родители се стремят да спестят всяка отрицателна емоция на отрочето си и да му осигурят живот под пълна закрила. Така те не могат да направят разлика между онова, от което действително детето има нужда, и онова, което е излишен лукс за него. А това още повече обърква представите на малчугана. Не забравяйте, че отрупването с подаръци притъпява радостта, лишава детето от мечти.

Най-важни са правилата
Преди всичко всяко дете има нужда от живот по правила, които то трябва да спазва. Колкото по-рано внушите, че забраненото днес няма да е разрешено утре, толкова по-добре. Не се страхувайте, че този метод е авторитарен и малчуганът ви ще расте без топлина и нежност. Детето се ражда егоист, който иска всичко за себе си. Вашата мисия е да му показвате кое е позволено и кое не, да поставяте граници пред неговите желания и да му разяснявате защо понякога трябва да се отказва от някои неща.
От най-ранна възраст втълпявайте на детето желязното правило: не можеш да имаш всичко на света! Не му купувайте при всяко пазаруване шоколад или друго лакомство. Правете му по-големи подаръци само на рождения ден и на Коледа. Разбира се, от време на време го радвайте с нещо ново, но нека то да е по-дребно. Тук разчитайте на радостта от изненадата. Това също е начин да показвате на детето, че го обичате...

Дали го заслужаваш?
Добре е отрано малчуганът да разбере, че всичко се постига с труд. Ако денят му минава само в игри и безделие, когато се сблъска с действителността, ще му е трудно да преодолява многото предизвикателства. Тук също е важна мярката – целта не е детето да расте в сурови, спартански условия. Може и да го поглезвате, но винаги да има конкретен повод за това. Не го правете всеки ден и постоянно! Не ставайте роб на детето си! Научете го, че подаръкът трябва да се заслужи.

Загубите са житейски уроци
Голяма възпитателна грешка е да се стремите да предпазвате детето си дори от най-малката отрицателна емоция. Не забравяйте, че с всеки ден то укрепва физически и психически. Не се заблуждавайте, че то е безпомощно и ранимо. Позволявайте му да изживява и разочарования. Така по-успешно ще го подготвяте за срещата с реалността. Ще го направите по-борбено и по-волево. Сигурно знаете, че светът, в който и то ще живее, едва ли ще стане по-добър и толерантен. Е, затова не създавайте илюзии у детето си, че винаги ще е доволно и желанията му ще се осъществяват с магична пръчка. Загубите са част от житейските уроци, които каляват духа.