Новородените имат особен поглед – внимателен, любопитен, но и знаещ. Приличат почти на остарели всезнайковци. Още дистанцирани, но готови да се доверят. Животът в корема чудесно ги е подготвил за непознатия свят. Какво може новороденото, как общува, на какво може да научи мама и татко?

Всичко е толкова сладко
Пръстчетата на ръцете и краката – при бебетата те са вълшебни. Още съвсем нежни, само след няколко седмици ръцете и краката ще станат пухкави и розови, защитени с тънък мастен слой, от който се хранят техните нервни пътища.


Какво знае то? Какво чувства? Копнее ли да се върне в утробата? Попаднало в непознат свят, още не съвсем в него, току-що родено, детето изглежда като дошло от друга планета. Погледът му е любопитен и изпитателен – тук ли си? Всичко наред ли е?

Опипващи движения
Малките ръчички се реят из въздуха, като че ли искат да уловят непознатото пространство. Като че търсят сигурната обвивка, която досега е обгръщала света им.


Бебето внимателно се обръща към непознатото, изучава лицата, с поглед проследява гласовете. След това изглежда, че иска да остане само със себе си, както през многото седмици в познатия тесен басейн. Навън има звуци, движение, светлина. Вътре пространството и времето не са имали никакво значение.
Според френския изследовател на кърмачета Жан-Мари Деласус това е опит, който придобива значение едва след раждането. Всичко, което е било преди това, може да се опише най-добре с понятието вечност.

Толкова малко, но мъдро
Новодошлото е напуснало своята вечност – може би затова понякога то изглежда толкова мъдро. Като че ли знае нещо, което останалите не знаят.
По-късно детето също е толкова сладко. То се клатушка на току-що проходилите крачета, има пухкави бузки и прекрасно коремче, което примамва към пощипване. Понякога блъска чинията с пюре, ако спанакът не му харесва.
Новороденото е съвсем различно. То покорява света не със силата на волята, напълно беззащитно е. Притежава обаче нежност, която задължава по непреодолим начин околните да се грижат за него.

Звуци и образи
То познава гласа на мама, обръща се към него, успокоява се от познати звуци. Дали му липсват шумът на кръвта й, къркоренето в корема й? Всички шумове на бременната и нейният глас се предават чрез гръбнака, костите, ставите в околоплодния мехур. Нероденото ги чува ясно и високо. Отвън през коремната стена в неговия свят проникват само тихи тонове. Татковият смях, уличният шум, звънът на мобилния телефон – всичко е тук, но и много далеч.
Според проф. Деласус шумовете от околния свят вероятно стигат до плода както при гмуркачите – със значително приглушена сила поради околоплодната течност.
Новородените чуват много добре, могат да различават сладко от кисело, знаят дали им е топло, или студено, дали лежат, или ги вземат на ръце. Слухът, вкусът, обонянието, усещането за допир, чувството за равновесие – почти всички сетива са добре развити. Само зрителните нерви още са недоразвити, в корема не е имало нужда от тях.
Очите не винаги се движат синхронно, затова понякога се появява типичният разноглед поглед, който няма нищо общо с истинското кривогледство. Около четири месеца бебето се упражнява да нагласява зениците си, едва след това могат да се диагностицират нарушения.
Новороденото вижда ясно на разстояние 30 см – дистанция, която възрастните автоматично спазват – мама при кърмене, татко и баба, когато успокояват бебето. Желанието за общуване се изразява при малките с леко набръчкване на челото и поглед, насочен право към очите на околните.
По-близък контакт, отколкото през първите три месеца, децата и родителите никога няма да имат по-късно. Лицата са в центъра на света за новороденото, те съответстват на зрителната му способност. Кърмачетата разпознават контраста между светло и тъмно. Наблюдават внимателно рамките, ограждащи леглото им, както и раираните пердета. С всеки поглед детето се учи да разпознава по-добре чертите на лицата на родителите си – контраста между зеницата и бялата очна ябълка, границата между косата и челото, всичко това то свързва с топлотата, храната и сигурността, които получава.

Общуване
Новородените искат да са част от заобикалящите ги, да са като тях. Затова имитират това, което виждат – току-що дошли от родилната клиника изплезват език, ако това им се покаже.
Колко много зависи сигурността на кърмачето от лицето, което то наблюдава отсреща, показва следният опит. Майка внезапно прекъсва заниманието си с детето и го гледа, без да прави гримаси. Всички бебета реагират на това с възбуда, бръчкат челото си, мъчат се със звуци да предизвикат някаква реакция. Ако не успеят, те отвръщат поглед с безпомощен и нещастен израз на лицето, някои дори започват да плачат.
Бебетата използват за общуване цялото си тяло. Долната устна трепери, очите са полузатворени, ъглите на устата са увиснали надолу – следва плач! Възбуденото ритане с крака означава, че се гадае какво става наоколо. Бебето е будно и иска да играе, иска да се включи и да участва в събитията.
И ръцете имат своята роля. Разперените пръсти означават покана за игра. Свитата като за хващане ръчичка показва, че детето търси биберона си или носа на мама. Когато е уморено, то търка лицето си със свито юмруче. Ако пръстите са стиснати здраво, има някакъв проблем – много шум и дразнения, глад, пълни пелени. Със спокойно разтворени ръце детето спи дълбоко и здраво.
През първите часове и дни то не прави нищо друго освен да спи и да суче, да суче и да спи. Само няколко минути след раждането бебето пълзи по корема на майка си нагоре, търси зърното на гърдата, извършва перфектни движения за сукане с устни и челюсти. То е тренирало това в майчината утроба, като е смучело пръстите на ръцете и краката си.
Миниатюрно, нежно, но истински добре подготвено. Добре дошло на нашата планета, мило бебе!

Соня Найденова
психолог